Пролет е. Еди-коя си година, няма значение коя, всяка пролет напоследък е еднаква. Някъде-си и това също няма значение. От известно време насам ми е все тая и къде съм. Срещу мен седи сестрата на приятеля ми, и единствения съжителствал с мен за повече от три години мъж (ясно чувам благодарствените молитви, които майка ми отправя всяка сутрин), когато едни доста неподходящи за момента мисли ме връхлитат с ураганна сила, а именно, че (още…)
Entries tagged as ‘жени’
Женски работи
май 14, 2009 · 2 Коментара
Категории: есета
С прикачен етикет: връзки, жени, литературни
Бяло вино
февруари 25, 2008 · 2 Коментара
от Ники Русиновски
в една самотна петъчна вечер наскоро разходих кучето, купих си една бутилка бяла „манастирска изба“ на специалната цена за ценители 1,40 лв. (това можеш да го прескочиш, само те бъзикам, ти нали си спец по виното…)
… прибрах се, изпих си сам бутилката за няма и 20 минути, което никога не ми се е случвало и вече задрямвах с ТВ-то и щастливата мисъл, че съм убил този ден, когато…
… звънна телефонът и бивша колежка ме замоли настойчиво да идем на клуб тази вечер, понеже детето и мъжът й били на село и имала свободна вечер и т.н….
обясних й кротко, че съм пиян като донски казак, легнал съм си чисто гол, завил съм се и съм почти заспал (всичкото си е чиста истина)… тя ме замоли още повече, аз се ядосах и понеже тя има да изкупува стари грехове пред мен и постоянно ме врънка да й простя разни неща от едно време, й затворих телефона…
Категории: есета
С прикачен етикет: вино, есета, жени, литературни
Последната кампания
февруари 20, 2008 · 1 Коментар
от Ясен Захариев
Произведението е носител на I. награда в литературния конкурс „Виното-осъзната наслада“ 2006 и поводът за едно от най-приятните ми запознанства през изминалите две години.
Жегата по обедно време, в края на месец февруари, беше нетърпима, а слънцето припичаше толкова безмилостно, че под каската, в потната глава на Габровеца, изплува образът на под-полковника по военно обучение от гимназията, който обясняваше: “При ядрен взрив се обръщате с гръб, залягате с ръце на главата, краката към епицентъра и по възможност да сте на сянка!” Всички се обръщаха към него с “Г-н. Под-покойник”. После в съзнанието му се появи образът на учителката по физика, която разправяше, че слънцето е нестихваща атомна бомба. Понеже не издържаше вече на жегата и нямаше как да застане с крака към епицентъра, той реши, че независимо от риска да го спипат, трябва да изпуши една цигара на сянка.
Категории: вино · есета
С прикачен етикет: вино, есета, жени, литературни
За секса – II част
февруари 18, 2008 · Вашият коментар
или
Как двама са малко, трима достатъчно
Винаги съм се чудила как се говори за секса със собствените деца. Открито, деликатно, педагогично, назидателно? Как да предпазиш без да досаждаш, но и да не предизвикаш отчаяна реакция или на хиперактивност, или на абстинентност? Не знам дали моята дъщеря ще се смее или възмущава, четейки тези редове, знам само, че колкото и да ми се иска, тя няма да се поучи от тях. Затова ги оставям на нощното й шкафче в качеството на забавно четиво преди лягане, пък кой знае..?
……………………………….
След четири години и достатъчно количество мъже продължавах неотменно и със завидно майсторство да се забърквам в смешни и глупави истории. В живота на всяко момиче има периоди на перманентна влюбеност, но това, което ми се струваше проблемно в моя случай беше не само бройката, но и вида на мъжете, а именно: голяма, често по двама-трима наведнъж и всякакъв. Бях успяла дори да омагьосам един състудент от село Долно Камарци (поне е близо до София), който съвсем сериозно ми предложи да се омъжа за него и докато той ми прави едно след друго поне три деца, а аз да въртя къщата … която се намира в Долно Камарци, разбира се.
