Не познавам автора на това есе – Димитър Попов, но сочността му беше едно от нещата, което ме накара да започна да изливам на хартия мислите си преди години. Надявам се публикуването му тук да не е проблем за него. Ако все пак е, нека ми пише..
ЛЮБОВ И ОМРАЗА
(ти още ли си тука ма)
Не може никога да не си се сблъсквал с животното, наречено „сериозна връзка“. Обичал си до подлуда, нищо в нея не те е дразнело, обожавал си как се облича, как ходи, кожата, фигурата (дори и малките „пъпки“ отпред на гръдния й кош), лицето (и малката пъпка на носа), този неин смях (някой да не включи факса?), желанието й да те напътства, да ти казва какво да си облечеш, обичал си грацията с която изхвърля любимите ти чорапи. Нежно си я държал за ръката, докато гледате за 23 път „Докато ти спеше“ (брррр!); да миличко, Сандра Бълок е върха; наистина, какво сладко бебенце (на този етап е добре да се замислиш за екскурзия до Тибет, примерно за 7 години); наистина, какво толкова му гледам на този мач(?!), по- добре „Вдовицата в бяло“, разбира се, че не се сърдя. Стига.! Драйфа ми се. Помощ!
На сутринта се будя и установявам, че ми е станал за първа сутрин от две години насам. Чудя се защо. И изведнъж се сещам – днес е един прекрасен ден, денят в който тя си е тръгнала. По- точно утрото след нощта, в която съм разбрал, че тя е изчукала най- добрият ми приятел (дано да не е и кучето) и съм я разкарал. Е, поне технически погледнато, аз съм положителния герой. Слънцето грее по- силно, цветовете са някак по- ярки, а на мен ми е някак криво. Ще пия едно кафе.
