California Dreamin’

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. „Бакхус“ и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

I част – Малко обща информация и Bonny Doon

Като всеки осми българин и аз имам роднини в Съединените Американски Щати, които, в рамките на възможното, се опитвам да посещавам редовно. Поредното такова посещение се случи през есента на 2007 година и имайки предвид професията ми беше ясно, че виното ще е основен акцент в него. Намирах се в непосредствена близост до калифорнийските и колорадски лозя. За доста екзотичните изби в щата Колорадо ще стане дума някой друг път; сега бих искала да разкажа за няколко изби в Калифорния, които си струва да посетите.

Виното е неизчерпаема тема и е хубаво човек да има конкретна цел, когато посещава винена област. Иначе е голяма опасността да се попадне във “виновъртежа” на непрекъснато, безцелно и уморително трамбоване от изба на изба и на дегустиране на всякакъв тип и класа вина. Това, което ме интересуваше при настоящето ми посещение беше сравнителния винен анализ “САЩ – Европа” и дали изобщо въпросът: “Кой се справя по-добре с крайната цел да продава добри вина на доволни клиенти?” може да има еднозначен отговор.

Много кратка история

Всеки, който има желание би могъл да се задълбочи по темата, но съвсем краткото споменаване на някои исторически факти е неизбежно за разбирането на американското вино. То, както и много други неща в САЩ, има бурна, на моменти криминална, на моменти приказна история. Първите европейски заселници не само трябва да установят, че от американските лози не се получава такова вино, с каквото е свикнал техния вкус, но и внесените европейски лозички биват съсипани от листната въшка, болести и неподходящ климат. Едва справили се с капризите на природата, върху главите на американските лозари и винари се стоварва човешката трагедия: Сухият режим и Великата Депресия през 30-те години на 20 век. Тези две събития, заедно с Втората световна война, съсипват окончателно американското вино и го лишават почти изцяло от съществуване до 70-те години на миналия век.

(Следите на Сухия режим могат да се проследят и в съвременното американско законодателство: до преди няколко години виното беше подопечно на BATF (Bureau of Alcohol, Tobacco and Firearms), наред с … тютюна и оръжията)

И тогава се случва нещо, което в Европа би било почти невъзможно: пробуждането на американското винарство с неподозирана сила, целеустременост и решителност. Това, което отвън изглежда бързо и внезапно е резултат на многобройни и действали в продължение на години фактори. Новите изби и лозя се увеличават с главозамайващо темпо; такова, че предизвиква скептично клатене на глава от страна на европейците, които знаят, че “бързата работа е срам за майстора”. Това, за щастие, е съпроводено от значително стесняване на сортовата палитра; преценяване на пригодността на дадени сортове за конкретни райони и издигане на мекотата и комплексността на виното във висша технологична цел, за осъществяването на която се прилагат както последни технически нововъведения, така и традиционни европейски техники. От всички континенти към Калифорния започват да текат небивали по размер инвестиции. Всевъзможни семинари, клубове и публикации се заемат с ограмотяването на тънещите доскоро в пълно невежество потребители.

В резултат на всичко това:

– потреблението на вино в САЩ се увеличава с 10 милиона хектолитра само в рамките на 27 години;

– Гало от Модесто, Калифорния се превръща в най-голямата изба в света, която контролира американския пазар почти по монополен начин;

– ако има законодатели на виненото потребление, то те са американци: Робърт Паркър и сп. Уайн Спектейтър

Калифорния

Между думите “американско вино” и “Калифорния” може да бъде поставен знак за равенство, въпреки доста интересните вина, които идват и от други щати. Виното е най-ценният аграрен продукт на калифорнийската земя, а винената индустрия и свързаните с нея различни браншове на туризма и леката промишленост са един от най-значителните работодатели в щата. Конкретно те осигуряват 207 550 пълни работни места през цялата година. Прекрасните калифорнийски лозя, възлизащи на общо 470 997 хектара, разпределени между над 2000 изби, се посещават от почти 15 милиона туристи годишно.

Калифорния произвежда над 90% от виното в САЩ, като през 2006 тя е продала 188.9 милиона 9-литрови кашона вино на стойност (цена на дребно) 17.8 милиарда долара. 2007 е 13-тата поредна година на растеж за американската винена индустрия. Американският винен износ за 2006, 95% от който от Калифорния, възлиза на 404,5 милиона литра и 876 милиона долара, което представлява 30%-но увеличение в стойността и 4%-но увеличение в обема сравнено с 2005 година.

Макар и адски скучни, споменавам тези цифри заради грандиозността им, която не може да не впечатли.

Калифорнийското вино е горещо дискутирана тема. В последните няколко години главните дърпания между Стария и Нов свят кое е по-важно – тероар или сорт – позатихнаха, след като американците въведоха понятието AVA (American Viticultural Areas), а европейците наемат за консултанти flying winemakers от Новия свят. Сега дискусията продължава в по-ефимерен аспект: чие вино е по-добро, има повече дълбочина, ясно изразен профил и индивидуалност, може да отлежава по-дълго? Въпросът напомня една от приказките на братя Грим, в която често се пита коя е най-красивата жена на земята и е очевидно, че не може да има еднозначен отговор. Всеки самостоятелно трябва да си формира/изпие мнение.

