California Dreamin’

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. “Бакхус” и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

II част – SLWC, Clos du Val, Imagery, Walter Shug и равносметката

На следващия ден ще играем на винен туризъм. През изминалите две години много се писа и изговори за легендарната дегустация от Париж 1976. Не само за жертвите на винената журналистика и реклама, но и за занимаващите се професионално с вино е желателно да посетят избите и от двете страни, участвали в дегустацията променила завинаги винената констелация Франция-САЩ (повече можете да прочетете в сп. Бакхус, месец …2007). Така, че по моя молба се отправяме към StagsLeap District – един от най-старите райони в Напа Вали, чийто вина олицетворяват елитното калифорнийско каберне совиньон. В него се намират две от избите участвали в Парижката дегустация: StagsLeap Wine Cellars (да не се бърка със StagsLeap Winery) и Clos du Val.

Докато пътуваме към първата изба се настройвам за упражняването на здравословен скептицизъм. Движим се по известния Silverado Trail и от двете ни страни се редуват приказни брошурно-рекламни ландшафти. Намираме се в долина в долината, прегърнати отвсякъде от лозя и спретнати, за мое успокоение, не винаги много красиви изби. Би било прекалено бутафорно, ако и те изглеждаха като кукленски къщички.

Основателят на StagsLeap Wine CellarsWarren Winiarski – е един от визионерите на калифорнийското вино. Nomen est omen – на полски Winiarski означава “син на винар” (макар, че да се запита човек какво общо с виното имат точно поляците…). Както често става в света на виното, и особено често в Америка, Уиниярски идва от друг бранш и един престой в Италия го подтиква да смени начина си на работа и на живот. Той има щастието да работи с едни от най-големите имена на американското винено пионерство, като Андре Тчеличев и Робърт Мондави. Вдъхновен от френските вина, той е твърдо убеден, че каберне совиньон “има почва” в Напа Вали и не престава да я търси, докато един ден не опитва виното на свой приятел от окръга Стагс Лийп и разбира, че я е намерил. През 1970 година той закупува земя в окръга, върху която са засадени френски сливови дръвчета и веднага ги заменя с каберне совиньон и мерло.

Макар и правеща чудесни вина Stag’s Leap Wine Cellars си остава с местна значимост, докато през 1976 година не бива поканена да участва в придобилата междувременно такава известност Парижка дегустация. Уиниярски представя първата реколта от новата изба: Каберне Совиньон 1973. С него той изпреварва четири от най-добрите crus classes на Франция, между които Château Mouton-Rothschild и Château Haut-Brion и влиза завинаги в Залата на славата на световното вино. Както вече споменах, той е един от хората, без които калифорнийското вино не би било това, което е днес.

На път към Центъра за посетители, където се дегустират вината минаваме през идеално поддържана градина (споменавам го само един път, от тук нататък всички градини ще са идеално поддържани, само въображението на градинарите ще изпълва все по-причудливи пространствени форми). Самият център е малко неуютен и тъмен. Пълен е с хора. Както на повечето места, където вината го позволяват, има Portfolio Tasting за 15 долара и Estate Tasting за 50 долара. Една грешка на ден е позволена и след кратък размисъл я правя аз и си плащам естейт тейстинга. Отвеждат ме надясно, а другите от групата – “простолюдието”, което ще пробва портфолиото – биват насочени наляво (разбира се, всеки ще пробва от вината и на другите). В техния ъгъл е доста по-приятно, в моя се сучат устни, виното се дъвче и се обсъжда по този толкова многознайковски и шумен по-шорти-и-маратонки американски начин, който доста ме смущава, честно казано. Може и да съм европейски сноб, но за мен виното е култура, за която съм благодарна, а не нещо, с което да си запълня следобеда. Всъщност като се замисля и за американците виното е култура, само че тяхната си – шумна, арогантна, неформална, приемаща света като един голям продукт. Дегустирам:

2005 Arcadia Vineyard Estate Chardonnay– 50,00 $

2004 S.L.V. Estate Cabernet Sauvignon – 110, 00 $

2004 FAY Estate Cabernet Sauvignon – 80,00 $

2005 Merlot – 42 $

Несъмнено много добри вина, но не мога да ги оценя в детайли – много е шумно и тъмно. Купувам си виното, което не е включено в дегустацията: 2004 Artemis Cabernet Sauvignon. Все още не съм се организирала да събера подходящата компания, с която да го разчленим.

