Винено отрезвяване

С ръка на сърцето мога да кажа, че много си обичам работата. По-точно всичките си работи: журналистическата, търговската, консултантската и ресторантьорската. Очите ми са здраво вперени във всяка една от тях, а сърцето и душата ми харчат 20 на 100, за да случвам неща, които обичам по начин, по който обичам. Изобщо, гледам на живота като на бързо влакче, а не като на виенско колело. Опасността при такава настройка е, че понякога доста ти се доповръща и се налага да слезеш за малко. Ако обаче тренираш редовно и гледаш да сядаш винаги в първото вагонче, така че да виждаш какво се задава отсреща ти, нещата се преодоляват.

Избягвам да пиша критики за конкретни ресторанти или магазини, тъй като прекрасно осъзнавам деликатната житейска ситуация, в която се намирам. Когато стане въпрос за избор на стил, меню, дизайн или персонал оставям каишката около врата хлабава, защото винаги има обяснение дори за някой предсмъртен гастро-пароксизъм – така са решили хората. Точка. Когато по такива места има винени проблеми, неточности или кусури, и само ако някой изрично поиска мнението ми, винаги гледам да обяснявам сговорчиво нещата и да анализирам проблемите, независимо колко празен е погледът отсреща. Когато обаче гореспоменатите проблеми са придружени от не особено приятния полъх на претенция или откровена простащина, протягам врат напред и започвам да гледам нервно, а когато това ми се случи три пъти за един ден, сядам и пиша:

I. Отбивам се за бърз обяд в едно ново и особено концептуално място в центъра на града, където напоследък имам чувството, че се събира цяла София и сума ти хора, ако не правят някакви събития там, нижат герданчета за свои или чужди деца. Гладът за по-нестандартни пространства е огромен, спор няма, така че искам да го огледам и от тази му страна. Като храна мога да избирам между няколко студени киша и сладки неща, за пиене се предлага обширна селекция от чайове (някак си го очаквах), кафе и предполагам достатъчно на вид безалкохолни, но не се концентрирах върху тях, защото вече търсех вината, които предлагат. Ок, признавам си, минах оттам, защото една позната ми каза, че предлагали „откровено гадни вина” и аз да съм отидела и да съм направела нещо по въпроса. Горе-долу последното нещо, което правя е да давам непоискани съвети, но аз ако не видя на кое му казват откровена винена гадост, то кой? Вината, които погледът ми открива предизвикват у мен спазматична реакция, която може да мине и за усмивка, но както казахме, така са решили хората. Тогава къде е проблемът?

а) мястото има претенция за концепция във всяко отношение – дизайн, храна, режим за непушачи, магазин – само във виното не. Виното отново е пренебрегнато по обиден начин, показващ не толкова ниска винена култура, колкото абсолютна незаинтересованост по въпроса. Собствениците на мястото упражняват професия, която предполага коефициент на интелигентност, несъвместим с този подбор на вина.

б) отключващият момент за тези редове: по пътя си нагоре, в стил „героинята завъртя очи към тавана”, погледът ми се спира две етажерки по-вдясно и оцъклено се забива в една … хлебарка. Шегичка, в една винена енциклопедия. Приемам като особено макабърно чувство за хумор от страна на хора, продаващи тaкива вина да държат на видно място винена енциклопедия. Нещо от рода на момента от „Умирай трудно 3”, когато едни лоши момчета накараха Брус Уилис да се разхожда в негърски квартал с табела с надпис „Мразя негрите!”. Сядам да си ям пая.

II. Интересният ден завършва по достоен начин, в новооткрито място, от което струи толкова претенция за концепция, че чак се е промъкнала в името му. Както казах, няма да коментирам храната (и по-точно шляпнатият върху бъргъра ми за 16,00 лева студен и мазен бекон), откраднах си обаче винената листа, която искрено ме развесели.

Наречена и изписана „Вино листа”. Напоследък, четейки менютата на много столични заведения си мисля, че из тях вилнее терорист-графоман от Афганистан, който заплашва да се взриви, ако не му дадат да напише менюто. Горе-долу такива са правописът и пунктуацията. И тук е минал човекът, като гледам – собствени имена, сортове, изби, региони, определения, точки, запетаи, тирета и всякакви части на речта са изнасилени по особено брутален начин. Само някои от бисерните перли (спазен е оригиналният правопис, че как иначе):

– Шардоне Дива Ферментация От Избата

Божкее, уплаших се! Представих си подивели дрожди с червени потници, които идват от избата да ме накажат. Сигурна съм, че информацията, че виното е от серията „От избата” и ферментацията е проведена с диви дрожди, т. е. с естествено намиращите се по ципата на гроздето дрожди, можеше да се представи и по по-разбираем начин.

– Шардоне Барел Фермент

Такова няма. Има barrel fermented или в неудачен превод – барел ферментЕД.

