Мисълта за храната: храна за размисъл

„Животът е твърде кратък, за да живеем в далечното минало или бъдеще. Важно е настоящето и затова трябва да се научим как да постигаме щастието в чашата и чинията си”, казва Alexandre Grimod de La Reynière – един от най-великите кулинарни гении, автор на първите ресторантски гидове, на понятията “гурман” и “гурме” и още по своето време (18 век) привърженик на идеята за купуване и продаване на местна продукция и с това – на идеята за ниски СО2-отпечатъци на храната.

Първият телевизионен готвач – Марсел Булестан – формулира нещата просто, но съвсем не простовато: „Няма да преувеличим, ако кажем, че географски мирът и щастието започват там, където се използва чесън за готвене.”

Преобладаващата част от кулинарните блогове съдържат думите „любов” или „щастие” в заглавието си в комбинация с думата „храна”. Хората, които ги списват определят себе си като търсачи, пътешественици, богове/ини и т.н. Ястията в тях са в ярки, топли, наситени цветове, които предизвикват усещането за уют и щастие, снимани са винаги така, че да апелират към чувството ни за естетика и почти винаги са придружени от лична история, която апелира към чувството ни за принадлежност към някаква общност.

Идеята, която внушават тези блогове, и която аз споделям напълно, е, че дори и да не сте велики кулинарни изследователи добрата храна може да ви направи по-щастливи, по-уравновесени и по-доволни от себе си. Как? Както с повечето неща в живота – с малко повече вглеждане. В детайлите, в общата картина, в себе си. Нищо сложно. Иска се само малко време. И малко работа.

Храната е много повече от източник на енергия за телата ни. Тя е поле за креативност, инструмент за социализиране, независимо дали ще се спасява света или ще се разказват вицове, един от най-старите и изпитани начини за прелъстяване и какво ли още не… Всички ние обичаме да ядем; не напразно се твърди, че въпросът на 20 век е бил: „Какво има за вечеря?”. Демаркационната линия обаче минава през долината на тъпченето и планината на удоволствието. Всеки, който дори веднъж се е качил на планина познава чувството на пълна и ненарушима победа, когато стои на върха. Независимо от черните чувства и мисли, които са бушували в него в първите минути на физическо напрежение. Когато сме горе, ние сме щастливи. Съзнателното отношение към храната ще ни помогне да бъдем колкото се може по-често горе. Трябва да си я позволяваме, а не причиняваме.

Попаднах на история, която е колкото вдъхновяваща, толкова и предупреждаваща (явно без това не става в наши дни), но и посочваща решение.

Става въпрос за д-р Джо Хибълн от сектора „Обществено Здравеопазване” на правителството на САЩ, наричан още „Капитанът на по-щастливата храна”. Когато преди 25 години като студент по медицина за първи път държи мозък в ръката си открива, че нещото е бяло и желирано, а не такова, каквото си го е представял досега. От какво е изграден мозъка, иска да знае Джо. Предимно от мазнини, казва преподавателят му. Запленен от идеята, че човешкият мозък се състои от вещество, от което целокупното човечество се опитва да се освободи, Джо започва да изследва как мазнините влияят на мозъчните ни фунции.

През 1995 година Хибълн публикува тезата си, че липсата на Омега-3 мазнини в хранителния режим може да се окаже причината за депресирания, нещастен и дори психически болен човек на 21 век.

Модерната диета на човечеството тотално се различава от тази на нашите предци. През 19 век хората консумират наравно Омега-3 и Омега-6 киселини – другите мазнини, борещи се за място в нашия мозък, които се съдържат в растителните масла.

Днес човекът приема 10 до 25 пъти повече Омега-6 от Омега-3 мазнини, защото:

– не яде толкова много сьомга, сардини или дивеч;

– яде консервирана и обработена храна, както и растителни мазнини от соя, царевица, слънчоглед.

Хибълн смята, че тази драматична промяна на хранителния режим е променила начина, по който функционира нашия мозък – нещо от рода да сипем дизел на бензинова кола  – и дори, че може да предизвиква и обуславя психично заболяване.

Първите неща, които си заминават, когато мозъкът е недохранен са настроението, изразяването на емоции и концентрацията. И макар, че има изследвания, че и липсата на йод и витамин В12 са много важни за менталното здраве, теорията на Хибълн е уникална с предположението, че прекалено малкото Омега-3 могат да са причина за национални епидемии от психични заболявания.

След 25 години изследвания, той може да предложи богата статистика от различни  страни, която показва някои интересни факти:

– случаите на депресия и самоубийства нарастват непрекъснато през 20 век – през същия период, американците увеличават приема си на Омега-6 с 500%;

– в страни с по-висока консумация на риба, като Япония, депресиите са по-редки от страни с по-ниска консумация на риба;

– в група от 3 204 финландци – тези, които не са яли морски дарове са се показали по-податливи към депресия от тези, които са яли;

– ниската консумация на риба е свързана със случаи на биполярно разстройство в 11 страни и шизофрения в 14 страни;

– страни с ниска консумация на риба показват по-високи проценти самоубийства.

След проведени клинични опити, теорията на Хибълн бива одобрена от Американската Психиатрична Асоциация и тя започва да предписва на хора с тежки депресии дневна хранителна добавка от Омега-3 мазнини.

Критици не липсват и те казват на д-р Джо, че това със сигурност не е ултимативното лекарство за всички. Той им отговаря, че никой не може да даде окончателни отговори, много важно е да зададеш правилните въпроси.

 

6 responses to “Мисълта за храната: храна за размисъл

  1. Страхотно написано! Аз също мисля, че омега 3 мазнините са изключително важни, и ако се интересуваш по-подробно от темата бих ти препоръчала да прочетеш Optimum nutrition for the mind, на Patrick Holford.

    Иначе аз пия омега 3 на хапчета всеки ден и ги препоръчвам на всички. Освен страхотната концентрация и засилване на паметта, кожата ми стана по-хубава, мека и чиста, така че ползите не са само върху мозъка :))

    • Ами май работата с хапчетата е по-сигурна от рибата, която я отровена от някой петролен разлив, я е блъскана с антибиотици. Според теб, има ли значение производителя на такива хапчета или не?

  2. Според мен има… аз съм си избрала една компания и използвам само нея за почти всички добавки. Иначе внимавай омега-та да е рибено масло, защото напоследък има масово омега 3, ленено и други растителни. Общо взето най-добрите източници са за омега 3 – рибено масло, за омега 6 – вечерна иглика, а омега 9 организма ни си го синтезира сам, стига да има 3 и 6, иначе 9 е зехтина🙂

  3. Като никога и аз попаднах в една щафетно-блогърска-игра – Liebseter Blog и като резултат си сред моите номинирани. Повече инфо тук: http://ankabanka.wordpress.com/2012/08/08/liebster-blog-award/ (моля не мятай тежки предмети!)

    • Много мило, мерси. Нещо очаква ли се от мен по-нататък? Да ме порази гръм ако прекъсна предването по-нататък например :-)?

      • anadinkova

        не мисля юе е чак толкова фатално🙂 и аз бях изкушена, защото се оказа много писането!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s