от Ники Русиновски
в една самотна петъчна вечер наскоро разходих кучето, купих си една бутилка бяла „манастирска изба“ на специалната цена за ценители 1,40 лв. (това можеш да го прескочиш, само те бъзикам, ти нали си спец по виното…)
… прибрах се, изпих си сам бутилката за няма и 20 минути, което никога не ми се е случвало и вече задрямвах с ТВ-то и щастливата мисъл, че съм убил този ден, когато…
… звънна телефонът и бивша колежка ме замоли настойчиво да идем на клуб тази вечер, понеже детето и мъжът й били на село и имала свободна вечер и т.н….
обясних й кротко, че съм пиян като донски казак, легнал съм си чисто гол, завил съм се и съм почти заспал (всичкото си е чиста истина)… тя ме замоли още повече, аз се ядосах и понеже тя има да изкупува стари грехове пред мен и постоянно ме врънка да й простя разни неща от едно време, й затворих телефона…
