Още малко за толерантността. Ако може.

За разлика от Аристотел аз твърдя, че всяко поколение живее с измамната надежда, че следващото ще е по-умно, по-интелигентно, по-зряло, по-толерантно, по-космополитно. Не ми е ясно кое ражда тези абсолютно необосновани очаквания, но признавам, че доскоро си мислех, че идващите след мен поколения ще бъдат ако не друго, то поне свободни да правят каквото искат с живота си и най-вече – по-толерантни към различността на другите – мнения и хора (простима заблуда след дългите години уравниловка и натискане на всяка по-висока глава надолу, на които съм била свидетел). Именно за толерантността си мисля много често напоследък и за това в какво миризливо блато на лицемерна еснафщина се оплитат аски много хора около мен, под удобния претекст на свободата на съзнанието.

Може и да съм хапливка, но от малка съм изключително сговорчива душа. Първото разплискване на толерантната ми и демократична душа в чашата на моите едва седем години беше в първи клас, когато забелязах, че класната ни (мазна комунистка от Ямбол, омъжена, естествено, за военен и наричаща ни „долни Ягоисти”) слага деца до цигането Славчо (извинете, ромчето) само когато иска да ги накаже и взех съдбовното, за отношенията ми с класната, решение да седя непрекъснато до Славчо. Съдбовно и за обонянието ми, което още тогава беше свръхчувствително, защото майката на Славчо го къпеше един път на сезон, през цялото останало време му замазваше перчема с плюнка. Оттогава минаха много години и стотици събития ми дадоха да разбера, че като с операция у мен са отстранени две чуства: расизъм или омраза към различните и материализъм. Искрено, до най-отдалечените ъгълчета на душата си а) вярвам, че всеки има право да бъде какъвто желае и б) не мога да се развълнувам от вещи. Не, че не мога да оценя хубавите вещи, напротив, имам си достатъчно красиви нещица и обичам да ги разглеждам като обаятелни средства към съответната велика цел, просто не ме е еня ако ги загубя и ако някой ми ги поиска, негови са… fuck’em.

Къде по-важна за мен, и съответно качваща ме на дървото, е точка а) или онази работа с толерантността към различн(о)ите – житейска философия, мнение, начин на живот. И мамка му, пак се опитват да ме качат отгоре му. Хора, иначе държащи да изглеждат особено свободолюбиви и толерантни в очите на другите. Хора еко, био и алтернативни и както се оказва, за пореден път, с изключително ниска търпимост към други, несъвпадащи с техните мнения.

Случка 1: „Пазара в Петък – среща на Локалните Органик Земеделци” (предаден е оригиналният правопис).

Преди няколко седмица във Фейсбук ме достига прекрасната новина за това, че вегетарианският ресторант и пекарна „Слънце Луна” организира кооперативен пазар, на който производителите на чиста храна могат да предложат стоката си на заинтересувани клиенти. Супер, аз съм доста еко-човече и държа на чистотата в живота, била тя хранителна, етична или морална. С умиляващи думи като „енергийна връзка между нас и храната”, „опитности” (някоя био-дума ще да е това), „берекет” (особено разнежващо), „моралната подкрепа на съседите от квартал Лозенец” и други на нас, купувачите, е обяснено кога и къде да дойдем. Доколкото имам опит(ност) със събитията на еко момчетата и момичетата у нас, думата „организация” е обидна за техния интелект. Така и този път – някой писал, ма недописал и часовият диапазон на събитието е обявен от 12.00 до 20.00 часа, като той всъщност бил от 17.00 до 20.00. Естествено, има заблудени души, които помъкват мрънкащото, носещо памперси наследство на 35-градусовата жега по някое време в ранния следобед, както и такива, които са си разместили програмата за деня така, че да могат да се докопат до нещо чисто и ненатъпкано с гадна химия. Само дето пазар нямало. Една наивна душа попита на страницата на събитието във Фейсбук: ”Ей, на този пазар няма никакви плодове и зеленчуци. Един младеж от с. Желен продава сироп от вишни и билки… ама това ли е пазара ? Аз си представях истински пазар….”, една друга й отговори, че то имало някъде уточнение, че пазарът бил от 17.00 до 20.00 часа и след още няколко отговора се стигна до откровението от страна на някой от организаторите или производителите, не стана ясно, че: „…Всъщност производителите главно идват за да доставят предварително поръчани продукти на групи хора и предварително се знае кой, кога и с какво ще дойде! „Рекламата“ за петъчен пазар е опит да се подпомогне да се разшири предлагането им и да ги подкрепим още!”

Тук вече започнах да се усмихвам, както на нашият ентусиазъм на купувачи, така и на този на организаторите. Явно докато някой е правил едното, друг е правил събитието и се е получило разминаване в информацията. За първи път им е, ще се научат, важно, че инициативата е чудесна.

