(Не)Фатални италиански заблуди

 

Тази работа с италианското вино е почти като онази с българското – почти всеки у нас разбира от него. Подобно на голяма част от света, българите изпитват силна симпатия към италианското вино, като значителна роля за това играе емоционалната близост, която ги свързва с Италия. Красива природа, божествена храна, да не говорим за изкуство, архитектура или дизайн. Виното е само едно от толкова многото неща, които италианците правят наистина добре. Е, не винаги, а и често се изкушават да послъгват, но светът прощава на красивите, нали?

Първоначално този материал трябваше да е за изложението Vinitaly, на което Италианският Институт за Външна Търговия в София (ICE) от няколкото години насам кани български винени журналисти, но а) Ясен Бориславов вече писа подробно за това във Wine & Dine (списанието, в което за първи път се появи този материал)  и б) на мнение съм, че животът е смислен и красив когато научаваме нови неща, които обогатяват едновременно разума и сърцето ни. Затова предпочитам да споделя личните си винени открития, които направих след две седмици шокова доза Италия, отколкото да протоколирам що е то винено изложение.

Розово вино, розово бъдеще?

 

Преди няколко лета розето изведнъж стана модерно и от спяща красавица за една нощ се превърна в любимец на часа. Малинови розета, лучени розета, розета с цвят на сьомга, розова кава, розово шампанско … розово небето?

Стигматизирано досега като вино за лековати хора и несериозни поводи, като леко вулгарна кръстоска между бяло и червено вино, нямаща нищо общо с виненото ценителство, преди няколко години розето изведнъж се изпречи пред носовете на производители, журналисти и консуматори и смело поиска своя дял от вниманието им. Не навсякъде, разбира се – докато някои от винените пазари отчитат невероятен скок в продажбите на розе, за други то си остава незначителна част от пейзажа. Това кара анализаторите във винения бизнес да си задават въпроса дали интересът към розето е сериозна тенденция или краткотраен летен флирт.    

Освен обемите на продажба новото при розето е и вниманието, което му обръщат досега игнорирали го пазари и производители. За традиционни, и към момента силно стагниращи, винени пазари като френския например то се явява спасителната сламка в тежки времена. Пазарът е толкова примамлив, че някои изтъкнати шата от Бордо пускат розови вина на пазара, а в Прованс се появи първото луксозно розе с цена 100 долара за бутилка.

Именно поради така наречената “несериозност” на розето нарасналият интерес към него може да се използва умело в борбата за пазарен дял. Налагането на по-сериозните, сухи и качествени розета с потенциал е задача за чисто винените целеви групи, докато по-леките и сладки розета, окачествявани пренебрежително от сериозните ценители като alcopops, могат да се превърнат в алтернатива на бирата и на т. нар. flavored alcoholic beverage като Smirnoff Ice или Bacardi Breezer. 

Quo vadis – Куо Вадис – Кво вадиш

 

Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я на единия от братята си: “Виж какво смешно заглавие – куо вадис…” Деветгодишният ми по това време брат ме погледна с презрение, примесено с опрощаващо снизхождение, защото ей сега ще ме осветли по един важен въпрос и каза: “Каква си глупава само, тука пише кво вадиш!”

 

По-късно и двамата бяхме избавени от заблужденията си, но това е без особено значение за този материал. Спомних си за тази случка, защото нанизът от прочити на латинския израз се припокрива с въпросите, които се въртят в главата ми след първия конкурс за най-добро българско вино на сп. “Бакхус”, а именно:

- накъде отива българското вино и върви ли изобщо то или стои на едно място и

- какво вади то на бял свят: нови, интересни неща или изтъркани трикове и поизплашени мишки от ръкава на магьосника?

