или
Как двама са малко, трима достатъчно
Винаги съм се чудила как се говори за секса със собствените деца. Открито, деликатно, педагогично, назидателно? Как да предпазиш без да досаждаш, но и да не предизвикаш отчаяна реакция или на хиперактивност, или на абстинентност? Не знам дали моята дъщеря ще се смее или възмущава, четейки тези редове, знам само, че колкото и да ми се иска, тя няма да се поучи от тях. Затова ги оставям на нощното й шкафче в качеството на забавно четиво преди лягане, пък кой знае..?
……………………………….
След четири години и достатъчно количество мъже продължавах неотменно и със завидно майсторство да се забърквам в смешни и глупави истории. В живота на всяко момиче има периоди на перманентна влюбеност, но това, което ми се струваше проблемно в моя случай беше не само бройката, но и вида на мъжете, а именно: голяма, често по двама-трима наведнъж и всякакъв. Бях успяла дори да омагьосам един състудент от село Долно Камарци (поне е близо до София), който съвсем сериозно ми предложи да се омъжа за него и докато той ми прави едно след друго поне три деца, а аз да въртя къщата … която се намира в Долно Камарци, разбира се.
