жени и вино

“Мъжете са като хубавото вино. В началото са като грозде. Работата на жените е да го смачкат и да го държат на тъмно достатъчно дълго, докато се превърне в нещо, с което те биха вечеряли”

“Малка книжка за мъжете”

Жени и вино

или

Кратък дегустационен справочник за жени, попаднали в ситуация, в която насладата от виното не е единствената цел  

Участници: Вие, той и виното  

Възможни са и подварианти в зависимост от степента на познанство (с мъжа), но да се спрем на този, в който се познавате сравнително добре. Нито малко, нито много – може би най-подходящият момент, в който да прецените дали цялата работа си струва. Въпросната ситуация не е от тези, в които след аеробен секс във всякакви пози и на всякакви места из апартамента (никога не сте предполагали например, че сексът под високото ви легло също си има своето очарование) ви се иска той да пие вино от пъпа ви. Не, тя е по-скоро от онези, в които ви се иска, представяйки му се в една нова светлина по отношение на виното, да го накарате да си направи изводи и за вас самата и за някои “незначителни” компоненти на евентуалния бъдещ съвместен живот – отношението му към вас, уважение и зачитане на мнението, желанията, чувствата ви и т.н. (драматичен вариант) или просто ви е писнало да пиете киселяците, които той избира, защото много разбирал от вино и искате да вземете нещата в свои ръце (прозаичен вариант).  

Приемаме, че няма да пиете виното вкъщи. 

Един малко по-общ съвет преди да започнем с конкретното: носете си достатъчно пари, така че в случай на нужда да поемете поне своя дял от вечерята (ако ги имате, разбира се). Така, на мразения от мъжете принцип “и аз плащам, значи и аз имам права” няма да му се оставите да ви натрапи за пореден път своя не особено смислен (“маврудът е тежко вино и се пие през януари”) или вече доста остарял (“доброто вино е червено и италианско) избор. 

1. и много важно – изречения от рода на “Амиии, не знам миличко, каквото ти решиш, на мен ми е все едно” или “Избери ти, аз и без това нищо не разбирам от вино” си  ги отстранете оперативно от речниковото богатство. Имайте мнение по въпроса какво ви се пие и го изразете. Ако решите да го стреснете още в началото, му предложете да изберете ястията чак до десерта, за да можете да се спрете и на подходящото вино за всяко едно от тях. Покажете му, че номерът “ракия със салата и после червено вино” днес няма да мине. В зависимост от финансовото му състояние или пък от настроението ви точно в този момент да се съобразявате с това бихте могли да се спрете на различно вино за всяко ястие, започвайки от шампанско и приключвайки с десертно вино. Не е за пренебрегване вероятността обаче, в края на подобна вечеря вие да сте едно пияно дупе и да не сте в състояние да пресушите до дъно най-важната чаша: тази на винената си победа над него. Така че, ако не сте сигурна в своята “дълбочина на газене”, както биха се изразили моряците, е по-добре да се спрете или на две вина (били те бяло и червено, розе и червено, бяло и десертно, варианти има много), или на едно запомнящо се. 

2. Изборът на вино – волната програма, дава воля на творческото у вас, но при нея най-много се пада. Най-добре ще е предварително да се поподготвите по въпроса кои нови, интересни или странни вина са излезли на пазара, кое вино с кое ястие и т.н. Заявете по съответния начин и желанието си да участвате в избора на виното. Въпросният съответен  начин зависи от това кого имате насреща си и варира от “Онзи ден четох в “Уайн Спектейтър” за еди- кое си вино, дали са му над 90 точки, представяш ли си!!!” (какво изобщо правите с тоя сноб, който се доверява сляпо на въпросното издание, именно защото и идея си няма какво точно да пие. Но иначе е мнооого важен.) през “О-о-о виж, има вино от …… Еди-кой си винаги толкова ги хвали и казва, че правят страхотни вина” (еди-кой си обикновено е примитивният му шеф, който надали е казал точно това, но пък той много слуша какво казва шефа) до думи, с които елегантно да му дадете да разбере, че ще сте му много признателна ако си затвори устичката поне за две минути, за да прегледате на спокойствие винената листа и после цяла вечер сте на негово разположение – да слушате за неговите малки победи през изминалите дни, да му казвате и показвате с точно преценени поглед, наклон на главата и блясък в очите колко умен и велик е той, макар и околните не винаги да го проумяват …… отклонихме се, говорехме за вино.  

За комбинацията на вино с храна са изписани хиляди книги, бъкащи от теории по въпроса кое с кое може и не може и кога да се пие, но със сигурност изказването на средностатистическия български мъж за мавруда (виж по-горе) все още не си е спечелило статута на такава.  Има няколко основни правила за избор на  вино към храна, приети за общовалидни от мнозинството експерти в тази област, но не и от най-великия измежду тях, за съжаление непризнат, а именно: българския мъж. Да не почваме пак с мавруда…. Та в общи линии тези правила са, че:

– започвате от леките и преминавате към тежките вина, т.е. принципно се движите от бели към червени, а не обратното. Имайте предвид обаче, че не е задължително бялото вино да е: а) леко и б) по-леко от червеното. Едно шардоне “Нов Свят” е борец, един пино ноар – гимнастик;

