(Не)Фатални италиански заблуди

 

Тази работа с италианското вино е почти като онази с българското – почти всеки у нас разбира от него. Подобно на голяма част от света, българите изпитват силна симпатия към италианското вино, като значителна роля за това играе емоционалната близост, която ги свързва с Италия. Красива природа, божествена храна, да не говорим за изкуство, архитектура или дизайн. Виното е само едно от толкова многото неща, които италианците правят наистина добре. Е, не винаги, а и често се изкушават да послъгват, но светът прощава на красивите, нали?

Първоначално този материал трябваше да е за изложението Vinitaly, на което Италианският Институт за Външна Търговия в София (ICE) от няколкото години насам кани български винени журналисти, но а) Ясен Бориславов вече писа подробно за това във Wine & Dine (списанието, в което за първи път се появи този материал)  и б) на мнение съм, че животът е смислен и красив когато научаваме нови неща, които обогатяват едновременно разума и сърцето ни. Затова предпочитам да споделя личните си винени открития, които направих след две седмици шокова доза Италия, отколкото да протоколирам що е то винено изложение.

Женски работи

Пролет е. Еди-коя си година, няма значение коя, всяка пролет напоследък е  еднаква. Някъде-си и това също няма значение. От известно време насам ми е все тая и къде съм. Срещу мен седи сестрата на приятеля ми, и единствения съжителствал с мен за повече от три години мъж (ясно чувам благодарствените молитви, които майка ми отправя всяка сутрин), когато едни доста неподходящи за момента мисли ме връхлитат с ураганна сила, а именно, че

НОВ СВЯТ: обетованата земя на виното?

Ако обичате вино и го потребявате сравнително често, то почти със сигурност сте се сблъсквали с думите “Нов свят”; някой с важен тон е споделил с вас колко са добри чилийските вина или както ми се случи на мен – обясниха ми как Калифорния била известна главно с розетата си (?!).

Новият свят е изключително интересен феномен, обхващащ естеството на продукта “вино” в цялата му комплексност: стил; прилагането на най-модерни енологични практики в избата; лозарство, повишено в чин “vineyard management”; маркетинг и светоглед, за който старата Европа би могла само да мечтае.

И така, какво означава Нов свят? Много просто: в понятието “Нов свят” се обединяват всички онези винарски региони, които се намират извън Европа, по-важните от които са САЩ, Чили, Аржентина, Южна Африка, Нова Зеландия и Австралия. Въпрос на време е причисляването към него на страни като Китай и Индия.

На нова работа

Реплика към “Мотивационно писмо” от djsupermax, което можете да прочетете тук.

Преди да се стигне до работата с новата работа трябва да се мине през оная с интервюто. Чак след интервюто можем да се запитаме:

Ще яде ли Хасан баница?

Вариант 1. Не, няма да яде.

Чудейки се кой идиот е решил да даде точно на теб шанс, а от друга страна радвайки се, че най-накрая на някой идиот му е стискало да даде точно на теб шанс в деня на интервюто се събуждаш от леко до извънредно нервен. Обличаш се както подобава за интервю, а какво подобава е изяснено в съответните книги: нито така, нито иначе:

“… официално, но не прекалено. Скромно. Ненатрапчиво. Да не се демонстрира нито липсата, нито прекаленото наличие на пари. Избягвайте ярките цветове, но от друга страна покажете с облеклото си, че сте млад и енергичен човек …”

Мутриархат

Бележки върху антропологията на демократичния преход в България

Ясен Бориславов

Един ден историята на демократичния преход ще бъде внимателно написана и подвързана в томче. За да бъде тя изчерпателна, в нея ще трябва да има поне една глава, посветена на мутрогенезата и мутризацията като важни социокултурни характеристики на периода. Този текст е опит да се предложи проект за такова изследване.

Стандартният исторически подход би очертал феномена „мутри” на базата на изобилните писмени източници – вестници, архиви, явни и секретни доклади, спомени и т.н. Тази реконструкция ще опише явлението в неговите социално-икономически, политически и етико-естетически параметри, ще съживи паметни събития и образи като Стефан Мирославов – Крушата, братя Васил и Георги Илиеви, Илия Павлов и нека да не изброявам. Анализът на емпиричния материал вероятно ще открие интересни зависимости между спортисти, криминални контингенти и служби за сигурност, ще се промъкнат нишки към партийни централи, възможно е да се открият и данни, представящи някой партиен лидер или о.з. генерал като тайнствен мутриарх. Така картината на мутризацията ще става все по-ясна, но самото явление ще остане необяснено. Следствието ще изглежда като причина. Затова тази линия на изследването засега ще я оставим да виси като един конец на ръкав, който по-нататък ще зашием към дрехата.

