Голееми Австрийски Дегустации

или

т.нар. Grand Austrian Tasting

След кратък размисъл реших да сложа и на блога обявата за първите съвместни дегустации на вносителите на австрийски вина.

Обединените усилия на Project AW (това съм аз – лансирам ново име сред обществеността, с което да се свързват австрийските вина, с които работя (AW – Austrian Wine ), Bibendum и Wine.Unlimited ще ви предоставят възможността да опитате над двайсет различни вина!

Няма да се впускам в хвалби – тези, които знаят за какво става въпрос могат да се досетят за рядко срещаната концентрация на високо качество, която ще ги очаква!

Всички вие, които посещавате този блог, защото искате да намерите някоя винена подробност сте сърдечно поканени:

На 4 юни, във Vintage Club, София, ул. Иван Вазов 16, от 16.00 до 20.00 часа.

Ще бъдем благодарни за вашето искрено, но умерено съдействие за популяризирането на събитието!

Молим ви, не водете приятели, които просто няма какво да правят в този ден и принципно обичат да пийват, но главно водка. Не водете и мрънкачи-разбирачи, които никога няма да си купят тези вина, независимо колко са им харесали.

Доведете хора, които ще разберат и уважат тези вина или такива, които са жадни за нови усещания.

Мутриархат

Бележки върху антропологията на демократичния преход в България

Ясен Бориславов

Един ден историята на демократичния преход ще бъде внимателно написана и подвързана в томче. За да бъде тя изчерпателна, в нея ще трябва да има поне една глава, посветена на мутрогенезата и мутризацията като важни социокултурни характеристики на периода. Този текст е опит да се предложи проект за такова изследване.

Стандартният исторически подход би очертал феномена „мутри” на базата на изобилните писмени източници – вестници, архиви, явни и секретни доклади, спомени и т.н. Тази реконструкция ще опише явлението в неговите социално-икономически, политически и етико-естетически параметри, ще съживи паметни събития и образи като Стефан Мирославов – Крушата, братя Васил и Георги Илиеви, Илия Павлов и нека да не изброявам. Анализът на емпиричния материал вероятно ще открие интересни зависимости между спортисти, криминални контингенти и служби за сигурност, ще се промъкнат нишки към партийни централи, възможно е да се открият и данни, представящи някой партиен лидер или о.з. генерал като тайнствен мутриарх. Така картината на мутризацията ще става все по-ясна, но самото явление ще остане необяснено. Следствието ще изглежда като причина. Затова тази линия на изследването засега ще я оставим да виси като един конец на ръкав, който по-нататък ще зашием към дрехата.

Киселото вино

От време на време минавам да видя какво правят някои от любимите ми ресторантьори в София и да почешем заедно езици. Така стана и преди Великден. След отклоняването от моя страна на поканата за кафе (след 150-те, които поглъщам на ден, борейки се с дипломната си работа) бях попитана да ли не бих пожелала да опитам едно вино. По леко угриженото лице на питащия разбрах, че няма да се веселя, а че ще трябва да кажа дали виното има дефект. Любимо. И то на обяд

Наляха ми искрящо плодово и благоуханно вино (Санта Сара Бин 41 Мерло), което само преди час е било върнато от клиент с аргумента, че било „кисело“…, аха. На виното му нямаше абсолютно нищо, но разбира се, то е било прието обратно и не е било прибавено към сметката на клиента. Никак не е евтино.

Много съм притеснена от изникващите незнайно откъде и разбъкалите се навсякъде мноого важни винени експерти, които си позволяват да преминат граница, която допреди години не са знаели, че съществува. Ехоо, вино се връща (и не се заплаща) само ако има корк, а не защото сте станали с леко схванат врат…

У нас горе-долу важи правилото, че 80% от връщащите бутилката с възражението, че има корк не са сигурни в това, а 90% от (не)приемащите бутилката идея си нямат какво е това корквана бутилка. В конкретния случай от страна на ресторанта е било действано на принципа, че клиентът е цар. Който е бил напълно гол…

California Dreamin’

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. “Бакхус” и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

II част – SLWC, Clos du Val, Imagery, Walter Shug и равносметката

На следващия ден ще играем на винен туризъм. През изминалите две години много се писа и изговори за легендарната дегустация от Париж 1976. Не само за жертвите на винената журналистика и реклама, но и за занимаващите се професионално с вино е желателно да посетят избите и от двете страни, участвали в дегустацията променила завинаги винената констелация Франция-САЩ (повече можете да прочетете в сп. Бакхус, месец …2007). Така, че по моя молба се отправяме към Stags’ Leap District – един от най-старите райони в Напа Вали, чийто вина олицетворяват елитното калифорнийско каберне совиньон. В него се намират две от избите участвали в Парижката дегустация: Stags’ Leap Wine Cellars (да не се бърка със Stags’ Leap Winery) и Clos du Val.