Нов внос, само при нас!

В духа на емоционалния и разглеждащ доста наболял за мен проблем текст за винената култура продължавам с няколко реда на кулинарно-гастрономска тема.

Поводът са две нови места – едното прясно откритие за мен, другото – с предстоящо откриване, което обаче умно прави реклама още отсега – а причината – сравнително големият брой деликатесни магазини с различен размер и главно италиански продукти, които отвориха врати в София през 2011. Активно потребявам стоките на тези магазинчета, а поради професията си и наблюдавам как се развива този бранш през годините. Като всеки и той си има своите закономерности, много от които доста забавлителни. Първо хубавото, разбира се:

– Самият факт, че ги има. Сушените и пушени меса, трюфелите, прясната паста, пеперончиното, стотиците видове сирена, терини и зехтини отдавна са на кулинарното небе и ни махат благосклонно оттам. Понеже яденето е преди пиенето в културната и цивилизационна пирамида на българина, купуването на такава храна говори за генерален интерес към качеството и той би могъл да се прехвърли и към виното, преосмисляйки позицията си към него. С което сте почти там, където ви искам.

– Броят им – увеличаващ се. Минаха годините на кулинарната тирания на единствения деликатесен магазин и единствената работилница за прясна паста в града, ура! Попремина и безумството на ценообразуването им, с което преминаваме към:

– Цени – някои основни икономически принципи все са отъркали у нас през годините на мъка по училища и университети и поназнайваме, че по-голямата конкуренция ще регулира и цените, особено при бранш с очевидна липса на монопол. Или казано по-разбираемо – бранш, в който всяка коза е за свой крак ние, клиентите, може и да имаме късмет някой да ни обърне внимание. Не искам цените на сушен на тиролски въздух в продължение на 12 месеца спек да са равни на кренвиршите, но има движение надолу или поне застопоряване на ценовата грандомания. Надявам се, новите места да заковат летвата и тя да може да отива само надолу, защото така все повече хора ще идват при вас и оборотът ще расте и това ще ви храни, и то не зле… capish?

И сега веселбата:

– Еврика!

Всеки който открива такъв магазин смята, че той дълбае скрижалите на Мойсей в ново време. На него му е хрумнала уникална идея (пардон, викат й концепция), която той ще изпълни по не по-малко уникален и зашеметяващ начин. Той ще светне клиентелата на месо, сирене и вино, ама чуждоземско, ще я смае и научи. Няма бе, бачо, отваряш бакалия и то не единствената подобна, дръж се нормално! Често срещано е и да се натъртва на това, че магазинът е за по-специални, одухотворени хора, такива с изискан вкус и нюх към интересното… Питам се като хапнат салама дали после къкат ситен маргарит? Най-сладките са тези, които обявяват, че нямат претенция да са нещо по-така, просто следват убедеността си за това или онова. Пази боже от хора, които казват, че са без претенции.

– Външен вид:

В някои места дизайнът има предимство пред функционалността, която се е загубила в мъгливата гора на уникалната концепция и маха ли маха с ръчичка, ама кой да я види? Не може, просто не може, хладилната ти витрина с меса да е обърната към уличната витрина и между тях да има място колкото да се завре недохранено детенце, което да помоля да ми избере нещо. Не може стоките, което изискват разглеждане в ръка, четене на етикети, изобщо т. нар. бавен избор, да са зад гърба на продавачката на щанда. Какво сега, да я помоля да ми нарине двайсет стоки в кошница, за да си ги гледам на спокойствие, за да не спирам опашката, но пък аз не знам кои, защото съм късогледа и не хвърлям дотам или да не ми пука (‘щтот аз пари ще давам тука, я) и бавно да изисквам и връщам бурканчета и кутийки?

