За секса – I част

или

Как двама са малко, трима достатъчно

Винаги съм се чудила как се говори за секса със собствените деца. Открито, деликатно, педагогично, назидателно? Как да предпазиш без да досаждаш, но и да не предизвикаш отчаяна реакция или на хиперактивност, или на абстинентност? Не знам дали моята дъщеря ще се смее или възмущава, четейки тези редове, знам само, че колкото и да ми се иска тя няма да се поучи от тях. Затова ги оставям на нощното й шкафче в качеството на забавно четиво преди лягане, пък кой знае..?

Това, което със сигурност знам е, че моята майка нямаше никак да е развеселена, ако беше станала съпричастна дори на една десета от личния ми живот преди години.

Притежавах и грижовно развивах в себе си способността винаги, а с особена сила между двайсетата и трийсетата година от живота си, да се забърквам с абсолютно неподходящи за мен мъже.

Ако всичко се свеждаше само до единия секс, добре, но аз исках телесната среща да е съпроводена с тежко влюбване, с мъки, с душевен тормоз, с невъзможност на връзката, с нерешителност от страна на дрисльото да остави жената или приятелката заради мен, защото тя е „толкова слаба и крехка“, а аз съм „толкова силна, мъжко момиче, възхищавам ти се!“ С годините ми стана ясно, че трябва да бягам точно от тези, които зарязват актуалната спътница заради мен, но на двайсет и четири малко наивност е позволена. Старо правило е, че лошите момчета те привличат, а за добрите се омъжваш. По онова време аз изобщо не мислех за женитба, а добрите момчета винаги са се намирали някъде из сивата периферия на сексуалното ми внимание и тяхната скучност, нормалност и благонадеждност ме караха да изваждам най-острата секира на сарказма си, беззвучно да ги посичам с нея и след това да се влача по корем след някое лошо момче. Във „Форест Гъмп“ се казва, че животът е кутия с шоколадови бонбони и никога не знаеш какъв ще ти се падне. Аз взимах всички мерки отношенията ми с мъжете да са наистина кутия с шоколадови бонбони, но:

а) с изтекъл срок на годност и

б) аз да отварям кутията и сама да си избирам тези, които имат вид на най-развалени.

Сексуалният ми живот започна по-късно от този на останалите около мен и то с организиране на прощъпулник от моя страна. Леко притеснена, че май закъснявам с тая работа уговорих с най-добрия си приятел от училище, с когото ту бяхме, ту не бяхме гаджета среща с цел отстраняване на химена. И за него щеше да е за първи път. Към този толкова важен (уж) в живота на едно момиче акт („искам първия път да е нещо специално, искам той да е специален“) аз подходих със запалена лампа и едва ли не водене на записки за хода на опита (все пак си бяхме в биотехнологична паралелка).

Освободена от ненужните атрибути можех спокойно да се отдам на изследването на големината, дебелината и дълбочината на някои органи и кухини на човешкото тяло.

Още първата сексуална среща след заявяването ми пред света като недевственица беше като че ли показателна за това, че в тази игра обикновено ще имам може би най-интересните, но не и печеливши карти. Беше през последната ми година от гимназията; година, посветена на всичко друго освен на учене. Подготвянето за кандидатстудентски изпити не беше за мен, то беше за зубрачите. Бях прекалено готина, за да се зоря с учене в момент различен от този, който аз съм преценила за удачен, не ме интересуваше какво ще става с мен през следващата година и бях убедена, че за гений като мен съдбата трябва да има някакъв подобаващо гениален план.

Друг детайл от историята е, че бях активен спортист (може би затова започнах да мисля толкова късно за секс, защото хормоните ми се сливаха с потта от всекидневните тренировки). Последното ми спортно увлечение беше волейболът, където срещнах другото действащо лице в тази пикареска – М. – изключително близка на душата ми красива фея, с която бяхме израснали заедно в спортната зала. Мъжките и женски отбори тренираха в една зала по едно и също време и така малко по малко ние с М. завързахме истинско приятелство (наивници) с един от батковците. Той с особено удоволствие ни наблюдаваше как растем и от ден на ден все повече се отдалечаваме от това, на което той би купил близалка и се приближаваме към това, на което би подал … близалка. Сам по себе си баткото беше доста грозен и аз не можех да разбера успеха, на който той се радваше сред всякакви жени, но тогава не бях наясно с понятия като сексапил, флуиди и хормони, а и още нямаше BBC и Discovery Channel по телевизията. Той обаче беше и чакаше да дойде момента, в който няма да го тикнат в затвора за секс с нас и в който имаше по-малка опасност да бъде кастриран от многобройните ми ревниви братя.

Като най-добри приятелки аз и М. бяхме заедно всеки ден и хранехме душите си с това, което другата имаше да сподели. Тя беше много красива и доста по-женствена от мен, мъжете я обожаваха, тя събуждаше възвишени чувства у тях (доколкото това е възможно), посвещаваха й стихове, подаряваха й рози. Аз бях нейният полюс, на мен те подаряваха няколко минути, за да се опитат да ме хванат за задника и да ми прошепнат неприлични думи в ухото. Ако на осемнайсет не желаеш рози от мъжете, няма после кога, съответно аз бях доста разстроена от този дисбаланс между двете ни. По-късно разбрах, че М. ги окрилява, а аз ги побърквам и че и второто си има своите положителни страни. Тогава и двете бяхме засмукани от вихъра на тестостеронния батко, което за него беше мехлем за душата, а за нас причина да констатираме първия случай на премълчаване помежду си. Той си имаше гадже, което има значение само за мизансцена.

През въпросната година от гимназията той знаеше, че съм готова за него тъй като ключът от неговият таван беше играл буквално и преносно ключова роля за това. Не обичаше девствени момичета, за него това беше работа, а той беше създаден само за удоволствие. Неговото нетърпение и моята захласнатост по него кулминираха в уговорката ни в нощта на абитуриентския ми бал (глупава жена) аз да отида при него. Когато, загърбила бесен купон, се изправих с трептящо сърце на вратата му, никой не ми отвори. Виждайки, че лампата свети не настоях тъй като предположих, че приятелката му го е изненадала. Натъжена се затътрих към близката спирка на тролейбуса. Натъжена, защото толкова отдавна си представях тази прекрасна вечер, но и защото, както вече споменах, бях обърнала гръб на рядко весело парти, на което съучениците ми изведнъж бяха открили, че съм жена и се надпреварваха да танцуват потно-еректирали блусове с мен. Той ме догони обаче след около десетина минути на тролейбусната спирка и ме върна. Не си спомням да съм му задавала въпроса кой е бил тогава с него, бях уморена, бях пила достатъчно бадемов аперитив (говорим за 1991 година) и бях доволна, че ще има къде да полегна. Излишно е да казвам, че не си полегнах кой знае колко през тази нощ. Но не това е поантата в тази история, а фактът, че при следващата ни среща М. ми каза, че трябвало да ми признае нещо и ми разказа как след изпращането ми в деня на абитуриентския бал тя се била уговорила да отиде при баткото, но посред нощ гаджето му се дотътрило изневиделица и тя трябвало да се изпарява през кухненски прозорци и задни дворове. И досега широка усмивка се появява на устните ми, когато се сетя за това, да беше поканил и двете ни едновременно, тройката му беше в кърпа вързана…

(следва)

Advertisements

One response to “За секса – I част

  1. zdrasi,tozi post e unikalen i s neturpenie 4akam produljenieto.nadqvam se da e skoro

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s