Задачата на Адам

Пред очите ми попадат текстове всякакви. С удоволствие чета, а от време на време и сама произвеждам, такива за вино, храна и както я наричам „Задачата на Адам” – неразрешимата досега за мен задача за отношенията между мъже и жени. Бих казала, че съм активна, умозрителна търсачка на възможни решения от крехка детска възраст и това, че не съм ги намерила още се дължи повече на лош късмет, отколкото на глупост, но не мога да бъда абсолютно сигурна. В последно време забелязвам присъствието в пространството и на други наблюдателки: някои умни, други … да наречем и тях „без късмет”, някои интересни, други атрактивни, трети предизвикателни. Дано на тях някой ден им светне лампата дали мъжете са свине или жените мръсници, защото аз съм на път да се откажа да търся светлината. Чета значи преди известно време текста на една подобна наблюдателка, в който тя с хумор споделя как с възрастта започва да сваля надолу възрастовата граница на мъжете, които харесва, разбирай от мъже към момчета, и какво може, какво трябва и какво не трябва да произлиза от това. Някъде към половината на текста формулира правилата за „всичко онова, което една жена около 40-те трябва да има предвид, когато се захваща с младите мъже”, като първото е: „Не си мисли, че с него ще градиш бъдеще. Може и да се случи да изградиш, но тези връзки са заради свободата, която си успяла да си извоюваш, а не за да обслужваш поробващия аспект на страстта. Този урок е за жени под 30 години. Да си го научила. Идеята е да ти е приятно, да бъдеш в час с онова, което вълнува поколението след теб.”

Не знам дали това точно е идеята, но забелязвам, че през последните две години броят на приятелките ми, които имат връзка с по-млади мъже нарасна дотолкова, че в момента съставлява 40%. Струва ми се интересно да разбера и започвам да ги разпитвам, подозирайки, че това е поредната подзадача на „Задачата на Адам” без или с прекалено много решения. Всички тези жени са на 40 и повече и гаджетата им са най-малко с десет години по-млади от тях. Всички те са умни, самостоятелни, с кариери, финансово независими жени, които дори слепец не би нарекъл грозни. Историите им си приличат: обикновено след сума ти връзки с невротизирани, застаряващи, параноични, къде бедни, къде богати, някои дори вече сериозно болни, но така и не съумели да отговорят на въпроса „Чий е по-дълъг?” и даже не разбрали, че той няма никакво значение за никого, освен за болното им его, мъже на тяхната възраст решават, че искат да се занимават със значително по-млади от тях мъже. Въпросите ми веднага се целят в сериозната тип – ма – къде – виждате – бъдещето – в – цялата – тази – работа- част. Директен отговор не получавам и съм оставена сама да си вадя изводите от трагикомизма, в който се вплетоха гласовете и историите на Р.П, Д.Т, В.З., С.Б., Я.К., М.Б.:

„Питаш ме защо казвам „занимавам се” за връзка, която уж трябва да е особено чувствена и най-съзнателно избраната от мен. Съзнателно избирам глагола „занимавам” и избягвам „забавлявам”, защото след известно време на купонясване разбираш, че си в занималнята. Ти – в ролята на учителката, той – в тази на имащия нужда от помощ и напътствия, неспособен или просто мързелив ученик. Още сте в началото на срока и ти трябва да се стискаш да проседиш определеното време, без да въртиш очи към тавана, да го пляскаш през пръстите или да го скубеш за косата. На края ще видиш. Дотогава – предметите, по които се изисква твоето внимание:

Секс: това, с което по всяка вероятност е започнало всичко, надали сте обсъждали приноса на Мария Кюри в изучаването на радиоактивността. Подобно на физическото възпитание, музиката или рисуването, още отсега можеш да му пишеш петици за години напред, а превръщането им в шестици е въпрос само на леки корекции в подготовката.

Всъщност, петицата по музика е спорна. Не, че не можеш да му я напишеш, но трябва сама да прокараш пътя между Бъста Раймс и Моцарт.

Битов живот:

а) с особена сила и постоянство трябва да се натвърдва факта, че ти не си майка му, макар и пускането на пералня да ти е втора природа, а плащането на сметки, пазаруването и поддържането на приемлива чистота да са нещо, с което си свикнала от има-няма двайсет години. Затова и го владееш толкова добре и си измислила оптимален начин за справяне с него, така че да не пречи на живота ти – защото го правиш отдавна. Трябва да стане ясно, че няма повод на ученика да му бъдат спестени усилията да си избърше сам задника. Българският мъж е дундуркан от криворазбраната, безмозъчна и овчедушна любов на поколения балкански баби и майки и, за жалост, може точно на теб да се падне да водиш въведението в курса за добрите европейски практики. Случвало ми се е дори, когато отбележа, че десетата цигара може би не е толкова полезна, бабата на ученика да скочи срещу мен и да каже: „Остави го на мира, де! Ето ти баба цигарка, пуши си колкото искаш!”

б) храната – тук се оказва, че златна среда няма. Може да ти се падне ученик, за когото  Бъргър Кинг да е сто нива над Макдоналдс и с това да съставлява върхът на кулинарната пирамида, а съдържанието на „романтична вечеря вкъщи” да се вади с пръсти от кофа с чичко на червен фон. Очевидно предстои тежка работа, затова пък практиката показва, че тя рядко остава без резултат – рядко някой казва „не” на доброто ядене. Просто ще започнете с месото, след това ще преминете на рибата, сушито, а в някой далечен ден може би и на зеленчуците. Представи си, че обясняваш на шизофреник или на смъртно болен човек – не влагай излишни усилия или надежди, използвай прости думи и ясно дефинируеми вкусове, не очаквай бърз или особено положителен резултат. Ако пък изпод ръцете ти вземе да се роди новия Хестън Блументал – берекет версин и продължавай нататък.

