Wine Spectator’s Award of … Excellence?

През месец август т.г. в международната преса (умерено) и в блоговото пространство (интензивно) се появиха интересни статии, които за пореден път показват, че нещата не са такива, каквито ги виждаме. Кратка история за вино-любители на отличия и точки:

Американското списание за вино “Wine Spectator (кой пиещ вино ли не е чувал за него?) разпростира влиянието си не само в областта на виното, но и в т. нар. гурме- култура, раздавайки ежегодна награда “Award of excellence” на ресторанти с кухня на високо ниво и впечатляваща винена листа. Накрая на този материал е логично да си зададем въпроса: “Според кого?”

Проблемът не е, че миланският ресторант Osteria L‘Intrepido е един от печелещите наградата тази година. Проблемът е, че Osteria L‘Intrepido не съществува.

Ролята на досадната муха за списанието се изпълнява от американския винен критик и автор Робин Голдщайн, чиято цел е била да покаже абсолютната безпочвеност, която се крие зад много награди за кухня и вино. За тази цел Голдщайн създава измамна уеб страница на въпросния ресторант и подава формуляр за участие в конкурса, към който прилага копие от менюто (описано от Голдщайн като смешна амалгама от леко недодялани модерни италиански рецепти) и от внушителната винената листа, пълна едновременно с невъзможно скъпи вина, но и с вина, оценени пренебрежително ниско от Уайн Спектейтър. Например 1993 Amarone Classico Gioe S. Sofia, за което списанието пише, че е като “разредител за боя и лак за нокти”или 1985 Barbaresco Asij Ceretto: “аромати на земя, блато и диви животни, твърдо, таниново”.

Естествено, подаването на този формуляр си има цена: 250 долара. През 2008 година 4 500 ресторанта са подали документи за първоначално или повторно участие. За да няма сърдити 319 от тях печелят наградата.., а може би и за да няма прекалено дълго замисляне върху факта, че печалбата за списанието от конкурса е около 1 милион долара. Хора като Голдщайн обаче, които в САЩ са изложени пряко на присъствието и влиянието на Уайн Спектейтър с право започват да се съмняват в обективността и в нивото на проверка на фактите.

Редакторите на Уайн Спектейтър започнаха веднага в интервюта за медиите да обвиняват Голдщайн в недобросъвестност и жажда за слава, но конфронтирани с конкретни въпроси бяха принудени да кажат, че те всъщност НЕ посещават почти никой от участващите в конкурса ресторанти. Никога не са го правили. Не било и нужно, те разбирали наградата като просветителска работа за каузата на виното.

Ресторантьори от Лос Анджелес казват, че това ще нарани сериозно правдоподобността на оценките на списанието и вече наричат списанието ако не точно Wine for Dummies, то Wine for the Gullible (gullible- наивен, лековерен).

Идеята за тази “измама” хрумва на Голдщайн, докато прави проучвания за стандартите за присъждане на винени награди. Той е също така съавтор на „The Wine Trials”, която поднася изненадващите, но само донякъде, резултати от дегустациите на сляпо на 500 потребители, които оценяват вина с цени от 1,50 до 150 долара за бутилка. Хипотезата му е, че хората смятат, че виното има по-добър вкус, когато знаят, че е по-скъпо и за това списания като Уайн Спектейтър имат значителен принос. Когато не знаят какво пият и колко струва то, две трети от дегустаторите вместо Дом Периньон от 150 долара/бут. са предпочели Domaine Ste. Michelle Brut (пенливо вино от щата Вашингтон) за 12 долара/бут.