Яна (несъвършенството прави стила …)

За мен виното е част от живота ми, толкова неотделима и вълнуваща, колкото любовта и толкова необходима, колкото ежедневната храна.

Първото, с което искам да започна е, че това НЕ Е винен, а личен блог.

Естествено, поради естеството на работата и живота ми тук ще се появяват и статии за вино, но основният акцент няма да е върху тях. Ще видите по-долу, че на въпроса “Коя съм аз?” съм предпочела да отговоря с най-последната професионална авантюра в живота си, пък и повечето от вас ме познават главно като човека-вино. Макар и дълбок и може би най-похвалният, това не е единственият пласт от моята личност и тук е мястото, на което ще се опитам да изразя това. Тук ще си позволя да давам свобода на личното си мнение. Надявам се да имаме хубави моменти заедно и за да пресека в корен евентуални бъдещи питания и действия: не мога да отговоря на въпроса кое вино е най-доброто на света; това в никакъв случай не е българското вино; пийте каквото вино искате; и, колкото и да е неприятно, не се интересувам от домашно вино и не бих желала да го опитвам.

На всички, които се интересуват изключително и само от вино предлагам среща на www.vinoto.com. Това е проектът на моята гордост и благодарност за знанията, които имах възможност да получа. Там е мястото за всички винени питания, щения и прения. Обещавам да отговоря на всички въпроси постъпили там.

За тези, които продъжават да четат надолу: малко повече за мен и виното

Едва ли има по-точни думи от тези в началото, които да опишат едновременно личността и страстта ми. Аз съм един от онези не повече от много малко хора в България, които са учили науката за виното, без да са технолози. Вече виждам усмивката на познавачите на виното: “Да бе, и аз имам един приятел, който много разбира. Освен това, дядо ми прави страхотно вино…” При мен е малко по-различно, моята професия е виното. Академичното ми основание да смятам така се нарича “Магистър на виното” - титла, дадена ми е за пазене от Австрийската винена академия.

Какво е това?

Австрийската винена академия е клон на британския Wine and Spirits Education Trust – една от най-реномираните образователни институции за работа с вино. Поради географска и лингвистична близост аз се спрях не на лондонския, а на австрийския филиал на тръста. Не съм съжалила нито за секунда, че избрах точна тази винена дестинация за обучението си.

Какво точно става в Академията?

В град по избор в Австрия се посещават курсове за начинаещи и две нива за напреднали. Успешното им завършване е предпоставка за записването в Wine and Spirits Diploma – магистърската програма за вино, където се достига до възможно най-сериозната същност на предмета “вино”.

Учи се на принципа на задочно обучение + лекции следното:- технология – лозарство и винарство;- икономика на виното: пазар – местен (австрийски) и световен, маркетинг на продукти и марки, закони, история и т.н., и т.н.

- вина на света – всяко вино от всяка страна от всеки склон на всяко лозе, направено по всяка възможна технология, според всеки възможен закон. След всяко “всяко” следват месеци учене на теория и неистово дегустиране, защото на изпита се пада точно едно такова “всяко” вино, например вионие от САЩ.”

- същото се повтаря за шампанско и пенливи вина; концентрати и ликьорни вина;

- през това време трябва да се напишат 4 курсови работи на теми от рода: “Глобалното затопляне и влиянието му върху световното вино”, “Социалните аспекти на умерената употреба на алкохол”, “Кризата във френската винена индустрия” и т.н., т.е. на тема всякаква. Пишат се на немски, като след проверка от местните лектори се превеждат на английски и се проверяват и от централата в Лондон. На въпроса ми дали мога да пиша направо на английски ми беше отговорено с : “Разбира се, че не.”

- пред комисия се защитава дипломна работа, а самото достолепно дипломиране става в Двореца Естерхази в Айзенщат, Австрия, т.е. след цялото бръчкане ти позволяват за малко да се почувстваш като .. придворен.

Всичко това изисква много любов към виното (или пък амбиция), защото лекциите са по средата на нищото в Австрия, трябва да се инвестират достатъчно средства за купуване на литература, вина и многобройни пътувания.

Хобито като професия, бизнес и начин на живот…

Съдружник съм в две фирми, които се занимават с внос на редки и висококачествени вина и които са олицетворение на винената ми философия.

Едната е специализирана в Австр[ал]ия.

Австрийското бяло вино е като код, при споменаването на който ценителите по света кимват с разбиране, докато у нас той все още предизвиква недоумение. За щастие, макар и бавно, нещата се променят.

Решението за създаването на втората фирма – “Vinexcellence” – беше предопределено от първото – само трябваше да се огледам кое е трудно за работа. Франция, разбира се. Да работиш с френски вина у нас е почти равно на самоубийство; те имат предистория на скъпи боклуци и докато Австрия е tabula rasa, Франция е блато, от което не се знае дали можеш да излезеш. Освен това, надали има страна, която да изисква повече знания от този, който се занимава с нея. Системата на виното във Франция е отделна вселена, която се различава значително в границите на самата страна и ориентирането в нея е почти невъзможно. Никой от големите търговци на вино у нас не рискува с голямо портфолио от френски вина, защото не може грамотно да обясни какво има в тази бутилка. Самото подбиране на вината във Франция може да е Сизифов труд.

Както пише по-горе, съм собственик на оnline енциклопедията за виното в българското web пространство www.Vinoto.com. Съществува от 2004 г. и се списва от мен. Казвам, че е моят “социален проект”, защото е в помощ на всички, които по някакъв начин се занимават с вино – търговци, ресторантьори, потребители, ценители, аматьори – и е безплатна. Всичко най-ново, най-важно и най-интересно от света на виното е там.