Категории: есета
С прикачен етикет: есета, жени, литературни
За секса – I част
февруари 18, 2008 · 2 Коментара
или
Как двама са малко, трима достатъчно
Винаги съм се чудила как се говори за секса със собствените деца. Открито, деликатно, педагогично, назидателно? Как да предпазиш без да досаждаш, но и да не предизвикаш отчаяна реакция или на хиперактивност, или на абстинентност? Не знам дали моята дъщеря ще се смее или възмущава, четейки тези редове, знам само, че колкото и да ми се иска тя няма да се поучи от тях. Затова ги оставям на нощното й шкафче в качеството на забавно четиво преди лягане, пък кой знае..?
Това, което със сигурност знам е, че моята майка нямаше никак да е развеселена, ако беше станала съпричастна дори на една десета от личния ми живот преди години.
Притежавах и грижовно развивах в себе си способността винаги, а с особена сила между двайсетата и трийсетата година от живота си, да се забърквам с абсолютно неподходящи за мен мъже.
Категории: есета
С прикачен етикет: есета, жени, литературни
любов и омраза
февруари 16, 2008 · 3 Коментара
Не познавам автора на това есе – Димитър Попов, но сочността му беше едно от нещата, което ме накара да започна да изливам на хартия мислите си преди години. Надявам се публикуването му тук да не е проблем за него. Ако все пак е, нека ми пише..
ЛЮБОВ И ОМРАЗА
(ти още ли си тука ма)
Не може никога да не си се сблъсквал с животното, наречено „сериозна връзка“. Обичал си до подлуда, нищо в нея не те е дразнело, обожавал си как се облича, как ходи, кожата, фигурата (дори и малките „пъпки“ отпред на гръдния й кош), лицето (и малката пъпка на носа), този неин смях (някой да не включи факса?), желанието й да те напътства, да ти казва какво да си облечеш, обичал си грацията с която изхвърля любимите ти чорапи. Нежно си я държал за ръката, докато гледате за 23 път „Докато ти спеше“ (брррр!); да миличко, Сандра Бълок е върха; наистина, какво сладко бебенце (на този етап е добре да се замислиш за екскурзия до Тибет, примерно за 7 години); наистина, какво толкова му гледам на този мач(?!), по- добре „Вдовицата в бяло“, разбира се, че не се сърдя. Стига.! Драйфа ми се. Помощ!
На сутринта се будя и установявам, че ми е станал за първа сутрин от две години насам. Чудя се защо. И изведнъж се сещам – днес е един прекрасен ден, денят в който тя си е тръгнала. По- точно утрото след нощта, в която съм разбрал, че тя е изчукала най- добрият ми приятел (дано да не е и кучето) и съм я разкарал. Е, поне технически погледнато, аз съм положителния герой. Слънцето грее по- силно, цветовете са някак по- ярки, а на мен ми е някак криво. Ще пия едно кафе.
жени и вино
февруари 16, 2008 · 2 Коментара
“Мъжете са като хубавото вино. В началото са като грозде. Работата на жените е да го смачкат и да го държат на тъмно достатъчно дълго, докато се превърне в нещо, с което те биха вечеряли”
“Малка книжка за мъжете”
Жени и вино
или
Кратък дегустационен справочник за жени, попаднали в ситуация, в която насладата от виното не е единствената цел
Участници: Вие, той и виното
Възможни са и подварианти в зависимост от степента на познанство (с мъжа), но да се спрем на този, в който се познавате сравнително добре. Нито малко, нито много – може би най-подходящият момент, в който да прецените дали цялата работа си струва. Въпросната ситуация не е от тези, в които след аеробен секс във всякакви пози и на всякакви места из апартамента (никога не сте предполагали например, че сексът под високото ви легло също си има своето очарование) ви се иска той да пие вино от пъпа ви. Не, тя е по-скоро от онези, в които ви се иска, представяйки му се в една нова светлина по отношение на виното, да го накарате да си направи изводи и за вас самата и за някои “незначителни” компоненти на евентуалния бъдещ съвместен живот – отношението му към вас, уважение и зачитане на мнението, желанията, чувствата ви и т.н. (драматичен вариант) или просто ви е писнало да пиете киселяците, които той избира, защото много разбирал от вино и искате да вземете нещата в свои ръце (прозаичен вариант).
Категории: вино · есета
С прикачен етикет: вино, есета, жени, литературни