В почти необятната винена вселена Калифорния е много трудно да се избере откъде ще започна с формирането на мнение, кое ще видя, от кое ще трябва да се откажа, откъде ще мина и изобщо докъде ще се стигна. Само Напа или и Сонома? А може би само Сонома, защото Напа Вали е все пак доста по-индустриалната от двете .. А какво да правя с Мендосино или пък точно противоположните южнокалифорнийски лозя на Санта Инес Вали и Санта Рита Хилс, откъдето идват пино ноарите от филма “Отбивки”? Разкъсвана между дълг, здрав разум и авантюризъм решавам да остана в близост до Сан Франциско и поставям началото на винените си дни с Bonny Doon Vineyards в Санта Круз, на юг от Сан Франциско в посока Монтерей (където се развива действието в “Улица Консервна” на Стайнбек) и Кармел (където пък кмет е Клинт Истууд).

Бони Дун е избата, само заради чийто вина бих била път до Америка. На логичния въпрос “Защо?” е колкото лесно, толкова и трудно е да се отговори. Когато някой “си има работа” с виното непрекъснато, той започва да се глези, изнервя, отегчава или става доста претенциозен, когато става въпрос за лични предпочитания (признавам се за виновна). Само вино не е достатъчно, трябва още, трябва целият пакет да е уникален. Собственикът на Бони Дун – Рандалф Грам – е от хората, които са уникални по начин, за който американците казват, че ”it takes balls to do it”. Всичко, свързано с него – еноложко кредо, вина, етикети, уеб сайт, статии, дори семейство – носи отпечатъка на индивидуалност, която не може да бъде объркана. А какво по-важно в днешния труден винен свят с милиони вина и стотици хиляди изби? Още в началото на кариерата си на винар Рандалф Грам се впуска в приключенското търсене на GAPN или Great American Pinot Noir (Великият американски пино ноар) и то там, където никой не очаква да го намери – в Санта Круз Маунтийнс. Там той така и не го открива, въпреки завидна упоритост, затова пък открива сирата, русан, марсан и вионието, а светът открива, че хладните региони на Калифорния могат да подслонят и обичащите слънцето средиземноморски сортове и че вината от тях могат да бъдат неочаквано добри. В последствие той допълва палитрата си с небиоло, барбера, пино гриджо, долчето и фрейза.

Днес вината на Бони Дун, отличаващи се с неповторима смесица от фентъзи-хипи-био излъчване са известни като езотериците на Калифорния и биха отнасяли по някоя снизходителна усмивка от големите в Напа и Сонома, ако не се продаваха толкова добре. Като всяко американско предприятие и Бони Дун е направено не с благотворителна цел и маркетинговите похвати, които се прилагат са изключително добре премислени и насочени към правилната публика. Лозята му са биодинамични; вината се затварят с винтова капачка; от февруари 2008 всички съставни елементи на виното ще бъдат описани в две колони на задния етикет (прави се за първи път в света). В първата ще са изброени основните компоненти – грозде и серен диоксид, а във втората – технологични компоненти, които не са осезателно доловими във виното, нито влияят директно върху вкуса му. С това Бони Дун отговаря на нарасналата потребност на публиката за информация и жъне колкото похвали, толкова и упреци от колегите си. Самите му вина жънат главно признателно поклащане с глава:

– Le Cigar Volant 2003 – заместникът на неоткрития GAPN – дълбок, плътен, месест и пиперлив братовчед на вината от Южна Рона;

– Syrah Le Pousseur 2004;

– Dewn Pinot Transfusion 2005 и останалите вина от серията Dewn – това може и да не е GAPN, но няма да съжалявате;

– вината от серията Ca’ del Solo – албариньо, санджовезе, небиоло. Ежедневно удоволствие за сетивата .. или по-скоро обратното: сетивно удоволствие за ежедневието.

… следва

2 responses to “California Dreamin’

  1. Здравейте,

    Пътеписът Ви за Калифорния живо ме заинтригува и нямах търпение да дочета втората част, която бе публикувана в сп. „Бакхус“. Там Stag’s Leap District Cabernet Sauvignon е посочено като топ-вино на Clos du Val и това малко ме обърка, тъй като преди това се говори за избата Stag’s Leap Wine Cellars, но впоследствие разбрах, че няма грешка и че аз трябва повече да науча за калифорнийските вина. Всъщност започнах да пиша този кратък коментар преди да проверя фактите и да установя, че няма допусната грешка, така че въпросът ми отпада, но все пак реших да не изтривам написаното…
    Христос Воскресе!
    С уважение и с най-сърдечни поздрави от Варна,
    Станислав – един от малцината влюбени във виното, които се чувстваме в Париж по-комфортно, отколкото във Виена…

  2. Во Истина Возкресе …. макар и, хм, с голямо закъснение..

    Да, Стаг’с Лийп е окръг, в който се намират различни изби. Две или три даже носят името на окръга и това е още по-объркващо, защото например Stag’s Leap Winery съвсем не е Stag’s Leap Wine Cellars.

    Неприятно ми е да правя реклама за собствена кауза, но не сте оставили и-мейл адрес, така че: за тези, които се чувстват комфортно на френска земя и искат да се почувстват по-комфортно с вината на една определена френска област е предвидено малко забавление следващата седмица в София. Инфо има на http://www.vinoto.com

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s