(Не)Фатални италиански заблуди

 

Тази работа с италианското вино е почти като онази с българското – почти всеки у нас разбира от него. Подобно на голяма част от света, българите изпитват силна симпатия към италианското вино, като значителна роля за това играе емоционалната близост, която ги свързва с Италия. Красива природа, божествена храна, да не говорим за изкуство, архитектура или дизайн. Виното е само едно от толкова многото неща, които италианците правят наистина добре. Е, не винаги, а и често се изкушават да послъгват, но светът прощава на красивите, нали?

Първоначално този материал трябваше да е за изложението Vinitaly, на което Италианският Институт за Външна Търговия в София (ICE) от няколкото години насам кани български винени журналисти, но а) Ясен Бориславов вече писа подробно за това във Wine & Dine (списанието, в което за първи път се появи този материал)  и б) на мнение съм, че животът е смислен и красив когато научаваме нови неща, които обогатяват едновременно разума и сърцето ни. Затова предпочитам да споделя личните си винени открития, които направих след две седмици шокова доза Италия, отколкото да протоколирам що е то винено изложение.

Розово вино, розово бъдеще?

 

Преди няколко лета розето изведнъж стана модерно и от спяща красавица за една нощ се превърна в любимец на часа. Малинови розета, лучени розета, розета с цвят на сьомга, розова кава, розово шампанско … розово небето?

Стигматизирано досега като вино за лековати хора и несериозни поводи, като леко вулгарна кръстоска между бяло и червено вино, нямаща нищо общо с виненото ценителство, преди няколко години розето изведнъж се изпречи пред носовете на производители, журналисти и консуматори и смело поиска своя дял от вниманието им. Не навсякъде, разбира се – докато някои от винените пазари отчитат невероятен скок в продажбите на розе, за други то си остава незначителна част от пейзажа. Това кара анализаторите във винения бизнес да си задават въпроса дали интересът към розето е сериозна тенденция или краткотраен летен флирт.    

Освен обемите на продажба новото при розето е и вниманието, което му обръщат досега игнорирали го пазари и производители. За традиционни, и към момента силно стагниращи, винени пазари като френския например то се явява спасителната сламка в тежки времена. Пазарът е толкова примамлив, че някои изтъкнати шата от Бордо пускат розови вина на пазара, а в Прованс се появи първото луксозно розе с цена 100 долара за бутилка.

Именно поради така наречената “несериозност” на розето нарасналият интерес към него може да се използва умело в борбата за пазарен дял. Налагането на по-сериозните, сухи и качествени розета с потенциал е задача за чисто винените целеви групи, докато по-леките и сладки розета, окачествявани пренебрежително от сериозните ценители като alcopops, могат да се превърнат в алтернатива на бирата и на т. нар. flavored alcoholic beverage като Smirnoff Ice или Bacardi Breezer. 

Женски работи

Пролет е. Еди-коя си година, няма значение коя, всяка пролет напоследък е  еднаква. Някъде-си и това също няма значение. От известно време насам ми е все тая и къде съм. Срещу мен седи сестрата на приятеля ми, и единствения съжителствал с мен за повече от три години мъж (ясно чувам благодарствените молитви, които майка ми отправя всяка сутрин), когато едни доста неподходящи за момента мисли ме връхлитат с ураганна сила, а именно, че

Santa Sarah Privat 2006

Преди два дена в трескава радост, че най-накрая мога да прекарам вечерта вкъщи започнах да преглеждам рафтовете с вино и да търся какво отговаря на настроението ми. Доволно отдалечена от конкурса за вино на годината на «Бакхус» и всички полюции, които се изляха върху мен оттогава, посягам към Santa Sarah Privat 2006.

 

Няколко часа по-късно ставам с две кристално чисти възприятия: а) че аз, уви, сериозно допринесох за това, това вино да се продава като гран крютата в Бордо – само в кашон с 11 други и това не ми харесва и б) че това е един от щастливите случаи, когато една последваща оценка потвърждава предшестващата я. Дълбочината, характерът и потенциалът на това вино го поставят в коренно различни от традиционните български, миришещи на провинциализъм, плоскости.

НОВ СВЯТ: обетованата земя на виното?

Ако обичате вино и го потребявате сравнително често, то почти със сигурност сте се сблъсквали с думите “Нов свят”; някой с важен тон е споделил с вас колко са добри чилийските вина или както ми се случи на мен – обясниха ми как Калифорния била известна главно с розетата си (?!).

