За секса – II част

  или

Как двама са малко, трима достатъчно

Винаги съм се чудила как се говори за секса със собствените деца. Открито, деликатно, педагогично, назидателно? Как да предпазиш без да досаждаш, но и да не предизвикаш отчаяна реакция или на хиперактивност, или на абстинентност?  Не знам дали моята дъщеря ще се смее или възмущава, четейки тези редове, знам само, че колкото и да ми се иска, тя няма да се поучи от тях. Затова ги оставям на нощното й шкафче в качеството на забавно четиво преди лягане, пък кой знае..?

……………………………….

След четири години и достатъчно количество мъже продължавах неотменно и със завидно майсторство да се забърквам в смешни и глупави истории. В живота на всяко момиче има периоди на перманентна влюбеност, но това, което ми се струваше проблемно в моя случай беше не само бройката, но и вида на мъжете, а именно: голяма, често по двама-трима наведнъж и всякакъв. Бях успяла дори да омагьосам един състудент от село Долно Камарци (поне е близо до София), който съвсем сериозно ми предложи да се омъжа за него и докато той ми прави едно след друго поне три деца, а аз да въртя къщата … която се намира в Долно Камарци, разбира се.

 

С навлизането ми в професионалната задруга на морално разюзданите, каквито бяха стюардесите в очите на народа, аферите ми неволно се увеличиха и разнообразиха. Когато хората имат предварително създадено мнение за дадена група от хора е глупаво да губиш време за изтъкване на необосноваността му, само защото това накърнява и твоя морал като член на тази група. По-добре да провериш има ли нещо вярно в цялата тази работа, мислех си аз, докато оглеждах колегите си.

Един конкретен месец ще остане завинаги като фосил в съзнанието ми; месецът, в който дори и аз реших, че може би малко прекалявам; месецът, в който прескачах между леглата и душите на:

1. А.

А. беше мой колега, който по време на курса на обучение беше да зает да гледа с честните си сини очи най-красивата колежка в курса и безмълвно да й обещава рая на земята. Аз, веднага забелязала го, защото той беше много красив мъж, а бога ми, красивите български мъже са рядкост, гледах отстрани и вече научила се да приемам реалистично нещата с розите и поезията (в този случай арт-фотографията) знаех, че в момента, в който те останат насаме тя ще пропилее шансовете си, защото тогава ще трябва да говори с него, а глупостта й е рядко срещана. Курсът свърши, А. наистина остана насаме с красивата колежка, групата ни беше разпределена по екипажи и се видяхме отново чак след месец.

След една весела и силно наквасваща вечер, прекарана с колеги, на излизане от ресторанта очите ми се спряха на най-прекрасните мъжки задни части, които някога съм виждала, тези на А. Докато се питах не правят ли само мъжете така и под удобното прикритие на уж алкохолната вечер, ръката ми се озова върху въпросните части, той се обърна и всичко стана ясно. След половин час трябваше да сме на работа, но за около три секунди се разбрахме, че той утре трябва да пътува и че аз ще си взема почивен ден и ще пропътувам 400 км за да правя секс. Излишно е да споменавам колко плиткоумно, а и опасно е такова нещо. Огромният ми късмет, за който не знаех на кого трябваше да благодаря, беше, че това се оказа едно от най-прекрасните и нежни преживявания в сексуалния ми живот до тогава, а пък от неразумното съвместно пренощуване произлезе дълга, красива и тъжна история, в която двамата непрекъснато си разменяхме ролите на искащия и неискащия и единият гонеше другия, точно когато той/тя не искаше. В началото аз бях неискащата, защото той предлагаше чиста и дълбока любов, вярност и прекрасен, но уви, моногамен секс, а аз макар и от чувства, предимно се интересувах от много и силно промискуитетен секс.

2. И.

Също мой колега, който ми върна тъпкано това, което аз причинявах на А., но аз го прегръщах като повод за самобичуване и не възразявах. Отново аз направих първата крачка.

Отново. Както обикновено. От всичките мъже в живота ми няма нито един, който да ме е заговорил пръв или да е поел инициативата в свои ръце. Доста натоварващо на моменти. Дълго време се питах дали не ги плаща толкова, че те не смеят да ме заговорят. Истината е, че аз плещя толкова много и толкова бързо, че те просто не успяват да се включат. Един от малкото, които успяха да го направят беше едно момче, от което в десети клас получих единственото любовно писмо в живота си. Предусещайки, че това е рядка ситуация, която надали ще се повтори, реших да го наградя. Поради невъзможност за секс – бях още девствена, бяхме на бригада и аз на следващия ден трябваше да замина за едно състезание, пък и не бях чак толкова поласкана, че той да е първият ми мъж- с орален секс. Сред огромно поле с  розови храсти. Беше ми за първи път и като принципен привърженик на ситуациите, в които може да се научи нещо ново смятам, че и двамата останахме доволни.

Въпросната първа крачка беше лъвска; напред и надолу. Напред, защото беше адски готин и се упражних в превъзмогването на страховете си да заговарям такива прекрасни екземпляри. Надолу, защото не заслужаваше нито мен, нито театъра, който организирах за да ме забележи, нито жестокото унижение, на което се подлагах в последствие. След продължително авансиране от моя страна, многобройни вечери заедно и трийсетинаминутен размисъл, дали да изневери на жена си, нещата се получиха. Получиха се прекрасно, макар и от време на време заоблачавани от гузната ми съвест по отношение на А, когото трябваше почти непрекъснато да лъжа. След няколко прекрасни седмици, прекарани почти изцяло в леглото, аз в дирене на любовта, а той на всички отвори на моето тяло, връзката приключи без да ми бъдат подарени дори няколкото минути размисъл, които я предхождаха. Пределно ясно ми беше, че няма да се женим и да живеем заедно до края на щастливите си дни, но дори преди да бях имала време да го попитам има ли братя например, той вече се беше изпарил. Загубих месеци наред да се влача след него и около две години да го забравя, но, както казах, търпеливо понасях това като изкупление за свинското ми отношение към А. и към

3. И. 2

Който, за мое щастие, в този момент не се намираше в същия град и се задоволяваше да страда отдалеч. Можех да се справя с него щом като не трябваше да виждам лицето и тъжните му очи. Нижех успокоителни лъжи по телефона, за които дори нямах гузна съвест, докато една сутрин той не се изправи пред мен във фоайето на хотела ми, след като беше пътувал цяла нощ и заяви, че не може да живее без мен. А аз само си мислех: “ Майко мила, май много станаха…“

И с него видях цялата трагедия, която бях предизвикала, едва когато беше прекалено късно…

Не мога да бъда изцяло отрицателен герой в собствената си история, затова трябва да кажа, че в края на краищата за всяка своя постъпка съм носила отговорността си и рано или късно съм събирала куража да говоря, да изясня, да обясня, да се извиня.

Освен това в последните години се вразумих и вече съм добро момиче. Не си слагам лактите на масата, като се храня. Държа се добре с мъжете.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s