НОВ СВЯТ: обетованата земя на виното?

Ако обичате вино и го потребявате сравнително често, то почти със сигурност сте се сблъсквали с думите “Нов свят”; някой с важен тон е споделил с вас колко са добри чилийските вина или както ми се случи на мен – обясниха ми как Калифорния била известна главно с розетата си (?!).

Новият свят е изключително интересен феномен, обхващащ естеството на продукта “вино” в цялата му комплексност: стил; прилагането на най-модерни енологични практики в избата; лозарство, повишено в чин “vineyard management”; маркетинг и светоглед, за който старата Европа би могла само да мечтае.

И така, какво означава Нов свят? Много просто: в понятието “Нов свят” се обединяват всички онези винарски региони, които се намират извън Европа, по-важните от които са САЩ, Чили, Аржентина, Южна Африка, Нова Зеландия и Австралия. Въпрос на време е причисляването към него на страни като Китай и Индия.

На нова работа

Реплика към “Мотивационно писмо” от djsupermax, което можете да прочетете тук.

Преди да се стигне до работата с новата работа трябва да се мине през оная с интервюто. Чак след интервюто можем да се запитаме:

Ще яде ли Хасан баница?

Вариант 1. Не, няма да яде.

Чудейки се кой идиот е решил да даде точно на теб шанс, а от друга страна радвайки се, че най-накрая на някой идиот му е стискало да даде точно на теб шанс в деня на интервюто се събуждаш от леко до извънредно нервен. Обличаш се както подобава за интервю, а какво подобава е изяснено в съответните книги: нито така, нито иначе:

“… официално, но не прекалено. Скромно. Ненатрапчиво. Да не се демонстрира нито липсата, нито прекаленото наличие на пари. Избягвайте ярките цветове, но от друга страна покажете с облеклото си, че сте млад и енергичен човек …”

Киселото вино

От време на време минавам да видя какво правят някои от любимите ми ресторантьори в София и да почешем заедно езици. Така стана и преди Великден. След отклоняването от моя страна на поканата за кафе (след 150-те, които поглъщам на ден, борейки се с дипломната си работа) бях попитана да ли не бих пожелала да опитам едно вино. По леко угриженото лице на питащия разбрах, че няма да се веселя, а че ще трябва да кажа дали виното има дефект. Любимо. И то на обяд

Наляха ми искрящо плодово и благоуханно вино (Санта Сара Бин 41 Мерло), което само преди час е било върнато от клиент с аргумента, че било „кисело“…, аха. На виното му нямаше абсолютно нищо, но разбира се, то е било прието обратно и не е било прибавено към сметката на клиента. Никак не е евтино.

Много съм притеснена от изникващите незнайно откъде и разбъкалите се навсякъде мноого важни винени експерти, които си позволяват да преминат граница, която допреди години не са знаели, че съществува. Ехоо, вино се връща (и не се заплаща) само ако има корк, а не защото сте станали с леко схванат врат…

У нас горе-долу важи правилото, че 80% от връщащите бутилката с възражението, че има корк не са сигурни в това, а 90% от (не)приемащите бутилката идея си нямат какво е това корквана бутилка. В конкретния случай от страна на ресторанта е било действано на принципа, че клиентът е цар. Който е бил напълно гол…

Immigration Service: за няколко долара/евро/лири/песос/йени и т.н. повече

Положението с тази творба е като с „Любов и омраза“ – не е моя, много ми харесва, не познавам автор/ката й, респ. я качвам без разрешението му/й, защото мисля, че е е грехота да не се прочете от повече хора. Насреща съм за контакт и ще се радвам да се запознаем, ако авторът случайно попадне на творбата си в нета

Автор: absinth_at_dawn

Quo vadis

Бяло вино

от Ники Русиновски

в една самотна петъчна вечер наскоро разходих кучето, купих си една бутилка бяла „манастирска изба“ на специалната цена за ценители 1,40 лв. (това можеш да го прескочиш, само те бъзикам, ти нали си спец по виното…) 

… прибрах се, изпих си сам бутилката за няма и 20 минути, което никога не ми се е случвало и вече задрямвах с ТВ-то и щастливата мисъл, че съм убил този ден, когато… 

… звънна телефонът и бивша колежка ме замоли настойчиво да идем на клуб тази вечер, понеже детето и мъжът й били на село и имала свободна вечер и т.н…. 