Ако сте в Напа Вали, отбийте се в SLWC, заслужава си. Дори и само за да решите дали:

а) сте възхитени и си казвате, да, това е начинът да се справиш със славата: неизменно високо качество на вината; луксозна изба; винен клуб, за членство, в който трябва да се чака … не се знае колко дълго; изобщо отлично смазан маркетингов механизъм или

б) смятате, че всичко това придава невероятен блясък, но сякаш взима от дълбочината на вината и в края на краищата не ви харесва.

Продължаваме по Силверадо Трейл и съвсем близо е следващата на цел – Clos du Val.

На френски Clos du Val означава “малка изба в долината” и първото впечатление, вървейки към дегустационната е, че всичко наоколо е невероятно красиво. Всичко е толкова на място: постройката се слива с природата, масите за пикник пред нея са уютни и приканващи, отсреща има лозя, до където погледът стига, а розовите храсти до тях са …. всъщност, толкова красиви, колкото и в градината на баба ми и много често срещани по лозята, но явно ние сме се позахласнали повече, отколкото трябва.

Подобно на SLWC и Кло дьо Вал също е смятана за една от избите-пионери на съвременното калифорнийско вино. Основана е през 1972г. от американец, но от часа на раждането си е водена от френската ръка на Bernard Portet. Европейският му подход, съчетан с невероятните условия в Напа Вали прави вината на избата едновременно изтънчени и елегантни, но и кадифени, силно плодови и мощни. Нещо като Сан Франциско, в който са събрани всички положителни черти на един европейски град, но е по американски широк, свободен и с много въздух. Харесвам много Сан Франциско, харесвам и вината на Кло дьо Вал. Както вече споменах, избата е един от участниците в Парижката дегустация от 1976, където се представя също с първата си реколта и то повече от добре. На последвалите дегустации на 10-тата и 30-та годишнина от събитието вината на Кло дьо Вал показват, че Калифорния няма от какво да се срамува по отношение дълголетието на вината си.

Помещението и тук е почти сумрачно, но този път от него лъха уют. Дегустацията струва 10$, които ви се приспадат при покупка (което не беше така при SLWC) и можете да изберете 4 вина от сериите Classic и Reserve. Ако предварително се обадите могат да ви организират какво ли не: посещение в избата, дегустация на стари вина, лекция в опитното им лозе, можете да си донесете храна за пикник на прекрасните им маси и дори можете да играете петанка. Освен това можете да си закупите най-невероятни неща: от чадъри до блясък за устни “Пино ноар”.

При Кло дьо Вал, както и при предишните изби няма лошо или некачествено вино. За тези, които могат да си го позволят и искат да бъдат участници в живата винена история на нашето време е добре да си купят актуалната реколта на виното, с което са участвали в Парижката дегустация – Stags’ Leap District Cabernet Sauvignon, 120$. Аз лично търсех класическо американско шардоне, т.е. с дъб, но елегантно, балансирано и стилно. Или понеже много често вината се сравняват с жени: търсех жена с руси коси, но също така и с ум, възпитание и интелект. Трудно беше, но Chardonnay Carneros 2005 е една такава: ухаеща на праскова и цитрус.