– Персонал:

Как ви се струва това да поискате от най-скъпия бут прошуто в магазина и да ви отговорят, че не могат да ви нарежат понеже мениджърката била на курс по обезкостяване в Италия? Безценно, знам. Или изрично да помолите да ви нарежат „тънко, адски тънко, толкова тънко, колкото даже и съвестта не ви позволява”, отговорът да е „да, разбира се” и вкъщи да откриете малки шницели от шунка? Или да ви кажат, че меките салами не се режат тънко? Тук, признавам, останах без думи.

– Само при нас:

Тясно свързано с първа точка. Всеки сам си прави вноса на някакви нещица и не  ползва или разширява наличния у нас, защото той най-добре разбира от тия неща, знае какво и откъде да вземе, има си връзки в Италия и Франция, а и без това вносът е ужасен в България. Резултатът, освен хаотичен и често необясним подбор на бурканчета със сол и захар, които са неприложими в домакинството, но затова пък са тооолкова сладки и така са харесали на Марчето на оня пазар във Флоренция, са и високите цени. Понеже Марчето не пазарува на едро, няма и да получи съответните цени и рано или късно ще фалира. В краен резултат пак ние, клиентите, го духаме, защото искаме повече, а не по-малко такива места.

И все пак, радващо е, че вече не носим сушено месо като специален подарък, когато отиваме на гости, а все по-често посягаме към бутилката вино. С което сте почти там, където ви искам.

Advertisements

3 responses to “Нов внос, само при нас!

  1. Магдалена Григорова

    До болка вече познатооо ! Поздравленя за тази статия и жалко, че всичко описано е факт, с който и аз се сблъсках съвсем наскоро в магазин „Дар от Боговете“!

  2. Я да се изкажа тук, сърбят ме пръстчетата:-)
    1. Голяма част от този тип магазини предварително и изрично се създават за „ценители“. Като чуя тази дума, ми сее повръща. Какво е ценител? Гурман? Човек видял това-онова, някой, който може да и го позволи или някой, на който знае за какво става въъпрос, а не може да си го позволи? Добре облечен индивид, който яде хубави неща? Не е ясно.
    2. „Гурме“ в България е абсолютно девалвирало и универсализирано понятие. Гурме са сандвичите със сьомга, вечеря в бистро, суши (!), всичко с по-засукано заглавие. Въобще ако искате тук да продавате нещо на висока цена, задъжително трябва да му сложите едно „гурме“ отпред. Не е ясно какво е, но звучи добре. За гурме ресторант освен 1-2 компромисни в София не се сещам.
    3. Леко се злоупотребява с надценките. Хората все пак пътуват, виждат, знаят. Не може нещо, което там струва 3 евро тук да е 40 лева. Не е готино някак. Направихме експеримент – марка сирене, което ние продавахме на цена от 7.50 в две известни столични вериги хипермаркети(!) е на цена от 9 и 10,15 лв, при това в по-малък грамаж и с надпис СПЕЦИАЛНА ЦЕНА. Логика необяснима.
    4. Твърдо ЗА съм за наличието на концепция. Но такава, която се запазва. В България се свидетели на рязко сменящи сее коцепции или рязко разминаващи се с идеята. Особено при заведенията. Или си квартална кръчма, или непретенциозно бистро, или фюжън ресторант, или бирария, няма как да си всичко накуп и да се получаават нещата. И менчто ти да е като телефонен указател. Така и с магазините.
    5. Тук хората се страхуват от смесването. Трудно възприемат. Книжарница с кафене, пекарна с читалня, т.н Слава богу напоследък има напредък. В началото ни питаха: Ама как козметика с храни?. Все едно ще продаваме части за кола с чорапи.
    6. Големите вносители у нас наистина не винаги правят добър подбор, често нещата са застояли, лошо съхранявани или на абсурдни цени. Факт. На какво се дължи нямам идея.
    7. Залитане към Италия. Ясно, че е близо и транспортът е по-евтин, ама има и други кухни, все пак.
    8. Лошият сервиз е способен да скапе и най-изящната концепция. Пестенето от консумативи също.

    И така.
    Айде стига, че реферат заформих:-) Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s