Може обаче да попаднеш на ловка, скачаща между шкафове и печка, маймунка, която да ти сервира свинско филе, пълнено с моркови, трюфелова паста и горчица, увито в пушен баухшпек и запечено в ризлинг с гарнитура от картофи дофиноаз (реална рецепта, моля те). Възпитанието изисква да почетеш такъв момент със смирение, да си припомниш какво си правила ти на неговата възраст, да отчетеш евентуално поражение, ако твоите кулинарни постижения се изчерпват с яйца на очи, спагети и познания за свестните ресторанти в града, да благодариш тайничко на висшата сила, че последното може да се окаже излишно и да го пуснеш да премине в по-горния клас.

Социален живот:

а) най-късно когато се прибереш вкъщи и чуеш адския шум от борбата между Хари Потър (n-та серия) и силите на злото и видиш вторачените в телевизора, разширени очи на ученика разбираш, че идеята да го заведеш на „Ревизор” ако не неудачна е била не навременна. Игнорирала си първия знак, когато племенникът ти си е прекарал чудесно с ученика, трепейки гадове, изпращайки армии в битки или фъркайки с космически кораби в безмозъчното, затъпяващо и свалящо хората с едно еволюционно стъпало по-надолу занимание (според теб), наречено компютърна игра. Гледането обаче на филми от рода на гореспоменатия иде да ти каже, че може би трябва да го даваш малко по-леко. Ако много ти се ходи на театър избери съвременни постановки, наръсени обилно със сексуално-фекални теми, дрога, секс, хомосексуализъм, мании, депресии и т.н. Такива в българските театри  – душа да иска.

И тук е възможен диаметрално противоположният случай, в който се оказва, че ученикът си пада по съвременно азиатско кино и понеже ти не си в състояние да дискутираш най-новите тенденции в азиатската кинематография е най-добре да замълчиш уважително.

б) семейство и приятели – това майка му да е на твоята възраст или по-голяма от теб с две или три години е много вероятно. Както и баба му да е по-млада от майка ти. Ако ще се показвате на роднински събирания трябва да си наясно, че ще ви гледат сякаш на теб ти расте трето око, а той е болен от проказа. Виновният за срамното положение ще се сменя в зависимост от това на чий роднини гостувате – или ти си дърта развратница или той – невръстен извратеняк. На него принципно по-малко му пука от това кой какво казва или мисли за вашата връзка, но има случаи, в които бронята се пропуква като този например, в който разговорлив шофьор на такси споделя, че донякъде разбира тая работа с възрастните мъже и младите момичета, ама напоследък толкова често возел жени, жени ти казвам, с млади момчета и що за извратения било това. Хубавото е, че ако теб такава история може да те изпрати да ревеш вкъщи, то ученикът няма никакъв проблем да се метне да бие бакшиша.

Ученикът и приятелите му от детството много се обичат, което не им пречи да се наричат непрекъснато сплескан хуй, нефелник, лузър и скапаняк. Можеш да ги завариш съвсем искрено да се вбесяват и да крещят до полуда по този, който не е пуснал правилната карта, не е преместил бързо пула или пешката или просто е победил другия. Виждала съм един от приятелите на ученика да плаче, при което много притеснено си помислям, че някой е починал. Оказва се, че e загубил на War Craft. Наивница. С цялата искреност, на която са способни коментират връзката на приятеля си с „Ма мноо стара бе, копеле!”, но я приемат със завидно хладнокръвие и бързо забравят какво толкова й беше странното. Нещо, което не може да се каже за твоята среда от уморени, бити и повредени от живота хора, които просто не могат да говорят за нищо друго всеки път, когато ви видят.

Апропо виждане: всеки път, когато някой някога някъде ви види заедно, ще ви зяпа. Не си губи времето да анализираш точно с какви чувства, упражнявай своите чувства в ненаранимост. Свобода на изразяване? Глупости. Трябва да се изразяваш както съвкупната сган от каки Пени и бай Пешовци, наречена общество смята, че подхожда на една жена на средна възраст. Мисля да емигрирам понякога, но се чудя за какво тогава цялото това бъхтане да изградя нещо, да дам своя принос в цивилизоването на живота по тези земи? Изобщо, както беше казала една приятелка, току-що открила, че е много влюбена в доста по-млад от нея мъж: „Цялата тази работа няма никакво бъдеще, да не говорим, че е противоестествена. Жената има много по-кратка фертилна възраст от мъжа и не е замислено тя да е по-възрастна от него. Точка.”

Точка?

Advertisements

3 responses to “Задачата на Адам

  1. ех, де бяха тия жени когато аз бях ученик…

  2. Секса ми бе казано преди четвърт век бил просто нула(или нули), важното било каде ги слагаш, в началото или края на романса. Ето още нещо по темата http://www.telegraph.co.uk/relationships/7360779/The-last-taboo-toy-boys.html

    • Най-ме кефи, че всеки си го огъва както му кефне и особено това с еволюционния аргумент, че за зрялата жена един по-млад и по-жизнен мъж е по-полезен … Ами, тъй де.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s