– Виница 100% Мавруд Амароне

Момент, обърках се. Какво сега е 100%? Виницата или мавруда? Какво е виница? А маврудът амароне ли е или амаронето е мавруд? Какво изобщо е „амароне” и защо е изписано на винената листа, след като го няма на етикета на виното? Отговорите за нетърпеливите: очевидно виното е чистосортов мавруд, но е напълно излишно тези 100% да се изписват в менюто. „Виница” е името на виното и ако това беше изписано по подобаващ начин щеше да стане ясно на повече хора. Amarone della Valpolicella, познато и само като Амароне, е италианско вино с контролирано наименование за произход, което се произвежда от частично изсушено грозде с цел допълнително концентриране на захарите, ароматните и багрилните вещества. Може би някой е искал да каже, че маврудът „Виница” е произведен по същата технология като Амаронето. Може би, но и аз ако кажа, че съм родена в Италия, а пък в паспорта ми пише „България“, хората ще ме сметнат за лъжкиня и хич няма да ги интересува, че съм имала предвид, че Италия е духовната ми родина.

– Комета Ничия Земя Дамяница

И тук имената ми станаха малко в повече, но трябва да се признае, че объркването за потребителя е замислено още в избата – виното с името „Комета“ е от серията „Ничия земя“. Не разбирам какво цели това струпване на имена, лично на мен то ми създава усещането сякаш съм  стопаджия в отдалечена галактика, яхнал комета на път за ничията земя и не мога да кажа, че това ме кара да се чувствам особено стабилно.

– Шираз & Мерведер & Вионие Клайне Залзе

Звучи като че ли двегодишно дете говори с куклата си… Тук очевидно покореният връх е „мерведер”. Звучи ми руско-унгарско или като чех, който се опитва да говори немски, но се боя, че нито една от изброените нации няма да може да ни каже кой е този сорт „мерведер”, защото такъв просто няма. А как от Mourvedre се прескача мурведр, за да се стигне до мерведер? Разправям аз за лингвистичния терорист, ама кой да слуша?

III. Рекламният клип за новия проект на Винпром Пещера – http://vimeo.com/33585723 – един от моментите, които ми помагат да обясня на околните, иначе неразбиращи, каква точно е моята професия: предовратител на такива фарсове. Под видеото гордо се мъдрят имената на креаторите му, които безцеремонно затискат виното в една каца със стоки, традиционно продавани с миришещи на кисело зеле рекламки, като гуми за коли, климатици и пушки. Сексът продава, ок, само дето тази реклама крещи, че виното е, да ме прощавате, ебанье. Тъпкана е и с абсолютно глупави, но помпозно звучащи и явно добре търкалящи се в устата на рекламната агенция, съчетания от рода на:

– „Вино със свежо начало, заредено с топлината на лятото”, като в кадър има цъфнали цветове. И докато свежест, цъфнал цвят и лято навяват мисъл за бяло вино, изведнъж плисва червено. Три, абсолютно разнопосочни смислово елемента, които те карат да се питаш това откъде дойде? Няма значение, защото двамата герои в клипа вече са започнали да се гледат влажно и да се пипат и вниманието пада върху тях, а не върху следващата глупост, която се спуска по хълма с лозята:

– „Вино с пивко, плътно и хармонично тяло” – ако може, леека корекция – във винената терминология пивкото и плътно тяло са антоними, т.е. служат за обозначаване на съвсем различни като стил вина. Да не би да изпуснах нещо и под носа ми да смениха виното, докато аз втрещена очаквам следващата порция пипане на екрана?

– Лилавата смокиня просто няма да коментирам.

Изобщо, беше един прекрасен винен ден. Добре, че свърши, че малко остана да мина на ром.

9 responses to “Винено отрезвяване

  1. I. имат кинезитерапевт, който дава консултации на тема здравословно хранене… нищо против кинезитерапевтите, имам приятелка с такава професия, но тя не се прави че разбира и от хранене… така че не е само виното.

    останалите, без коментар

    • Надя, нашето момиче – кинезитерапевт има диплома И в сферата на здравословното хранене, освен че се занимава с проекти, свързани със здравословния начин на живот на различни групи хора отпреди да е част от екипа ни. Тъй че претенцията ни е основателна🙂

      • Радвам се, че е така! Но го напишете някъде, защото иначе звучи несериозно…

  2. Яна, като част от екипа на първото споменато заведение приемам всичките критики – наистина, в бързината да отворим неглижирахме винения избор, а после в хаоса на първите месеци бурно развитие, административен и организационен полу-ред оставихме временния избор на „някакво“ вино да ни излага в очите на хората, на които им е важно какво пият (и аз съм отчасти от тях) Затова сме твърдо решени да се поправим и веднага януари месец да организираме нещо … заедно? Яна, предполагам, че с теб вече са говорили по въпроса🙂

    • Лора, аз пиша критика, вие се съгласявате с нея и ме каните да ви консултирам – представете си как би изглеждало това в очите на случаен, или още по-зле – тенденциозен, наблюдател🙂. Като доста изискан рекет, бих казала. С удоволствие обаче ще ви свържа с хора, които да ви консултират.

  3. Яна, честно казано съм равнодушна как изглеждаме в чийто и да било очи🙂 Идеята ми е, че ако мястото и неговите гости спечелят от една винена консултация – то аз съм ЗА. Весели празници!

  4. Аз пък смятам, че критиката е крайна и овкусена с някаква допълнителна горчилка, която не разбирам от къде идва.

    • тц. горчилка няма. има факти. поднесени с лека ирония, която признавам невинаги е лесна за разбиране. ако имаше горчилка, нямаше да правя това, което правя от години.

  5. Pingback: Сексът и виното | Яна (несъвършенството прави стила …)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s