Бяло вино

от Ники Русиновски

в една самотна петъчна вечер наскоро разходих кучето, купих си една бутилка бяла „манастирска изба“ на специалната цена за ценители 1,40 лв. (това можеш да го прескочиш, само те бъзикам, ти нали си спец по виното…) 

… прибрах се, изпих си сам бутилката за няма и 20 минути, което никога не ми се е случвало и вече задрямвах с ТВ-то и щастливата мисъл, че съм убил този ден, когато… 

… звънна телефонът и бивша колежка ме замоли настойчиво да идем на клуб тази вечер, понеже детето и мъжът й били на село и имала свободна вечер и т.н…. 

обясних й кротко, че съм пиян като донски казак, легнал съм си чисто гол, завил съм се и съм почти заспал (всичкото си е чиста истина)… тя ме замоли още повече, аз се ядосах и понеже тя има да изкупува стари грехове пред мен и постоянно ме врънка да й простя разни неща от едно време, й затворих телефона…  

Последната кампания

от Ясен Захариев

Произведението е носител на I. награда в литературния конкурс „Виното-осъзната наслада“ 2006 и поводът за едно от най-приятните ми запознанства през изминалите две години.

Жегата по обедно време, в края на месец февруари, беше нетърпима, а слънцето припичаше толкова безмилостно, че под каската, в потната глава на Габровеца, изплува образът на под-полковника по военно обучение от гимназията, който обясняваше: “При ядрен взрив се обръщате с гръб, залягате с ръце на главата, краката към епицентъра и по възможност да сте на сянка!” Всички се обръщаха към него с “Г-н. Под-покойник”. После в съзнанието му се появи образът на учителката по физика, която разправяше, че слънцето е нестихваща атомна бомба. Понеже не издържаше вече на жегата и нямаше как да застане с крака към епицентъра, той реши, че независимо от риска да го спипат, трябва да изпуши една цигара на сянка.

За секса – II част

  или

Как двама са малко, трима достатъчно

Винаги съм се чудила как се говори за секса със собствените деца. Открито, деликатно, педагогично, назидателно? Как да предпазиш без да досаждаш, но и да не предизвикаш отчаяна реакция или на хиперактивност, или на абстинентност?  Не знам дали моята дъщеря ще се смее или възмущава, четейки тези редове, знам само, че колкото и да ми се иска, тя няма да се поучи от тях. Затова ги оставям на нощното й шкафче в качеството на забавно четиво преди лягане, пък кой знае..?

……………………………….

След четири години и достатъчно количество мъже продължавах неотменно и със завидно майсторство да се забърквам в смешни и глупави истории. В живота на всяко момиче има периоди на перманентна влюбеност, но това, което ми се струваше проблемно в моя случай беше не само бройката, но и вида на мъжете, а именно: голяма, често по двама-трима наведнъж и всякакъв. Бях успяла дори да омагьосам един състудент от село Долно Камарци (поне е близо до София), който съвсем сериозно ми предложи да се омъжа за него и докато той ми прави едно след друго поне три деца, а аз да въртя къщата … която се намира в Долно Камарци, разбира се.

 

За секса – I част

или

Как двама са малко, трима достатъчно

Винаги съм се чудила как се говори за секса със собствените деца. Открито, деликатно, педагогично, назидателно? Как да предпазиш без да досаждаш, но и да не предизвикаш отчаяна реакция или на хиперактивност, или на абстинентност? Не знам дали моята дъщеря ще се смее или възмущава, четейки тези редове, знам само, че колкото и да ми се иска тя няма да се поучи от тях. Затова ги оставям на нощното й шкафче в качеството на забавно четиво преди лягане, пък кой знае..?

Това, което със сигурност знам е, че моята майка нямаше никак да е развеселена, ако беше станала съпричастна дори на една десета от личния ми живот преди години.

Притежавах и грижовно развивах в себе си способността винаги, а с особена сила между двайсетата и трийсетата година от живота си, да се забърквам с абсолютно неподходящи за мен мъже.

Как се става пилот?

NB! Написаното отразява ситуацията в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век.

Няколкото ми години опит в авиационната област и интензивните ми  наблюдения провокираха раждането на Пилотната теория или както аз го наричам на The Pilot’s Report, защото все още не съм привела формулите и доказателствата в подкрепа на теорията.

Chateau Mouton-Rotschild

По време на посещението си в Бордо за Винекспо 2007 се отбихме и в Шато Мутон-Ротшилд в Пуяк. Поради прекалено личния характер на мнението ми за това шато, текстът за него беше изваден от статията за сп. Бакхус

Ако другите Premier Grands Crus от Бордо излъчват достолепие и въздържаност, Мутон-Ротшилд е крещящо, цветисто и поляризиращо. И не заради етикетите на вината, рисувани от най-известните художници на нашето време, заради въвеждането на бутилирането в шатото или заради безпрецедентното му повишаване в класификацията от 1855г.  от втори в първи клас. В маркетингово отношение имението е късче Америка в Бордо, а не мога да си представя по-силна love-hate-връзка от тази Бордо-Америка.

