Breakfast at Tiffany’s? No, Dejeuner a Cheval Blanc! – I част

Статията е написана за сп. „Бакхус“ и може да бъде прочетена и на www.vinoto.com. Публикувам я и тук защото описва едни от най-интимните ми срещи с великолепието на френското вино, за осъществяването на които ще съм завинаги благодарна на моя партньор Венсан Алла.

ВИНЕКСПО 2007 е първото винено изложение, на което трябва да представя себе си, фирмата, в която участвам и българския пазар като атрактивна и плодородна почва за интересните и наистина големи френски вина.

Лично за мен изграждането на винената култура, писането за вино и обучението са къде по-интересни от търговията, но присъствието на изложения е задължително, така че си стягам куфарите и се отправям натам, накъдето между 17 и 21 юни 2007 ще се отправят над 45 000 посетители и над 2200 изложители – към Бордо. Без да искам да подценявам самото изложение това, което всъщност ме вълнува и радва особено е, че през първите два дена от престоя ми са планирани посещения в едни от най-големите шата в историята на виното. Благодарение на френските си партньори не усещам проблемите с настаняването, които всички около мен дискутират. Както при всяко мое пътуване до Бордо съм настанена в прекрасно шато от 16 век с огромна градина, в която имам чувството, че някой реже кипарисите поне от 50 години, с прекрасно старо магнолиево дърво и разбира се собствени лозя. Chateau Sauvage..e, voila.

Програмата за 18 и 19 юни е разнообразна и много добре съумява да покаже както аристократичността, така и ежедневието и тежката борба на средно статистическия винопроизводител от региона, за която толкова много се говори. Поради липса на време и място, пък и не искам да пренапрягам интереса на читателите, ще споделя само най-важните и интересни моменти.

Понеделник, 18 юни 2007: Среща с едни от най-великите вина на нашето време, в които напразно ще търсите каберне совиньон.

Обяд в Cheval Blanc.

Малко предистория: Premier Cru Classe „A“ Cheval Blanc се намира в Сен Емилион, близо до Померол. Върху 37 хектара като че ли създаден за това тероар се отглеждат каберне фран и мерло. Белият кон (каквото означава името му на български) е едно от най-великите вина на наши дни, шато-икона, шато-легенда или както желаете да го наречете сами. Като стил той не е Померол, не е и Сен Емилион. Затова е толкова голямо вино, защото стои само за себе си и трудно се поддава на квалификация и дефиниция.

(Не се учудвайте, че няма да го намерите в Класификацията на Шатата от Медок и Грав от 1855 година. То не участва в нея, защото се намира на т.нар. Десен бряг на Жиронда, а към 1855 г. шатата от този бряг не са участвали в нея.)  

 chevalblanc.jpg

Думата, която отличава един Шевал Блан е баланс. За него често говорят като за произведение на изкуството, а тези, които могат да си го позволят го пият. Цената му няма горна граница. Бих могла да пиша още много за стриктността в работата на лозето, за перфекционизма и вниманието към всеки детайл в избата, но освен, че това се подразбира, то тогава не бих имала чувството, че говоря за изкуство.

Обядът, в който взимаме участие е част от ежегодното отваряне на вратите на Шевал Блан. Търговците в Бордо (negociаnts), които работят с шатото, могат да поканят част от своите клиенти на обяд, на който освен с кулинария на най-високо ниво, могат да ги поглезят и с вината на Шевал Блан. В нашия случай вината бяха: Le Petit Cheval 2001, Cheval Blanc 1996 и Cheval Blanc 1986.

Стил, класа, баланс, може би най-аристократичния израз на каберне фран, който съм имала щастието да пия. За Петит Шевал всички на масата сме единодушни, че това би трябвало да е ежедневното ни вино.

Това е най-класическо френското ми посещение от всички срещи през тези два дена. Поласкана съм, че засега миниатюрния винен пазар у нас е уважен, че въпросът колко Шевал Блан се продава у нас изобщо не се коментира и … че се знае къде е България. Ако има лека отсянка на неудовлетворение, то тя идва от факта, че това е максимумът, който може да се види от шатото, дори по време на Винекспо. Не може да се влезе в избата (освен след дълго писане на писма от страна на търговеца в Бордо, с който работите), да се разгледа, да ви се обясни и разкаже, няма отворени врати в смисъла, в който го изживявам при следващата визита:

Chateau Ausone

Наречено на римския поет Озоний, който по своето време притежавал 100 акра лозя около Сен Емилион. Шато Озон днес се намира на малък хълм в южните покрайнини на Сен Емилион и притежава само 7,3 хектара лозя, засадени поравно с мерло и каберне фран. Един от най-престижните клиенти на Мишел Ролан.