 

Който каквото и да казва или мисли по въпроса, първият конкурс за вино на годината, организиран от българската винена преса е вече факт. С това тя, с малко закъснение, се нарежда до подобни, изключително престижни, конкурси в други страни и заявява желанието си да даде своя принос в оценяването на виното от гледна точка на ценителя и пазарните тенденции. Смея да твърдя, че закъснението се дължи на българското вино, а не на българската винена преса или на българския винен ценител.

La Beursaudiere

9, Chemin de Ronde

89310 Nitry – Bourgogne – Chablis – France

La Beursaudiere е едно от вълшебните места, на които попаднахме при посещението си в Бургундия.

(За което ще се появи отделен репортаж – първо в сп. “Бакхус”, после и тук).

Бургундската кухня е точната противоположност на стройните, фини и сложни бургундски вина: тя е обилна, калорична и невероятно вкусна. През няколкото много интензивни на сетивни преживявания дни в Бон (Beaune) и Шабли (Chablis) всички имахме чувството, че само се движим от маса към маса, държейки винаги чаша прелестно бургундско в ръка.

California Dreamin’

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. “Бакхус” и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

II част – SLWC, Clos du Val, Imagery, Walter Shug и равносметката

На следващия ден ще играем на винен туризъм. През изминалите две години много се писа и изговори за легендарната дегустация от Париж 1976. Не само за жертвите на винената журналистика и реклама, но и за занимаващите се професионално с вино е желателно да посетят избите и от двете страни, участвали в дегустацията променила завинаги винената констелация Франция-САЩ (повече можете да прочетете в сп. Бакхус, месец …2007). Така, че по моя молба се отправяме към Stags’ Leap District – един от най-старите райони в Напа Вали, чийто вина олицетворяват елитното калифорнийско каберне совиньон. В него се намират две от избите участвали в Парижката дегустация: Stags’ Leap Wine Cellars (да не се бърка със Stags’ Leap Winery) и Clos du Val.

California Dreamin’

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. „Бакхус“ и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

I част – Малко обща информация и Bonny Doon

Като всеки осми българин и аз имам роднини в Съединените Американски Щати, които, в рамките на възможното, се опитвам да посещавам редовно. Поредното такова посещение се случи през есента на 2007 година и имайки предвид професията ми беше ясно, че виното ще е основен акцент в него. Намирах се в непосредствена близост до калифорнийските и колорадски лозя. За доста екзотичните изби в щата Колорадо ще стане дума някой друг път; сега бих искала да разкажа за няколко изби в Калифорния, които си струва да посетите.

Chateau Mouton-Rotschild

По време на посещението си в Бордо за Винекспо 2007 се отбихме и в Шато Мутон-Ротшилд в Пуяк. Поради прекалено личния характер на мнението ми за това шато, текстът за него беше изваден от статията за сп. Бакхус

Ако другите Premier Grands Crus от Бордо излъчват достолепие и въздържаност, Мутон-Ротшилд е крещящо, цветисто и поляризиращо. И не заради етикетите на вината, рисувани от най-известните художници на нашето време, заради въвеждането на бутилирането в шатото или заради безпрецедентното му повишаване в класификацията от 1855г.  от втори в първи клас. В маркетингово отношение имението е късче Америка в Бордо, а не мога да си представя по-силна love-hate-връзка от тази Бордо-Америка.

В Мутон-Ротшилд няма никакъв проблем да посетите избата. Вие и още стотици други туристи от цял свят. Обаждате се, заявявате групата и хоп, даже виждате частния музей на Ротшилд с предмети на изкуството, свързани с винената култура, иначе неотворен за обществен достъп. На рецепцията на огромното имение ви разпределят в една от групите и турът започва. Първо ви набутват в една зала, в която гледате филма, с който баронеса Филипин дьо Ротшилд ви поздравява с добре дошли и накратко разказва историята на успеха на шатото. Подборът на думите и изразите в този филм е такъв, че да не остави съмнение колко велики са Ротшилд и техните вина. Някои от французите от нашата група, явно с малко повече якобинска кръв, не приемат особено добре филма.

