Професия: ценител

«Какво работите?» е въпросът, който ме хвърля в особен смут. Не, защото нищо не работя, не мога да обясня какво работя или ме е срам от това, което правя, напротив – хората много ми завиждат и намират това, което правя за много интересно. Реплики от рода на «Да ти имам професията на теб, пиеш си по цял ден!» са неизбежни и вече не са толкова интересни, колкото в началото, но и аз като Пипи отговарям на какви ли не въпроси само и само за да отърва  розовите вълнени гащи. Смутена съм, защото май се оказа, че всичките ми години на финансови, душевни и физически мъки са били напразни. Адски много хора «работят» моята професия – виното. Всеки втори. Ужас. Поредното грешно решение в живота ми.

Простоватият, затова пък наперен и почти агресивен индивид, който пие само каберне от Пловдивско от «една страшна изба, ей-сега ще звънна на собственика да ни запази няколко кашончета» оставям на собствената му обърканост. Безвреден е и поне пие вино, което е добре за каузата, можеше да е ракия. Тези, които ме притесняват напоследък са съвсем други хора, възприемащи себе си като (и желаещи така да ги виждат и другите) «винени ценители». Ценител е новото гурме и всякакви продукти започват да се целят в ценителството – от почивки на море до тоалетни хартии. Отново абсолютно погрешно, защото както казват речниците френската дума connoisseur описва човек, разполагащ със сериозно познание за изящни изкуства, кулинария или е експерт е областта на сензориката.Няма ценителски жест за избърсване на задника, но има ценителство във виното. В областта на сетивното познание то е един от властващите велможи. В тази връзка, кой или какъв е българският ценител на виното?

Най-лесната картина би била Алековата: бай Ганю с ямурлук, фес и французки костюм, който не знае свободен ли е или все още трябва да сваля феса като мине турчин покрай него. Тези щрихи веднага ме подсещат за последния особено шумен ценител, който на събитие с много вина, но от един сорт, обилно плакнеше винената си чаша с вода – толкова шумно, колкото и говореше – и укорително гледаше останалите горкички същества, които не знаеха, че това се прави. Докара ме дотам, че прошепнах на спътницата му да му предложи безплатен курс от мен, само да спре да си пере чашата като някакви гащи (защото от това не само нямаше нужда в конкретната ситуация, а беше и противопоказно).

По-сложната и опасна картина показва къде по-интелигентни, взискателни и софистицирани представители на сетивните преживявания:

Обикновено са на възраст 38-50 години и са адвокати, мениджъри на високо ниво, финансисти или притежатели на проспериращ бизнес. Съотношението жени : мъже е 30 : 70, тъй като се оказва, че българката може да е силен ежедневен потребител на вино, но когато стане дума за «сериозни» вина безцеремонно бива сбутана в ъгъла от мъжете.

Информирани са, четат много за вино. Абонирани са поне за онлайн изданието на Wine Spectaror и Decanter ( а традиционалистите го получават и на хартия, за да го разпръснат небрежно на масичката пред камината), бюлетините на избрани търговски къщи от Бордо или Бургундия и сайтовете на Робърт Паркър и Джансиз Робинсън. Винаги взимат под внимание техните оценки, главно за да формират своя, различна от тяхната. Винаги могат да ви насочат към някой много готин, супер независим и незнайно защо потаен блог, който пише страаахотно. Четат, но не защото това им доставя удоволствие, а защото трябва да са наясно с последните тенденции на световния винен пазар и никога няма да си простят, ако не са подготвени да изкоментират последната винена мода на индийския шенин блан. Те са мозъчните хирурзи на винения свят, готови винаги да оперират и да ви изнесат лекция върху Неверския дъб или обратната осмоза.

По форуми у нас не се изказват, само в чужбина. Тук просто никой не им е на нивото. Апропо, ниво: обикновено са завършили курсове по дегустация и посещават майсторски класове и изложения, но отново извън пределите на страната. Тук участват във винения живот само за да не умрат от скука между пътуванията си. А те пътуват, винаги когато могат са на винени турове някъде по света и любопитството им ги отвежда на най-невероятни места: уикенди в Приорат или Жюра или истински пътешествия в Австралия, Калифорния или Чили. Връщат се обогатени с познания. Главно по въпроса колко окислени всъщност са вината на Х (ами при тая тотална липса на хигиена в избата какво искаш?) или какво кръвожадно ценообразуване има Бургундия. И то след като са посетили възможно най-малките, скъпи или бутикови изби, защото те не са просто някакви си винени туристи, които посещават големи изби. Особено са обидени, когато се явят без предупреждение в някоя изба и собственикът, представете си, не може да им отдели време за частен тур и дегустация. Не, че ще си купят много вино, по всяка вероятност няма да харесат вината му чак толкова, колкото са чели, че трябва да ги харесат, но са убедени, че трябва да им бъде оказано внимание.

Пият вино всеки ден, но всеки ден различно, с което стават едни от най-ненадеждните потребители.  Участието им в пазара не се подчинява на никакви правила, но са много недоволни, че той не се съобразява с тях. Винаги ще твърдят, че това Бордо може да се закупи три пъти по-евтино от онзи сайт в Англия, отколкото от вносителя в България, удобно забравяйки транспортните такси, които могат да откажат всеки човек, що-годе с всичкия си, от покупка.

Смятат се за винени месии, които се опитват да покръстят всекиго в правата вяра, но всъщност действията им могат да откажат хората да пият вино завинаги. Поучителното размахване на пръст, непрекъснатото хвалене със знания и деликатното завъртане на виното, налято винаги в най-правилната чаша са навредили толкова на винената култура, колкото и най-вкиснатото домашно вино не е могло. Единственото добро вино е изпитото, респективно продаденото. Единствената добра основа за потребление, развит пазар и оттам винена култура е широката. Виното може и да е космически проблем, както смята Ортега и Гасет, но ако ще го гледаме през телескоп, то винаги ще си остане далечна, студена и неразбрана звезда. Виното трябва да бъде свалено от пиедестала и да му бъде свален воала на напитка за малък кръг богоизбрани. Колкото по-бързо стане това, толкова по-бързо България ще се превърне в истинска винена държава, която пие, прави и цени вино, а не преповтаря до втръсване едни и същи неверни, но звучащи подхранващо за комплексарския патриотизъм легенди.

В заключение, не ми остава нищо друго освен да ви препоръчам да вземете една бутилка Божоле и да отидете на гости на някой от т. нар. винени ценители. Със сигурност ще се изприщи като я види, а ако имате късмет можете да станете свидетел и на хистеричен припадък. Безценно.

Advertisements

6 responses to “Професия: ценител

  1. Доста лютичко, но МНОГО МИ ХАРЕСА и съм много съгласен, и вярвам, че нещата ще се наместят. Просто сме много назад в развитието си като общество, камо ли винено.

  2. Винолюб Балкански

    в търсене на „правилния“ винен клиент
    „необичащата работа с вино у нас“,
    избягвайки розовите вълнени гащи,
    или е скочила в телени такива,
    или е тръгнала откровено по без гащи …

    • От около петгодишна съм известна с това, че не се занимавам, пипам или работя неща, които не обичам. Много си обичам работата. И затова назовавам нещата с истинските им имена, което, напълно нормално, няма как да угоди на всички, Юли.

  3. Ок..мился,че вече е време да прочета „Пипи Дългото чорапче“

  4. Най хубавото вино е това което ми харесва 🙂 Нещо против от ценителите?

  5. Много точно. Браво Яна.
    Само за жените, че са сбутани в ъгъла не съм съвсем съгласна 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s