Chateau Mouton-Rotschild

По време на посещението си в Бордо за Винекспо 2007 се отбихме и в Шато Мутон-Ротшилд в Пуяк. Поради прекалено личния характер на мнението ми за това шато, текстът за него беше изваден от статията за сп. Бакхус

Ако другите Premier Grands Crus от Бордо излъчват достолепие и въздържаност, Мутон-Ротшилд е крещящо, цветисто и поляризиращо. И не заради етикетите на вината, рисувани от най-известните художници на нашето време, заради въвеждането на бутилирането в шатото или заради безпрецедентното му повишаване в класификацията от 1855г.  от втори в първи клас. В маркетингово отношение имението е късче Америка в Бордо, а не мога да си представя по-силна lovehate-връзка от тази Бордо-Америка.

В Мутон-Ротшилд няма никакъв проблем да посетите избата. Вие и още стотици други туристи от цял свят. Обаждате се, заявявате групата и хоп, даже виждате частния музей на Ротшилд с предмети на изкуството, свързани с винената култура, иначе неотворен за обществен достъп. На рецепцията на огромното имение ви разпределят в една от групите и турът започва. Първо ви набутват в една зала, в която гледате филма, с който баронеса Филипин дьо Ротшилд ви поздравява с добре дошли и накратко разказва историята на успеха на шатото. Подборът на думите и изразите в този филм е такъв, че да не остави съмнение колко велики са Ротшилд и техните вина. Някои от французите от нашата група, явно с малко повече якобинска кръв, не приемат особено добре филма.

  

След филма минаваме през впечатляващо големите и впечатляващо дълги и изобщо ….. впечатляващи ферментационни помещения и изби (показва ни се и частната изба на Ротшилд). За първо крю Мутон-Рошилд никак не е малко – около 100 хектара лозя. Това обяснява защо когато спешно ми трябва някое скъпо вино винаги първото, което ми се предлага е някоя реколта на Мутон-Ротшилд. Доста има от него на пазара.

rotschild.jpg

След това отиваме в поредното впечатляващо нещо от имението: частния музей на семейството. За него в продължение на години са събирани предмети и картини за виното от различни епохи. Без да искам стъпвам на огромния, разпрострян малко след входа на музея, килим. След последвалия леден поглед от страна на гидката и кикот от страна на очевидно отегчената ни група разбирам, че килимът е музеен експонат и е от 14 век… Пардон.

Дегустираме Мутон-Ротшилд 2006 – едно пуйяк-ско бебе. Очевидно има много години живот пред себе си, забелязвам обаче и малко странна за мен мекота във виното. Не е толкова затворено колкото очаквах, но на този етап не може да се каже повече за него, тъй като му предстои още една година в барик и отлежаване в бутилка от поне 10 години, за да покаже истинската си същност.

След това ни пожелават приятен ден. Впечатлението у всички в групата ни – французи, българи, индийци и американци – е еднакво: в имението има наистина много забележителни неща, но ние се бяхме почувствали някак си масово обслужени и изкъшкани, за да влязат следващите. Все пак всички ние сме професионалисти, които работят с Мутон-Ротшилд, няма нужда да ни се прожектира филм за баронесата. Искаме повече интимност с хората, които правят виното, имаме конкретни въпроси, на които гидката, колкото и да знае, няма отговор.

Единственото шато, в което имах чувството, че съм си загубила времето и че трябва да „целувам ръка“, че ми е разрешено да дегустирам вината им.

One response to “Chateau Mouton-Rotschild

  1. Очарована съм от изразните средства в описателния момент. Навлизам плахо в сферата на виненият туризъм и ви чета с удоволствие!
    Поздрави!
    Таня

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s