БОРДНИ ДНЕВНИЦИ – 2. Кур(с) на обучение

Предстоеше ми курс от 45 паметни  дена, по време на който щях да изучавам  основните предмети: „Основи на общуването с жени“, „Интригата като изкуство“, „Завистта – главен двигател на професионалното издигане“, „Лицемерието и всичките му лица“, „Ти си най-красива, другите не струват. Показвай им го всеки ден“ и второстепенните „Устройство на самолетите тип …….“, „Аварийно-спасителни средства“, „Първа медицинска помощ“, „География и метеорология“ и  „Култура на обслужване“.

Съмненията, че може би не точно тук е професионалното ми място, които с такава сила ме бяха обзели по време на изпитните кръгове започнаха да се затвърдяват по време на курса на обучение. Сравнявайки веселата и леко ненормална компания на брат ми в „Белеър“ с Пришълките, които седяха по чиновете с обувки на високи токчета, кожени палтенца и с по четири златни пръстенчета на една ръка, които когато не рееха поглед из далечината си оглеждаха маникюра, се питах дали всичко това не беше една голяма грешка и дали адвокатът в края на краищата не беше прав.

Не се отказах защото там срещнах И., която стана моя най-близка душа, душеприказчик, спасител на душата ми и изобщо всичко свързано с душата. Запознанството с нея се извърши още по време на един от медицинските изпити и по-точно на този в барокамерата, при който в четворна формация влизате в кабина, в която налягането започва да пада и пада, и пада, докато някои не започне да драйфа или докато лекарите-садисти отвън не решат, че стига толкова. Докато на една извънредно дразнеща ме персона, за мое огромно удоволствие, вече много й се драйфаше, ние двете с И. открихме, че като че ли отнякъде се познаваме. Светът е село и ние скоро открихме, че всъщност тя е много добра приятелка на гаджето на брат ми и че и тя го познава и аууу колко сладък е той и т. н. и т.н. И докато противното същество в ъгъла се гърчеше в опити да не се изповръща върху собствените си, а върху нашите дрешки, а лекарите непрекъснато подканяха номер 2 и номер 4 да млъкнат най-накрая за да ни измерели кръвното налягане ние с И. правехме първите си врякащи и пискащи стъпки към едно от най-истинските приятелства в живота си.

Откривайки през първия ден нейната не по-малко объркана физиономия измежду пампата от лисичи и заешки косми си помислих, че току-виж съм преживяла и това.

Тук просто съм длъжна да вметна, че по време на курса всъщност намерих прекрасни приятели, но просто на всеки му беше нужно време да се отърси от първоначалното си вцепенение и да се групира по интереси.

И все пак първите мигове си бяха страшнички. Оттогава датират и първите ми наблюдения върху феномена „стюардеса“, за сериозното задълбочаване на който имах на разположение цели 6 години. По време на курса моите бъдещи колежки се държаха подчертано враждебно една към друга, а аз все не можех да разбера защо. По-късно разбрах, че те бяха приети само заради дебелината на връзките си, но даваха мило и драго това да не се разбере, както и кой точно е връзката им. Типичното поведение за връзкари в който и да е бранш: не искаха да ги смятат за такива и упорито криеха факта кой ги беше уредил със сладката работица. Общо взето нашият випуск беше обичайната сплав от министерски, митничарски и пилотски щерки, меланжирани с няколко роби, които някак си се бяха центрофугирали през мрежата и в момента първите седяха адски доволни по масите, а вторите – страшно объркани.

Още от малка много обичам да наблюдавам и изследвам поведението на хората около мен и оглеждайки випуск ’94 си казвах, че общественото мнение е на 90% в правото си да мисли, че стюардесите са, меко казано, странни креатури. Отначало не знаех в коя група да сложа себе си, но все смятам, че в главата ми има и нещо друго освен мъже, пари, алкохол и животоспасяващата за всяка бордна домакиня тема: козметика. По-късно, когато си търсех друга, „нормална“, работа, в продължение на две години (толкова продължи търсенето) аз непрекъснато трябваше да се боря с предразсъдъците и винаги бях подлагана на строг изпитателен срок, за да докажа, че като бивша стюардеса аз:

а) не съм полуидиот

в) не съм алкохоличка

г) притежаването на по 2-3 любовника и спането с чужди мъже не ми е хоби и съответно не съм перманентна заплаха за жените около мен.