Другата европейска подробност на Кло дьо Вал е етикетът им, на който на пръв поглед са изобразени три голи ренесансови жени, които с високо вдигнати ръце подкрепят името на избата. Отначало си помислих, че това е типично американски етикет, леко кичозно напомнящ Европейския Ренесанс. От друга страна графичните елементи в него са така точно премерени, че ми стана любопитно и поразпитах какво означава етикета. Хубаво е, когато има история: чаровниците на етикета са Трите Грации – древногръцките богини на грацията и красотата, символи на доброто, красиво и вечно младо начало на живота. Те са Аглая (Сияйна), Ефросина (Благоразумна) и Талия (Цветуща). Етикетът е дело на британски график Лео Уаят по статуетката на немския бароков скулптор Георг Петел от 1624 г.

След кратък пикник продължаваме към Сонома Вали (и за местата за пикник има какво да кажа, но го оставям за накрая, когато ще теглим чертата и ще кажем какво американците правят по-добре от европейците и какво не). Домакините ни държат да ни покажат една от любимите си изби. Страхотно интересен проект, казват. След час път сме в Glen Ellen, между градчетата Сонома и Санта Роза, където се намира Imagery Estate Winery.

Минаваме през почти дива (но само почти) градина и влизаме в дегустационната. В първия момент съм малко объркана и не знам точно на къде да гледам и накъде да вървя. Огромната зала е разделена на кътове, всеки с огромен бар за дегустация. По стените висят доста картини, има и само изложбени помещения. Та какво е интересното при Imagery Winery? Със сигурност и вината им, въпреки че не те стоят на преден план, а етикетите им. Етикетите на по-скъпата им серия – Artist Collection – са правени по картини, поръчани от куратора на проекта. Канят се най-известните съвременни художници и при работата им се предоставя цялата необходима свобода, с едно условие: да включат някъде в картината си символът на Партенона, представляващ лого на избата. Етикетите доста ми допадат, но идеята е на барон Филип дьо Ротшилд и след него всички изглеждат някак си като имитатори.

Насочваме вниманието си към вината, които изненадват с умерените си цени: най-скъпото струва 55$. Оглеждаме се за място на баровете. Единият е само за членове на винения им клуб, но ние се правим на разсеяни и заставаме там само за да проверим дали ще ни изгонят. Ако беше Европа – със сигурност, но това е Америка и всички ни се усмихват широко. Успокоени се преместваме на другия бар, по-празен е, съответно не толкова шумен. Вината са повече от добри. При белите освен с шардоне, работят и с вионие, пино блан и пино гри. При червените: с каберне совиньон, каберне фран, петит сира, санджовезе, темпранийо, пети вердо, малбек, мерло и зинфандел. Количествата им се движат между 300 и 1200 кашона от вид вино, в зависимост от реколтата. Трудно е да препоръчам конкретно вино, всичките са интересни. Аз знам какво търся за себе си: Paso Robles Petite Syrah 2004 Artist Collection, цена около 30$.

Сортът носи името “Petite Syrah” само в Калифорния. Генетиката му е забулена в мистерия и дълги години се спори дали това е не особено вълнуващия френски сорт пелурсин или неговата кръстоска със сира – дуриф. Въпреки, че през 2002 г. акцизната служба на САЩ обявява, че за целите на етикетирането тя смята петит сира равностойна на дуриф, по някои от американските лозя все още цари смесената култура и те са “оцветени” с Alicante Bouschet, Carignan, Grenache или Mourvedre. Купувам си го защото искам да погледна по-отблизо сорта, който от години играе ролята на Пепеляшка, давайки цвета и танините си на бледичкия зинфандел. В случая изненадата е приятна: настойчиво тяло, меки танини, черен пипер и прясно изпечено кафе.

Над 65-годишната дама, която разлива на бара е по-американски разговорлива (само дето някой трябва да им каже най-накрая, че не се произнася каберне франК или совиньон бланК) и така любезна да ни каже кои са непосредствените им съседи. Чувам я да споменава името на Валтер Шуг (произнесено като Уолтър Шаг) и знам коя ще е следващата ни цел.