обясних й кротко, че съм пиян като донски казак, легнал съм си чисто гол, завил съм се и съм почти заспал (всичкото си е чиста истина)… тя ме замоли още повече, аз се ядосах и понеже тя има да изкупува стари грехове пред мен и постоянно ме врънка да й простя разни неща от едно време, й затворих телефона…  

Последната кампания

от Ясен Захариев

Произведението е носител на I. награда в литературния конкурс „Виното-осъзната наслада“ 2006 и поводът за едно от най-приятните ми запознанства през изминалите две години.

Жегата по обедно време, в края на месец февруари, беше нетърпима, а слънцето припичаше толкова безмилостно, че под каската, в потната глава на Габровеца, изплува образът на под-полковника по военно обучение от гимназията, който обясняваше: “При ядрен взрив се обръщате с гръб, залягате с ръце на главата, краката към епицентъра и по възможност да сте на сянка!” Всички се обръщаха към него с “Г-н. Под-покойник”. После в съзнанието му се появи образът на учителката по физика, която разправяше, че слънцето е нестихваща атомна бомба. Понеже не издържаше вече на жегата и нямаше как да застане с крака към епицентъра, той реши, че независимо от риска да го спипат, трябва да изпуши една цигара на сянка.

За секса – II част

  или

Как двама са малко, трима достатъчно

Винаги съм се чудила как се говори за секса със собствените деца. Открито, деликатно, педагогично, назидателно? Как да предпазиш без да досаждаш, но и да не предизвикаш отчаяна реакция или на хиперактивност, или на абстинентност?  Не знам дали моята дъщеря ще се смее или възмущава, четейки тези редове, знам само, че колкото и да ми се иска, тя няма да се поучи от тях. Затова ги оставям на нощното й шкафче в качеството на забавно четиво преди лягане, пък кой знае..?

……………………………….

След четири години и достатъчно количество мъже продължавах неотменно и със завидно майсторство да се забърквам в смешни и глупави истории. В живота на всяко момиче има периоди на перманентна влюбеност, но това, което ми се струваше проблемно в моя случай беше не само бройката, но и вида на мъжете, а именно: голяма, често по двама-трима наведнъж и всякакъв. Бях успяла дори да омагьосам един състудент от село Долно Камарци (поне е близо до София), който съвсем сериозно ми предложи да се омъжа за него и докато той ми прави едно след друго поне три деца, а аз да въртя къщата … която се намира в Долно Камарци, разбира се.

 

За секса – I част

или

Как двама са малко, трима достатъчно

Винаги съм се чудила как се говори за секса със собствените деца. Открито, деликатно, педагогично, назидателно? Как да предпазиш без да досаждаш, но и да не предизвикаш отчаяна реакция или на хиперактивност, или на абстинентност? Не знам дали моята дъщеря ще се смее или възмущава, четейки тези редове, знам само, че колкото и да ми се иска тя няма да се поучи от тях. Затова ги оставям на нощното й шкафче в качеството на забавно четиво преди лягане, пък кой знае..?

Това, което със сигурност знам е, че моята майка нямаше никак да е развеселена, ако беше станала съпричастна дори на една десета от личния ми живот преди години.

Притежавах и грижовно развивах в себе си способността винаги, а с особена сила между двайсетата и трийсетата година от живота си, да се забърквам с абсолютно неподходящи за мен мъже.

Как се става пилот?

NB! Написаното отразява ситуацията в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век.

Няколкото ми години опит в авиационната област и интензивните ми  наблюдения провокираха раждането на Пилотната теория или както аз го наричам на The Pilot’s Report, защото все още не съм привела формулите и доказателствата в подкрепа на теорията.

БОРДНИ ДНЕВНИЦИ – 3. Начало на работата

  И на други неща

Кариерата ми започна с наказание и по характерната за тази фирма схема без провинение от моя страна.

Летателната ми книжка не беше заверена навреме, което беше работа на всеки друг, но не и моя и всъщност не можеха да ме наказват за това, мислех си аз, но в края на краищата малка групичка от курса се оказахме точно в тази ситуация. Задачата ни беше да клечим пред бараката, в която се помещаваше деловодството и да пишем входящи и/или изходящи номера на командировъчните, както  и … да плискаме през половин час кофи с вода пред входа на бараката, за да охлаждаме лелите-деловодителки: комедия дел арте.  

Всички останали от випуска вече се намираха на морето и правеха първи стъпки в професията или по плажа. За щастие, понякога съдбата си върши работата и лискането на вода споделях точно с тези хора, с които бях станала близка по време на курса. Лошото беше, че мен ме „превозиха“ по-рано и аз заминах сама.