Надали има друга професия, която да събираше толкова разнородни и противоречиви личности в редиците си, защото принципно всеки горе-долу физически здрав човек може да работи тази работа, че даже и магаре, по думите на някои. Много често рамо до рамо в самолета на излитане седяха една четяща „Сизиф“ и една пилеща ноктите си (за която това е собствен прочит на „Сизиф“) стюардеса. И точно този силен контраст беше едно от нещата, които много ми харесваха и ме интригуваха в тази професия.

Всъщност на излитане ли казах? Не, не на излитане, а малко след това; на излитане стюардесата се концентрира и прави т.нар. „30 sec check“ на евакуационната процедура в нейния район или … правейки си кафенце в кухнята не е успяла да си седне на мястото си и излита седнала върху кашони с минерална вода в кухнята или спинка в пилотската кабина, или разстройството я е заварило в тоалетната и т.н.

Продължаваме с курса на обучение т.е. със стюардеското училище.  То изобилстваше от наистина весели моменти, в които:

а) изтормозени инженери се опитваха да обяснят на двайсетина женоря основите на аеродинамиката, но рано или късно бяха принудени да отговорят на същинския въпрос, а именно: „Защо цветът на седалките е толкова непростимо гаден?“

б) достолепни матрони-стюардеси ни втълпяваха основните положения на обслужването на пътниците и грижата за външния ни вид. Изречения от рода на: „Ще трябва да слагате пудрица, няма как! “ смятах по-скоро за излишни, тъй като на половината от бъдещите колежки изрично трябваше да бъде обяснено, че САМО пудрицата е достатъчна.

в) не особено достолепни матрони-стюардеси ни обясняваха как точно да се „суркаме“ по пързалката и да „къшкаме стадото навън, както и когато требва“.

Заслужаващ нов ред случай е този, в който за първи път си помислих, че майка ми може би е права да ми казва, че ще изперкам от толкова четене. Уважаемата преподавателка по „География“ и „Метеорология“. Рядък случай. Най-интелигентната, начетена и ненормална жена, която бях срещала дотогава. Предполагам, че й бяха забранили да преподава в нормални училища, за да не мъти крехките ученически мозъци и я бяха изпратили там, където просто нямаше какво да бъде размътено. Върху главите ни със силата на торнадо се изсипваха всевъзможни конспиративни теории, обяснение на културата на различните народи чрез кухнята им и какво ли още не. Бях очарована.

По време на 45-дневния курс се извърши и формирането на групичките по интереси, житейски разбирания или неразбирания, вкусове, външен вид и т.н. Апропо външен вид: мъжката част от курса по бордно домакинстване беше заета с това ам блок да гледа една съкурсничка с безумно празния, овчи, преклонителен и обожателен поглед, с който само мъжете и кучетата могат да гледат, особено, когато са гладни в един или друг аспект. Въпросната колежка беше доста красива и най-вече дама. Тя никога не би казала „гъз“ и други онагледяващи думички и никога не би разказала мръсен виц, от устенцата й се сипеше само ситен маргарит. Мама му стара, още една като която не бях: аз бях непрекъснат носител на Жълтата фланелка за най-гаден виц и най-много изпит алкохол. За това най-много да получех дружеско потупване по рамото,  цветята ги обираше Маргаритка, и тя самата цвете чудодейно. И на мен на моменти ми се искаше цветенце от някои от мъжете, но …

Курсът приключи с не особено впечатлителен изпит и сега вече всички бяхме готови да полетим на крилата на носещата най-силния еротичен заряд професия на света.

 

следва

One response to “БОРДНИ ДНЕВНИЦИ – 2. Кур(с) на обучение

  1. proste be6e perfektno tova e…..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s