хранителни

Присъединявайки се наскоро към българската блогосфера с удоволствие заключих активизирането на българския кулинарен дух. Не и когато той се намира в кухнята обаче. У нас в повечето случаи клиентите са по-напреднали и образовани в кулинарно отношение от т. нар. професионалисти. Повечето блогове са толкова изпълнени с негативни критики, че накрая авторите им даже започват да се чувстват неудобно от това, нищо, че всъщност са абсолютно прави. Ресторантският пейзаж в София (милионна европейска столица) е лунен и в него има толкова малко кислород, че през повечето време ценителите се задушават.

Професията/страстта ми към добрата храна и вино винаги са ме подтиквали към кулинарни пътешествия и експерименти. Тук ще споделям впечатленията си от места, които съм посетила и смятам, че си заслужават да бъдат видяни по една или друга причина. В повечето случаи не са евтини, защото по света лудостта по хубавата храна и добрите вина от няколко години е в зенита си и усетилите това звезди на 21 век – шеф-готвачи и сомелиери – се възползват максимално от нея. За щастие, все още ги има и другите места – малки, уютни, семейни, такива, които не свързват храненето с принципа “да видиш и да бъдеш видян”, а с удоволствието от храната, напитката и добрия разговор.

С отварянето на страната ни към света, улесняването на пътуванията, а и, надявам се, с покачването на доходите ни откриването на кулинарни бисери в близост до България става все по-лесно за все повече хора.

Една такава близка дестинация е Австрия и особено Виена. Два музея и два ресторанта по време на кратък престой там са достатъчни, за да презаредите кулинарните си батерии и да понасяте за известно време претенциозния балкантуризъм на повечето бг-ресторанти.

Да започнем с Indochine 21

Продължавам със Silberwirt във Виена

Малко Бургундия – La Beursaudiere

Далече, далече – SINO