Immigration Service: за няколко долара/евро/лири/песос/йени и т.н. повече

Положението с тази творба е като с „Любов и омраза“ – не е моя, много ми харесва, не познавам автор/ката й, респ. я качвам без разрешението му/й, защото мисля, че е е грехота да не се прочете от повече хора. Насреща съм за контакт и ще се радвам да се запознаем, ако авторът случайно попадне на творбата си в нета

Автор: absinth_at_dawn

Quo vadis

- При “светлото бъдеще” (от рекламите, MTV, лъскавите списания и филмите), което, мислиш си захласнат ти, за ТЯХ TAM си е “светло настояще”.

- При една твоя леля/братовчедка/шуренайка.

- При разни други като теб - избрал/а си, в по-скромния случай тамошния провинциален, или в идеалния случай top-10 университет. Пред романтичната перспектива да си останеш учен блед в някой финансово-оглозган роден институт.

- При бледоликото русо гадже, което си забил/а на Златните/Боровец/Пампорово/Пампоровец, или където и да било.

- На работа (щастливец!)

- На там, на където си понесъл/ла свръхбагаж мечти и около 0.0125 грама рационални идеи как да ги реализираш.

- (“Ти нещо отварашш ли ми се, а? Шше ти дам ас на тебе едно “к’во вадиш”! Я да изчезваш, штото шше си събираш зъбите по пода!“)

Hasta la vista, babe: Какво оставяш

- Усмивките си.

- “Системата” (каквото и да значи това след 10-ти – вероятно нещо като “Матрицата”???)

- Старите си гуменки (от часовете по физическо едно време), пълни с пясък от някой къмпинг с много слънце, сол в косите… и мръсни тоалетни.

- Гошо/Мара, с когото/която се знаете от детската градина, и с когото/която, посинявайки и давейки се, геройски си изпушил/а първата си цигара. И който/която после те наклепа пред ваш’те.

- Печените чушки на лятното щастие (с много чесън).

- Дебелата съседка, която си вари компотите в казан на открит огън в пространството между блоковете, и която (мамка й) си изхвърля торбичката с боклука направо през прозореца.

- Колегата, който ти разказва пет вица само докато се возите в асансьора, или: колежката, която така и не посмя да поканиш на кафе…

- Шаро-Роко-Бъки-Джони, или както там умилително му викат на оня гаден бездомен пес дето те лае и голи зъби всеки път като се прибираш от там, където си бил през деня.

- Мама.

Wat doe je: Какво правиш

- Преместваш си разкрачените стрелки на часовника на запад.

- Вариант 1. С пот на челото си приготвяш недоучения английски, като тайно се проклинаш, че си гледал в чорапогащника “тая по английски” (младичката стажантка, още “пресна-пресна” от университета), вместо да слушаш за неправилните глаголи.

- Вариант 2. Ти си знаеш английски, така че спокойно си приготвяш паспорта за проверка.

Eurika!: Какво откриваш

- Че всички хора са еднакви, но някои са по-еднакви (не “равни”), тоест,

- Че “тъпите американци/немци/французи,”, и т.н. “западняци” изобщо не са тъпи. И че никой не чака точно теб.

- Че сиренето е с пари – и с дупки.

- Че работното време наистина е такова.

- Че боклукът се сортира.

- Че шофьорите можели и да спират на пешеходните пътеки.

- Че пред музеите има опашка, нищо, че билетите за вход ИЗОБЩО не са евтини.

- Две стотинки в подплатата на якето.

- Че почивката се планира поне 6 месеца предварително.

- Че разликата с България – освен в по-спокойния живот – е в типа компромиси, които правиш.

- Че “ТИ + няколко $ повече” = “ТИ + няколко години живот по-малко (изгубени в адаптация)”, умножено по “ТИ + пет кила отгоре (просто щото има повече за ядене)” + “два пакета цигари дневно”, делено на редовното понеделнишко: “ей, ше зема вече да ги откажа”.

- Че няма кой да те напсува (в буквален и преносен смисъл).

Shit!: Какво забравяш

- Четката си за зъби (спокойно, ще си купиш друга.Там също си мият зъбите и, уверявам те, гледат същата реклама за новия Colgate)

- Здравецa от баба (мрън!)

- ПАСПОРТА СИ!!! (много, много внимавай – провери около 27 пъти преди да се качиш на таксито към аерогарата).

- “Balgeeeeerian” ezik - на втория месец, така че като се прибереш в “pitat-li-me-dej-zorata”, да можеш да говориш с акцент.

So what: Какво печелиш

- По-спокоен живот.

- Няколко долара повече.

- Преимуществото да си пееш “Я кажи ми, облаче ле бяло” със сълзи в очите. Ха наздраве!

Je ne t’aime plus, mon amour: Какво губиш

- Старите си приятели.

P.S. Благодаря, аз всъщност не пуша…