Киселото вино

От време на време минавам да видя какво правят някои от любимите ми ресторантьори в София и да почешем заедно езици. Така стана и преди Великден. След отклоняването от моя страна на поканата за кафе (след 150-те, които поглъщам на ден, борейки се с дипломната си работа) бях попитана да ли не бих пожелала да опитам едно вино. По леко угриженото лице на питащия разбрах, че няма да се веселя, а че ще трябва да кажа дали виното има дефект. Любимо. И то на обяд

Наляха ми искрящо плодово и благоуханно вино (Санта Сара Бин 41 Мерло), което само преди час е било върнато от клиент с аргумента, че било „кисело“…, аха. На виното му нямаше абсолютно нищо, но разбира се, то е било прието обратно и не е било прибавено към сметката на клиента. Никак не е евтино.

Много съм притеснена от изникващите незнайно откъде и разбъкалите се навсякъде мноого важни винени експерти, които си позволяват да преминат граница, която допреди години не са знаели, че съществува. Ехоо, вино се връща (и не се заплаща) само ако има корк, а не защото сте станали с леко схванат врат…

У нас горе-долу важи правилото, че 80% от връщащите бутилката с възражението, че има корк не са сигурни в това, а 90% от (не)приемащите бутилката идея си нямат какво е това корквана бутилка. В конкретния случай от страна на ресторанта е било действано на принципа, че клиентът е цар. Който е бил напълно гол…

California Dreamin’

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. “Бакхус” и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

II част – SLWC, Clos du Val, Imagery, Walter Shug и равносметката

На следващия ден ще играем на винен туризъм. През изминалите две години много се писа и изговори за легендарната дегустация от Париж 1976. Не само за жертвите на винената журналистика и реклама, но и за занимаващите се професионално с вино е желателно да посетят избите и от двете страни, участвали в дегустацията променила завинаги винената констелация Франция-САЩ (повече можете да прочетете в сп. Бакхус, месец …2007). Така, че по моя молба се отправяме към Stags’ Leap District – един от най-старите райони в Напа Вали, чийто вина олицетворяват елитното калифорнийско каберне совиньон. В него се намират две от избите участвали в Парижката дегустация: Stags’ Leap Wine Cellars (да не се бърка със Stags’ Leap Winery) и Clos du Val.

California Dreamin’

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. „Бакхус“ и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

I част – Малко обща информация и Bonny Doon

Като всеки осми българин и аз имам роднини в Съединените Американски Щати, които, в рамките на възможното, се опитвам да посещавам редовно. Поредното такова посещение се случи през есента на 2007 година и имайки предвид професията ми беше ясно, че виното ще е основен акцент в него. Намирах се в непосредствена близост до калифорнийските и колорадски лозя. За доста екзотичните изби в щата Колорадо ще стане дума някой друг път; сега бих искала да разкажа за няколко изби в Калифорния, които си струва да посетите.

Immigration Service: за няколко долара/евро/лири/песос/йени и т.н. повече

Положението с тази творба е като с „Любов и омраза“ – не е моя, много ми харесва, не познавам автор/ката й, респ. я качвам без разрешението му/й, защото мисля, че е е грехота да не се прочете от повече хора. Насреща съм за контакт и ще се радвам да се запознаем, ако авторът случайно попадне на творбата си в нета

Автор: absinth_at_dawn

Quo vadis

Welt.Wein.Festival във Виена

На Ринга във Виена, измежду многото помпозни и внушителни сгради, показващи просперитета на австрийското бюргерство, се намира една особено помпозна, особено внушителна и някак си колебаеща се между бароков дворец и старогръцки храм сграда – Palais Coburg. Бившата резиденция на фамилията Сакс-Кобург днес е един от най-луксозните хотелски комплекси във Виена, реставрирана до почти упадъчен блясък и приютяваща гурме-ресторант на световно ниво и една от най-обширните изби в Австрия (за да бъде наречена една австрийска изба богата са необходими поне 3 000 вина от цял свят). Именно там се проведе Welt.Wein.Festival, за който ще стане дума в тази публикация.