Посреща ни Полин Вотие, дъщерята на собственика Ален Вотие. За разлика от мен, която трябваше да бъда облечена подобаващо за обяда в Шевал Блан, Полин е с тениска и бермуди. Сдържано, но приятелско държание и невероятно търпеливо отговаряне на всичките ни въпроси. След като ни показва избата, в която се винифицира в големи дървени съдове, се отправяме към избата, в която отлежават вината. В първия момент всички мълчим благоговейно. Ако има място, което да олицетворява история на виното, то ние се намираме вътре в него… ще го осъзнаваме по-късно. Фотографът ни се втурва да снима, а останалите започваме да се разхождаме из 5 века история. Първото, почти мистично, изживяване е, че не попадаме в изба, а в нещо друго, но не знаем какво. Бели варовикови скали, дълги разклоняващи се коридори, дебели колони, следи от някакви инструменти по стените, рисунки …рисунки ???

ausone_blog.jpg

Обръщам се към Полин, която ни гледа с усмивка и питам какво е било това помещение. Каменоломна, отговаря тя. По-скоро три каменоломни от различно време: от 16, 18 и 19 век. Камъкът в бил ключов икономически фактор в историята на Бордо още от времето на Римската империя. А откога това помещение се използва като изба? Не е сигурно, но първият писмен източник е завещанието на Пиер Шатоне (предшественик на семейство Вотие) от 1728 г., в което се споменава помещение, използвано за ферментация и отлежаване на вино. Стените са доста бели, което е нетипично за една изба, но преди да задам и този въпрос, Полин казва, че наскоро са чистили камъка. Инсталирали са също така уред, който улавя и извежда навън изключително високата влажност от избата. В едната каменоломна са били отглеждани гъби в началото на миналия век.

Отправяме се към един ред от изби и аз започвам да схващам, че всичко е прекрасно, защото ще имаме и дегустация, а именно Chateau Ausone 2005 от барик! Действие, извършено от не повече от 100-тина човека от целия свят. Реколтата все още не е на пазара, но тези от вас, които следят виненните събития по света си спомнят истерията, предизвикана от сензационно добрата реколта 2005 в Бордо. И от сензационните й цени, разбира се (за сравнение: цената на бутилка Шато Озон за „нормалната“ 2003 е …2 033,20 евро). Докато другите около мен благоговеят, аз се опитвам да концентрирам сетивата си върху това, което е в чашата ми. В момента, на тази крехка възраст, мерлото се усеща на пръв план с копринената си елегантност. Някъде в далечината, като приказен фон, се долавя ефимерната благоуханност на каберне фран в най-добрата му форма. Поради липсата на каберне совиньон както Шевал Блан, така и Шато Озон покоряват с една невероятна мекота, благост и като че ли женственост. Няма я тази бойна готовност, която се усеща при младите вина от другия бряг, на  която са необходими десетилетия, за да се обясни, че война няма да има. Но тази мекота не бива да заблуждава по отношение на дълголетието на вината от Десния Бряг: те имат поне толкова дълъг живот, колкото тези от Левия бряг. С годините развиват комплексни и многопластови аромати на гора, шубрак, гъби и богат червен горски плод.

След избата Полин ни завежда в Параклиса на Озон, с който шатото е толкова известно. Магдаленският Параклис датира от средата на 14 век. Към него има и ausone_chapel.jpgгробище и подземен олтар. Поради малкия им размер се предполага, че са принадлежали към намиращия се наблизо манастир Сент-Мари дьо Фусиниак. От 1791 година те са частна собственост и принадлежат към Шато Озон. Набожната баба на Полин иска всяка седмица да се отслужва меса в Параклиса, както и да се използва за сватби и погребения. На излизане получаваме две изключително ценни книги за Шато Озон и за Параклиса, диск със снимки и папка, в която има информация за шатото и за реколта 2006 , както и фотография на избата с бъчвите, която можете да си сложите в рамка. Французите нямали отношение към клиента, така ли беше?

(следва продължение)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s