На нова работа

Реплика към “Мотивационно писмо” от djsupermax, което можете да прочетете тук.

Преди да се стигне до работата с новата работа трябва да се мине през оная с интервюто. Чак след интервюто можем да се запитаме:

Ще яде ли Хасан баница?

Вариант 1. Не, няма да яде.

Чудейки се кой идиот е решил да даде точно на теб шанс, а от друга страна радвайки се, че най-накрая на някой идиот му е стискало да даде точно на теб шанс в деня на интервюто се събуждаш от леко до извънредно нервен. Обличаш се както подобава за интервю, а какво подобава е изяснено в съответните книги: нито така, нито иначе:

“… официално, но не прекалено. Скромно. Ненатрапчиво. Да не се демонстрира нито липсата, нито прекаленото наличие на пари. Избягвайте ярките цветове, но от друга страна покажете с облеклото си, че сте млад и енергичен човек …”

Хъъъ!! От това изобщо не ти става ясно какво точно да облечеш, пък и да ти беше станало пак нямаше да ти е много от полза, защото обикновено имаш един кат нормални точно по този начин дрехи; обличаш ги, махаш пиърсинги, прикриваш “очевадни” татуировки и се сресваш. Например. Съвсем възможно е да си изглеждаш културно и чистичко. Тогава просто се обличаш и излизаш.

Пристигнал за интервюто:

а) биваш оставян да чакаш достатъчно дълго време за да е ясно кой командва;

б) през което време можеш на спокойствие да огледаш ламята на секретарското бюро и да се молиш тя, въпреки всичко, да не ти се окаже колежка и по някакъв магичен начин да са я наели само за днес.

Влизаш вътре. Колкото и интервюта да имаш зад гърба си винаги се притесняваш и се съмняваш, че знаеш каквото и да било. Интервюиращите са обикновено няколко души. Възрожденски физиономии или арогантни чужденци. Не дай си боже да са гърци! Тогава просто стани и с достойнство напусни. Всички вкупом те оглеждат. Чувстваш се като кон на пазар, но нямаш избор. По всяка вероятност най-брутално изглеждащият селяк вляво е бъдещият ти шеф. Имаш около минута – минута и половина да си помислиш за последен път дали не искаш да си ходиш. Въпросният вляво не задава въпроси – нито знае какво, нито пък как да те попита.

(Има вариант и с готин и интелигентен шеф, разбира се, но това са пренебрежимо малки стойности от гледна точка на сегашната действителност, следователно ги пренебрегваме.)

Набързо, защото вече много им е писнало, ти биват обяснени евентуалните ти задължения във фирмата, които нямат нищо общо с реалните, а именно:

а) ако си жена – правенето на кафе и “свързването” по телефона с този или онзи;

б) ако си мъж – тичането да купиш нещо за хапване и изобщо изпълняването на всякакви по-физически “натоварени” задачки.

Ако си държал някакъв тест, всички се зверят в него, като принципно нищо не разбират, но горе-долу имат идея, че 95 от 100 точки ще трябва да е добър резултат. Момент на размисъл дали не си прекалено интелигентен за тук и няма да комплексираш шефа, но от друга страна пък, какво по-голямо удоволствие за шефа да тъпче по цял ден и да плаща адски малко на толкова интелигентни хора, доказвайки, че и без образование “може да се стигне далеч”. Ако те назначат, ще чуваш последното честичко.

След като не са ти казали почти нищо за бъдещата ти работа, те питат дали имаш въпроси. (“ДА! Хиляди …заплата, отпуска, договор и т.н.) Не, казваш ти, проклинайки се за пореден път, че си такъв/ава овен/овца.

Казват ти, че “емии, това е”, ще се обадят като вземат решение. На края на първата (ако си реалист) или на втората (ентусиаст) седмица, нещата са ясни.

Вариант 2. Ще яде

Абсолютно всичко протича по същия начин и никой не може да ти обясни защо са ти се обадили.