В Мутон-Ротшилд няма никакъв проблем да посетите избата. Вие и още стотици други туристи от цял свят. Обаждате се, заявявате групата и хоп, даже виждате частния музей на Ротшилд с предмети на изкуството, свързани с винената култура, иначе неотворен за обществен достъп. На рецепцията на огромното имение ви разпределят в една от групите и турът започва. Първо ви набутват в една зала, в която гледате филма, с който баронеса Филипин дьо Ротшилд ви поздравява с добре дошли и накратко разказва историята на успеха на шатото. Подборът на думите и изразите в този филм е такъв, че да не остави съмнение колко велики са Ротшилд и техните вина. Някои от французите от нашата група, явно с малко повече якобинска кръв, не приемат особено добре филма.

 

Breakfast at Tiffany’s? No, Dejeuner a Cheval Blanc! – II част

 Статията е написана за сп. “Бакхус” и може да бъде прочетена и на www.vinoto.com. Публикувам я и тук защото описва едни от най-интимните ми срещи с великолепието на френското вино, за осъществяването на които ще съм завинаги благодарна на моя партньор Венсан Алла.

Вторник, 19 юни 2007: Каберне совиньон излиза на сцената

Следващият ни ден започва прекалееено рано – трябва да съм готова в 7.30 часа. След около два часа път пристигаме в първото шато от днешната ни програма – Cos d’Estournel в Сен Естеф. 

На старо гасконско наречие Cos означава „хълм от камъчета.“ Кос д’Естурнел със сигурност е най-екзотичното шато, което можете да видите не само във Франция, но може би и по света, а създателят му – Луи Гаспар д’Естурнел, известен още като Махараджата на Сен Естеф – е влязъл в историята като една от най-забележителните личности на своето време. Елементите на източна архитектура, с които е обсипано шатото, най-известни от които са пагодите, свидетелстват за търговията му с Индия и Занзибар. Английският и руски царски дворове, както и този на Наполеон III, но и интелектуалци като Стендал и Жюл Верн са били заклети почитатели на Кос д’Естурнел. Само две години след смъртта на собственика му – през 1855 година – Кос е класифицирано като 2-eme Cru в класификацията на шатата от Медок и Грав.

Breakfast at Tiffany’s? No, Dejeuner a Cheval Blanc! – I част

Статията е написана за сп. „Бакхус“ и може да бъде прочетена и на www.vinoto.com. Публикувам я и тук защото описва едни от най-интимните ми срещи с великолепието на френското вино, за осъществяването на които ще съм завинаги благодарна на моя партньор Венсан Алла.

ВИНЕКСПО 2007 е първото винено изложение, на което трябва да представя себе си, фирмата, в която участвам и българския пазар като атрактивна и плодородна почва за интересните и наистина големи френски вина.

Лично за мен изграждането на винената култура, писането за вино и обучението са къде по-интересни от търговията, но присъствието на изложения е задължително, така че си стягам куфарите и се отправям натам, накъдето между 17 и 21 юни 2007 ще се отправят над 45 000 посетители и над 2200 изложители – към Бордо. Без да искам да подценявам самото изложение това, което всъщност ме вълнува и радва особено е, че през първите два дена от престоя ми са планирани посещения в едни от най-големите шата в историята на виното. Благодарение на френските си партньори не усещам проблемите с настаняването, които всички около мен дискутират. Както при всяко мое пътуване до Бордо съм настанена в прекрасно шато от 16 век с огромна градина, в която имам чувството, че някой реже кипарисите поне от 50 години, с прекрасно старо магнолиево дърво и разбира се собствени лозя. Chateau Sauvage..e, voila.

БОРДНИ ДНЕВНИЦИ – 3. Начало на работата

  И на други неща

Кариерата ми започна с наказание и по характерната за тази фирма схема без провинение от моя страна.

Летателната ми книжка не беше заверена навреме, което беше работа на всеки друг, но не и моя и всъщност не можеха да ме наказват за това, мислех си аз, но в края на краищата малка групичка от курса се оказахме точно в тази ситуация. Задачата ни беше да клечим пред бараката, в която се помещаваше деловодството и да пишем входящи и/или изходящи номера на командировъчните, както  и … да плискаме през половин час кофи с вода пред входа на бараката, за да охлаждаме лелите-деловодителки: комедия дел арте.  

Всички останали от випуска вече се намираха на морето и правеха първи стъпки в професията или по плажа. За щастие, понякога съдбата си върши работата и лискането на вода споделях точно с тези хора, с които бях станала близка по време на курса. Лошото беше, че мен ме „превозиха“ по-рано и аз заминах сама.  

БОРДНИ ДНЕВНИЦИ – 2. Кур(с) на обучение

Предстоеше ми курс от 45 паметни  дена, по време на който щях да изучавам  основните предмети: „Основи на общуването с жени“, „Интригата като изкуство“, „Завистта – главен двигател на професионалното издигане“, „Лицемерието и всичките му лица“, „Ти си най-красива, другите не струват. Показвай им го всеки ден“ и второстепенните „Устройство на самолетите тип …….“, „Аварийно-спасителни средства“, „Първа медицинска помощ“, „География и метеорология“ и  „Култура на обслужване“.

Съмненията, че може би не точно тук е професионалното ми място, които с такава сила ме бяха обзели по време на изпитните кръгове започнаха да се затвърдяват по време на курса на обучение. Сравнявайки веселата и леко ненормална компания на брат ми в „Белеър“ с Пришълките, които седяха по чиновете с обувки на високи токчета, кожени палтенца и с по четири златни пръстенчета на една ръка, които когато не рееха поглед из далечината си оглеждаха маникюра, се питах дали всичко това не беше една голяма грешка и дали адвокатът в края на краищата не беше прав.