Новият свят е изключително интересен феномен, обхващащ естеството на продукта “вино” в цялата му комплексност: стил; прилагането на най-модерни енологични практики в избата; лозарство, повишено в чин “vineyard management”; маркетинг и светоглед, за който старата Европа би могла само да мечтае.

И така, какво означава Нов свят? Много просто: в понятието “Нов свят” се обединяват всички онези винарски региони, които се намират извън Европа, по-важните от които са САЩ, Чили, Аржентина, Южна Африка, Нова Зеландия и Австралия. Въпрос на време е причисляването към него на страни като Китай и Индия.

Quo vadis – Куо Вадис – Кво вадиш

 

Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я на единия от братята си: “Виж какво смешно заглавие – куо вадис…” Деветгодишният ми по това време брат ме погледна с презрение, примесено с опрощаващо снизхождение, защото ей сега ще ме осветли по един важен въпрос и каза: “Каква си глупава само, тука пише кво вадиш!”

 

По-късно и двамата бяхме избавени от заблужденията си, но това е без особено значение за този материал. Спомних си за тази случка, защото нанизът от прочити на латинския израз се припокрива с въпросите, които се въртят в главата ми след първия конкурс за най-добро българско вино на сп. “Бакхус”, а именно:

- накъде отива българското вино и върви ли изобщо то или стои на едно място и

- какво вади то на бял свят: нови, интересни неща или изтъркани трикове и поизплашени мишки от ръкава на магьосника?

 

Който каквото и да казва или мисли по въпроса, първият конкурс за вино на годината, организиран от българската винена преса е вече факт. С това тя, с малко закъснение, се нарежда до подобни, изключително престижни, конкурси в други страни и заявява желанието си да даде своя принос в оценяването на виното от гледна точка на ценителя и пазарните тенденции. Смея да твърдя, че закъснението се дължи на българското вино, а не на българската винена преса или на българския винен ценител.

Бургундия, моя любов

(Кратко резюме по Дюрас)

 

 

Почитателите му го наричат “Monseigneur le Vin de Bourgogne” и казват, че ако Франция все още разполага с някакво истинско великолепие и разкош, с актуално и модерно чудо, това без съмнение е бургундското вино с неговата ефирност, чувственост и аристократична сдържаност.

 

За мен бургундското вино е една от драмите на винения свят: нещо, на което едновременно искам да целуна ръка и да го изтласкам в покрайнините на съзнанието си. С този материал ще се опитам да обясня защо.

SINO

За Sino пиша повече от година след като го посетих. Отначало исках начаса да споделя впечатленията си – толкова зашеметяващи бяха те – , после си казах, че е хубаво да изчакам, защото съм събрала много аромати, звуци и мисли от пътуването си до САЩ и че след като малко ги подредя, Сайно със сигурност няма да ми се стори толкова вълнуващ… пък и намирайки се в Сан Хосе в Силиконовата (май вече е време да започнем да й казваме Силициевата) Долина, трудно би могъл да бъде по-далече от България.

Wine Spectator’s Award of … Excellence?

През месец август т.г. в международната преса (умерено) и в блоговото пространство (интензивно) се появиха интересни статии, които за пореден път показват, че нещата не са такива, каквито ги виждаме. Кратка история за вино-любители на отличия и точки:

Американското списание за вино “Wine Spectator (кой пиещ вино ли не е чувал за него?) разпростира влиянието си не само в областта на виното, но и в т. нар. гурме- култура, раздавайки ежегодна награда “Award of excellence” на ресторанти с кухня на високо ниво и впечатляваща винена листа. Накрая на този материал е логично да си зададем въпроса: “Според кого?”

Как Бернхард Отт стана Енолог на 2008 на Австрия?

Този материал е за тези, които се интересуват от наистина добри вина; за тези, които са имали или имат дори и бегъл допир с вината на Отт и за такива, които искат да прочетат поредната история за “как се правят нещата на Запад и къде точно сме ние в България”.

 (На повечето четящи този материал това ще се стори невероятно, но аз всъщност съм винен патриот.)

Кратък увод, за да има смисъл и за по-незапознатите.

Австрия е онази, голяма горе-долу колкото България, държава, от която са дошли не само архитектите на няколкото свестни сгради в София, но и повечето образовани нашенци, изпратени от напредничавите си родители да учат там след 1878 година. За мнозинството българи австрийското е синоним на стил, заможност и красота и изобщо, както се казва в един виц: „Виена си е Виена“.