– белите вина с деликатният си цвят и аромат  са най-добрите придружители на ястия с подобен цвят и вкусове – зеленчуци, пиле, паста със сметанови сосове, ризото и т.н.;

– червените вина са добри партньори на тъмните меса и сосове;

– пъстърва с червено вино и свинско печено с мускат са неща, което могат да ви имунизират срещу пиенето на вино за известно време, но от друга страна пък риба-тон с леко червено вино може да открие пред вас съвсем нов свят на кулинарни преживявания, както между впрочем и шардоне с крехки телешки жулиени. Главната идея на това правило е, че се търси хармонията между вкуса на храната и на виното. Но ако решите можете да тръгнете и по точно обратния път и да търсите пълния контраст между тези два вкуса. Тогава също ще останете изненадани колко вкусни могат да се окажат иначе доста еретично звучащи комбинации.  

3. Виното е избрано. Следващ важен момент: дегустацията на вино. В Европа често  питат кой ще пробва виното и в моя конкретен случай придружителите ми винаги се измъкват с победоносна усмивка: “… дамата”. Победоносна, защото знаят, че иначе войнстваща феминистка в такъв случай не искам да ме тикат напред като пушечно месо за смотаните и арогантни сомелиери, които с ехидна усмивка наливат виното за пробване. У нас за това и дума не става, налива се направо на мъжа, така де.

Моето мнение в случая е, че можете да поискате да ви се налее и на вас, но честно казано не е необходимо, би било ненужна манифестация на еманципираност, пък и бихте пропуснали възможността за безплатен театър гледайки го как неориентирано, без изобщо да вниква в това, което прави, докарва някак си чашата до устните си, пийва една глътка, изобщо не знае какво да прави с това нещо, дето му е в устата, освен да го гълта (“ами, вино като вино, мама му стара…”) и адски непохватно кимва на келнера да налива. Проблемно би било, ако вие в последствие откриете корк в одобреното от Мъжа на масата вино. Първо, защото много трудно ще докажете на Мъжа и на Келнеросомелиера, че това наистина е корк. Второ, следствие на първо, ще трябва да пиете корквана бутилка. 

4. Самото пиене. Тъй като сте предоставили честта на дегустирането на Мъжа, самите вие ще имате първи контакт с виното, когато ви налеят.  

– чашата и наливането в нея – 90% от българските ресторанти разполагат  с наричаните от дегустаторите “чаши-жокер”. Гадните, убиващи виното приспособления се наричат така, защото те служат като жокер за производителите на чаши – да знаят как НЕ трябва да правят техните. Българските келнери много обичат да пълнят чашите-жокер догоре, да има! Можете да се опитате да предотвратите флуидната инвазия в чашата ви, но изгледите за успех са малки. Не го правете с думата “благодаря” обаче, защото като нищо ще чуете “моля” и ще продължат да наливат, докъдето те са решили, че е редно.  

– не хващайте чашата в горната й част – така не можете да се наслаждавате на цвета на виното, пък и температурата на ръката ви ще повлияе тази на виното. Да не говорим, че мазните пръстчета по чашата не са кой знае каква радост за окото; 

– разгледайте на спокойствие цвета на виното или поне се опитайте – нещо почти невъзможно на ресторантско осветление, за съжаление – чашата наклонена срещу бяла повърхност, салфетка например; 

  помиришете виното – не само за да проверите дали джентълменът срещу вас случайно не е одобрил вино с корк, но и за да можете да се насладите на прекрасните аромати на виното. Евентуално. Съвсем възможно е и на нищо да не ви мирише. Освен на бъчва, спирт и на ……….. вино. Няма да му го показвате, естествено. Но все пак ако нямате никаква идея от винените аромати не е много препоръчително да го питате дали носа на виното, според него, е на узряла череша или по-скоро на костилката й или пък дали и той усеща този фин аромат на зелен грейпфрут, който вие долавяте; 

– отпиването – честно казано, не е нужно да си жабуркате устата с виното (зъбите ще си ги миете по-късно) нито пък да мляскате с уста показвайки о, колко много знаете за винената дегустация – най-много да се накапете. Поемете въздух (но не така сякаш ще се гмуркате), “разходете” виното из устата си преди да преглътнете и издишайте през носа – от това действие ще добиете достатъчно впечатление за вкуса и аромата на виното. И не забравяйте, че когато езикът ви се сгърчи до полуда от горчивината и сухотата на някое червено вино е по-добре да се въздържите от  въртене на очи, гримаси и “ега ти, мнооо горчиво бе!”, замествайки ги  с подобаващ коментар относно силно изразената танинова структура на виното.  

Последните няколко съвета са повече от бегли, ако тези неща наистина ви интересуват има литература по въпроса и курсове за придобиване на базисни знания. И рано или късно ще откриете зеления грейпфрут във виното, повярвайте ми.  

5. Хапване и пийване. Опитайте така: още докато хапката храна е в устата ви, отпийте глътка от виното. Това е ключът за откриване на божествени комбинации между храна и вино.  

Това е от мен. Приятна вечер!      

Advertisements

2 responses to “жени и вино

  1. Браво! Това си е цял наръчник за бонвивани и гурмета!

  2. eseto e mnogo hubavo i vi pozdravqvam 4e ste napravili takava smelos za da q napi6ete

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s