Кога престанах да се усмихвам? Когато някой от „Слънце Луна” се завърна – „пътувахме из България да посетим малко от алтернативните зърно производители и да видим как се развиват житата” и ни нашока репите (отново запазвам оригиналните правопис и словоред, за които думи нямам, но това е май друга, не толкова еко, тема?): ” Не може от началото всичко да е на 6 и да сме доволни като в Австралия например където вече години на ред това се случва. Най-малко имаме нужда от мрънкащи потребители за какво има и какво са очаквали”.

Ъъъъ, моля? Come again? Добре – прочетох го отново и отново. За да разбера, че тези хора ми се карат. На мен, техния евентуален клиент, човека, от когото очакват подкрепа, за да могат такива събития да се случват. Вместо да се извинят за очевидната, малка, симпатична и простима грешка те имат нерви да се държат невъзпитано – защото точно такъв е тонът на този пост – невъзпитан – и да приканват публиката да внимава, да подкрепя безусловно и ДА НЕ МРЪНКА!!! Дали ще ни се получи като в Австралия, как мислите? Дали мислите наистина, че в Австралия а) биха допуснали такава досадна, но все пак важна, грешка и б) биха ми се карали, че съм им я посочила, и то съвсем дружелюбно?

Всичко е наред, когато подкрепата е безусловна и челото е склонено за висша еко-благословия, но само се осмели да го повдигнеш, тогава биваш нахокан и обявен за тесноскроен „мрънкащ потребител” с контекст „гаден еснаф, неразбиращ просветлението свише”.

На фона на това Случка 2, в която една много еко-мадама низвергна мой приятел, защото:

– от време на време му се иска да спи на легло, а не в палатка;

– на 28 години вече не му се пътува на стоп и

– предпочита да отиде до Лисабон вместо до Кара Дере.

си е направо безобидна.

Той би могъл да й отвърне със същото и да й каже какво ли не, но не го направи (едно от нещата, заради които ми е приятел е това, че е толерантен към различната житейска позиция на приятелите си).

Напоследък отношенията с хората ми станаха нещо много … органични (разбирай второто значение на думата от етимологичния речник: „Който се отнася до същността на нещо; коренен, първичен”) и се питам кога станахме толкова свободни, умни и самодостатъчни, че мнението и различността на другите нямат никаква стойност за нас?

5 responses to “Още малко за толерантността. Ако може.

  1. хах, нима нещо друго си очаквала?

    от органик-еко-медитация-сила на духа-веган и т.н. хората можеш да очакваш само абсолютна фанатичност, фрапираща нетолерантност, агресивност и безочие, гарнирани с невежество за елементарни неща относно природата, здравето и даже реалността, което често ме оставя със зяпнала уста

    аз ги наричам малки панелени човечета, защото са израстнали в панелните квартали и нямат ни най-малка идея от природа и науката екология, ама много им се иска да са така ако може навътре в ню ейджа…

  2. И все пак не е нужно да се абсолютизират всички, които се интересуват или разбират от еко-органик-веган и т.н. Вярно е, че напоследък има много хора, които се пънат да изглеждат модерни, защото нека не се лъжем, то напоследък си е модерно да си еко и да говориш куп глупости без да са наясно с темата.

    Но… има и такива като мен и куп мои приятели, които:
    – не са спали на палатка от студентските си години
    – не пътуват на стоп пак от тогава
    – и предпочитат Амстердам, Париж и Лондон пред Кара Дере

    И общо взето сме хора, за които удобството, хубавата храна (независимо дали е веган или не, стига да е максимално чиста) и красотата във всичките и форми е важна и неизменна част от това да се чувстваш добре и да си щастлив. И все пак не виждам нищо лошо в палатките, човек може да покаже класа дори и там :))

    И последно, никога не си позволяваме да сочим с пръст и да казваме „не яж това“ или „не пий онова“, докато забележките към нашият начин на хранене се чуват доста често. Всеки си има глава на раменете да решава за себе си.

    • Надя, аз съм именно против абсолютизирането. Ако трябваше да се защитя, щях да кажа, че вкъщи сама си меся хляба от органично брашно, ям (по възможност) само чисти зеленчуци, внасям единствените биодинамични вина у нас и съм човек с каравана, обичащ лукса на самотата. Ако, защото няма🙂 Ще кажа само, че съм човек, който има много нисък праг на търпимост към агресивната липса на възпитание.

  3. Аз направих същото като теб с разликата, че Славчо се казваше Янко.
    И с още една разлика – обясних му, че трябва да се къпе по-често и ако не го направи, хората с пълно право ще странят от него.

    Да, липсата на хигиена е достатъчна причина да посочиш с пръст някой и да го заклеймиш. Просто не е нормално да си мръсен и тази особеност не заслужава толерантност. Забележи: няма значение дали говорим за циганин, турчин, българин или какъвто и да било. Мръсният човек е мръсен. Не си длъжен да го търпиш около себе си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s