 

Breakfast at Tiffany’s? No, Dejeuner a Cheval Blanc! – II част

 Статията е написана за сп. “Бакхус” и може да бъде прочетена и на www.vinoto.com. Публикувам я и тук защото описва едни от най-интимните ми срещи с великолепието на френското вино, за осъществяването на които ще съм завинаги благодарна на моя партньор Венсан Алла.

Вторник, 19 юни 2007: Каберне совиньон излиза на сцената

Следващият ни ден започва прекалееено рано – трябва да съм готова в 7.30 часа. След около два часа път пристигаме в първото шато от днешната ни програма – Cos d’Estournel в Сен Естеф. 

На старо гасконско наречие Cos означава „хълм от камъчета.“ Кос д’Естурнел със сигурност е най-екзотичното шато, което можете да видите не само във Франция, но може би и по света, а създателят му – Луи Гаспар д’Естурнел, известен още като Махараджата на Сен Естеф – е влязъл в историята като една от най-забележителните личности на своето време. Елементите на източна архитектура, с които е обсипано шатото, най-известни от които са пагодите, свидетелстват за търговията му с Индия и Занзибар. Английският и руски царски дворове, както и този на Наполеон III, но и интелектуалци като Стендал и Жюл Верн са били заклети почитатели на Кос д’Естурнел. Само две години след смъртта на собственика му – през 1855 година – Кос е класифицирано като 2-eme Cru в класификацията на шатата от Медок и Грав.

Breakfast at Tiffany’s? No, Dejeuner a Cheval Blanc! – I част

Статията е написана за сп. „Бакхус“ и може да бъде прочетена и на www.vinoto.com. Публикувам я и тук защото описва едни от най-интимните ми срещи с великолепието на френското вино, за осъществяването на които ще съм завинаги благодарна на моя партньор Венсан Алла.

ВИНЕКСПО 2007 е първото винено изложение, на което трябва да представя себе си, фирмата, в която участвам и българския пазар като атрактивна и плодородна почва за интересните и наистина големи френски вина.

Лично за мен изграждането на винената култура, писането за вино и обучението са къде по-интересни от търговията, но присъствието на изложения е задължително, така че си стягам куфарите и се отправям натам, накъдето между 17 и 21 юни 2007 ще се отправят над 45 000 посетители и над 2200 изложители – към Бордо. Без да искам да подценявам самото изложение това, което всъщност ме вълнува и радва особено е, че през първите два дена от престоя ми са планирани посещения в едни от най-големите шата в историята на виното. Благодарение на френските си партньори не усещам проблемите с настаняването, които всички около мен дискутират. Както при всяко мое пътуване до Бордо съм настанена в прекрасно шато от 16 век с огромна градина, в която имам чувството, че някой реже кипарисите поне от 50 години, с прекрасно старо магнолиево дърво и разбира се собствени лозя. Chateau Sauvage..e, voila.

БОРДНИ ДНЕВНИЦИ – 3. Начало на работата

  И на други неща

Кариерата ми започна с наказание и по характерната за тази фирма схема без провинение от моя страна.

Летателната ми книжка не беше заверена навреме, което беше работа на всеки друг, но не и моя и всъщност не можеха да ме наказват за това, мислех си аз, но в края на краищата малка групичка от курса се оказахме точно в тази ситуация. Задачата ни беше да клечим пред бараката, в която се помещаваше деловодството и да пишем входящи и/или изходящи номера на командировъчните, както  и … да плискаме през половин час кофи с вода пред входа на бараката, за да охлаждаме лелите-деловодителки: комедия дел арте.  

Всички останали от випуска вече се намираха на морето и правеха първи стъпки в професията или по плажа. За щастие, понякога съдбата си върши работата и лискането на вода споделях точно с тези хора, с които бях станала близка по време на курса. Лошото беше, че мен ме „превозиха“ по-рано и аз заминах сама.