Докато пътуваме към Shug Carneros Estate, размишлявам над видяното преди малко едно лице на Сонома Вали – ексклузивно, бутиково, елитарно, не дай си боже някой да каже, че e масово, много арт, tres chic. Малки обеми от екзотични сортове, скъпи ювелирни изби, биодинамични лозя, арт-етикети…. целият пакет е тук. Работата е, че на мен нещата ми се струват някак си прекалено пакетирани, насилено cool и неестествени и започват да ми идват в много.

Шуг Карнерос Естейт за щастие е точно обратното. Загубваме се докато го търсим и нищо чудно: избата се намира като че ли на дъното на света. В края на пътя виждаме все пак табелата, паркираме, минаваме отпред и отваряме широко очи. Отвсякъде почти стръмни хълмове с лозя, все едно сме в Швейцария, пред нас малко езерце, зад нас постройката на избата в традиционен немски стил. Затова и толкова настоявам да наричам Валтер Шуг така, а не Уолтър Шаг; защото е чистокръвен германец, роден, израсъл, завършил образованието си и даже оженил се в Германия. На повечето от ценителите на виното неговото име не говори почти нищо, за разлика от най-известното му творение: виното Insignia на Joseph Phelps. Реколта 1974 е първият Бордо-бленд на Калифорния, произведен от собствени лозя. Заслуга на Валтер Шуг са и първите cru-кабернета – от лозята Bacchus и Eisele.

Шуг Карнерос Естейт е основана през 1980 г. в апелацията Карнерос/Сонома, намираща се в най-южния край на Сонома, респективно в най-северния на Сан Франциско Бей. В Карнерос има както мочурливи области, в които живеят малки червени скаридки, така и обли хълмове, по които преди години испанските овчари са разхождали стадата си. Оттам и името на апелацията: Carneros на испански означава “овен”. Един от най-хладните райони в Сонома – отчасти заради влиянието на залива – Карнерос е апелация за шардоне, пино ноар и каберне совиньон, във вид на стройни и елегантни тихи или пенливи вина от сериозен калибър.

Финесът рядко се намира в Калифорния, дори и в Сонома. Много по-често вината ви посрещат със сила, изразителност, богатство и пищност, но лично за мен деликатността, финесът и изваяните черти на едно вино са израз на висше майсторство и са къде по-интересни. Вината на Шуг са такива: те приличат по-скоро на неразговорливи европейци, отколкото на шумни американци. Освен с шардоне и пино ноар се работи и със совиньон блан и мерло, но звездите на избата са първите две. Тук приятната изненада е и в цената и покупката на трите му прекрасни шардонета е абсолютно заслужена:

– Chardonnay Sonoma Coast 2005, което е получило 92 точки от сп. Уайн Спектейтър струва само 22 $

Chardonnay Carneros 2005 – 24 $

– Chardonnay Heritage Reserve 2005 – 30$.

Трите му пино ноара със същото означение – Sonoma Coast, Carneros и Heritage Reserve – имат далечна прилика с немските Spaеtbugunder – ярко изразена ягода, череша, червена боровинка и подправки. Също прекрасни.

Каберне совиньон и мерло оставям настрана, защото вече ми е доскучало от толкова каберне и мерло в предишните изби. Човек не може да има всичко и трябва да умее да поставя приоритети. Совиньон блан също не ме привлича.

Апропо совиньон блан. Ето едно нещо, което, според мен, на американците много рядко им се удава: добър совиньон блан – кристално свеж, благоуханен и сочен. Наричаният от тях Fume Blanc представлява совиньон блан в контакт с дъб, макар и повечето от пиещите го да не знаят това и да твърдят, че е отделен сорт. Преобладаващите в повечето случаи сладка плоскост, воднистост и аморфни аромати не са кой знае какво винено откровение.