В този случай ти дават от около 5-6 часа през 2-3 дена та чак до 1 месец време да се подготвиш за

първия си работен ден

На сутринта на въпросния ден отново се събуждаш от леко до извънредно изнервен, но този път си по-наясно откъде идва заплахата. Може би защото си разбрал, че ламята-секретарка изобщо не е била временно назначена и съвсем сигурно ти е колежка. Или пък защото най-брутално изглеждащият селяк от интервюто наистина е шефът ти. Възможен източник на притеснение е и фактът, че служебните ти задължения са с мъгливи очертания и аморфен характер, което означава, че във всеки един момент можеш да бъдеш навикан за това, че не вършиш нещо, без изобщо да знаеш, че трябва да го вършиш. Козовете са изцяло на тяхна страна. Затова е по-добре да се хвърляш да вършиш всяка изпречила се пред очите ти глупост. И затова първият работен ден обикновено е толкова изморителен; защото вършиш работата на почти всички останали, без да знаеш в какво точно се състои твоята.

Сутринта се явяваш навреме, с което си преди всички. Нишката на идващите на работа се източва от 10 минути до половин час след официалното начало на работното време. Ти:

а) като всеки българин си казваш, че и тук е като навсякъде и само да минат няколко дни и ти ще си идваш на работа с елегантно закъснение от 15-тина минути;

б) принципно си точен и това те възмущава, което доникъде няма да те доведе в този “колектив”.

Ламята идва сравнително “рано” на работа, минава покрай теб, без да ти каже “Добро утро”, без дори да кимне. Тъй като се предполага, че си българче, трябва вече да си разбрал, че българите не поздравяват. Никой не знае защо. Така им е кеф сигурно. Сутрин трябвало да пият едно кафе, за да си отворели очите. Възпитание, което се задейства чак след едно кафе …

Докато направиш на всички кафе, купиш и донесеш кифли, баници и какво ли още не за изисканата закуска на колегите е станало обяд. За да разнообразят деня ти колегите решават да ти спестят обедните ритуали по носене на храна (пък и те искат да се разтъпчат малко след 45 мин. работа) и ти дават да:

а) вкарваш безумно дълги и безсмислени таблици в Excel;

б) превеждаш някой … български закон например;

в) подреждаш някой шкаф с хиляди папки и т.н. и т.н.

Известно е, че обилният обяд не е най-добрият начин за стимулиране на работния процес, но това не важи за теб и докато другите се опитват да не спят, ти, понеже не си хапвал нищо целия ден, продължаваш с безсмислената, но пък трудоемка дейност.

Възможно е през този ден да нямаш среща с шефа си. Ако имаш, по всяка вероятност ще ти бъде отправен този неориентиран, леко размътен поглед, с който хората гледат, когато се питат “кой точно беше пък тоя/тая и трябва ли да го познавам?”

Не е сигурно кога ще се прибереш вкъщи.

Почти сигурно е, че като се прибереш:

а) ще се напиеш безпаметно;

б) ще си легнеш с рев (важи главно за жените);

в) ще си напишеш молба за напускане, която на следващия ден ще скъсаш;

г) …

Advertisements

4 responses to “На нова работа

  1. Никога не съм ходила на интервю за работа, но от разкази на познати съм сглобила подобна картина. Звучи страховито и си пожелавам да не ми се налага да приема такава работа. Брррр!
    И все пак има и различни шефове и колеги, нали? Нали?

  2. Искам да вярвам, че има 🙂 Аз например, докато се усетя и се превърнах в шеф… Скоро даже мисля да споделя впечателнията си от другата страна на нещата – какво е да интервюираш, назначаваш, оценяваш.

  3. Яна, сложно е … Нещата от другата страна също са страшни, но там сме по-малко и затова гласът ни не се чува.
    Все пак, смея да твърдя, че има и други шефове.

  4. Често казвам, че отношенията в работата са като отношенията у дома и като отношенията между хората по принцип – между хората. Ако има разминавания е от различните разбирания и неща, които се влагат от едната и другата страна. Но има две страни, винаги. И не само един виновен за каквото и да е, а двама.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s