Не мога да нося всичко, което намирам за прекрасно в Шуг Карнерос Естейт, затова решавам, че ще се спра на винената рядкост от моя гледна точка – пенливото им Rouge de Noirs Sparkling Pinot Noir 2003, само за 30$! Руж дьо ноар, т.е. червеното пенливо е голяма рядкост за нашите географски ширини. Вторична ферментация в бутилка, прекрасен сочен плод, бисквита, мед, дрожди и впечатляваща стегнатост.

С това приключва краткото ми, но пъстро пътуване из Напа и Сонома и е време да тегля чертата в сметката “Ние/Вие” или “Стар свят/Нов свят”.

Огромният монументален плюс на Калифорния, който помита хиляди малки недостатъци е желанието им да ви продадат виното си. Те искат вие да го имате и то да го имате редовно, искат да оставите много пари посещавайки избата им и правят всичко възможно да не съжалявате, когато го правите, а вие го правите. Правите го, защото самото калифорнийско вино е повече от добро: с изумителен плод и съблазнително тяло, със сила, мощ и изразителност. Вкусно, привлекателно, пленително.

Какво правят американците, за да сте доволни вие?

– над 90% от избите в Калифорния имат Център за посетители, работещ всеки ден, в който можете да дегустирате и закупите не само виното им, но също така и всевъзможни аксесоари за вино, карти, тениски, шапки, чадъри, книги и т.н. и т.н. В тези центрове има поне един човек, а в повечето и цял екип, който се занимава с маркетинга на избата и който може да ви организира каквото се сетите, че желаете от тях: вечери, семинари, да им копаете експерименталното лозе, сами да си правите вино, даже ще ви венчаят насред най-известното им лозе.

В Европа: Опитайте да почукате на нечия врата без предварителна уговорка. За съжаление, все още доста голяма е вероятността да ви се случи:

а) усещате, че не сте добре дошли;

б) отварят ви сънени, въпреки, че на вратата пише, че работят и вие от гузна съвест си купувате вина, които не ви харесват кой знае колко;

в) изобщо не искат и да знаят за вас и на врата пише: “Посещения в избата не се предлагат”.

– най-красивите изби в Калифорния, т.е. много на брой, имат picnic area – в прекрасни градини или сред гората, винаги с невероятна гледка. Единственото, което искат от вас е да си закупите от тяхното вино.

– почти всяка изба има собствен винен клуб, в който срещу членската такса първи получавате вината на избата, както и различни други отстъпки. Някои клубове имат над 120 000 члена. За членство в най-добрите се чака с години.

– наличието на наистина функциониращ уеб сайт е задължение за калифорнийските изби. От него можете както да свалите каква ли не информация за тях, вкл. и presskit, така и да си купите вино. Всяка изба доставя, в рамките на американските закони, разбира се.

Минусите: липсата на традиция се компенсира често с бутафорност тип “Лас Вегас”: реплики на тоскански или бургундски изби, статуи, мозайки или стенописи от най-кичозно естество. Полирани до такъв блясък постройки, градини и хора, че чак главата ви заболява. Същото е и с вината. В края на краищата, колкото и огромна като размер и хетерогенна в географско и климатично отношение да е Калифорния, вината й носят регионален характер и рано или късно сте опитали всички типове. На ценителския нос на европееца започват сравнително бързо да омръзват заоблените, гладки, напращели и “поруменели” калифорнийски вина. Няма това разнообразие на земя и култура, което носят френските, италиански, испански и другите европейски вина. Няма го релефният им образ, който може и да ви накара да се спънете във виното, но пък след това да се изправите със светнало лице. Няма я дълбочината, която ще ви накара да мислите. Но в днешния свят все по-малко хора обичат или имат време да мислят, иска се максимално удоволствие тук и веднага, предоставяно с такава готовност от вината на Новия свят.

Личната равносметка за мен е, че в някои аспекти Европа има какво да учи от САЩ. В кои точно – виж учебниците по маркетинг. Що касае класата и стилът на виното обаче Америка е добре дошла на стаж в Европа.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s