Сбогом и благодаря за Фейсбука

Като всеки трети потребител във Фейсбук и аз често чувам или чета за това колко вреден е той за мен, за социалния ми живот, семейство, връзки, приятели и бизнес. Успявам някак си да се справя с първите вреди, държейки в строги граници активността си и съдържанието на нещата, които споделям. Във връзка с последната вреда, тази за бизнеса, се налага да се ровя в маркетингови и икономически сайтове и блогове, защото поддържам няколко Фб-страници, една от които ми носи абсолютно неудовлетворение, стрес и ядове, които, както почти винаги се оказва в последствие, са абсолютно излишни. Мнозинството от авторите, които се опитват да обяснят защо Фейсбук е вреден за бизнеса се концентрират върху условията, политиката и морала на ФБ, върху обещани, но никога непостигнати цели и аудитории и други чисто онлайн-маркетингови проблеми. Малко са тези, които говорят за социалната вреда, която може да има Фб-страницата на вашия бизнес за вашия бизнес и по-конкретно за това как

Фокусът на вашия бизнес може да бъде изместен от качеството на услугата, която предлагате върху личностите на хората, които я ползват.

Въпросният мой бизнес е ресторантски – неблагодарна и едновременно с това работа, в която можеш да се влюбиш за цял живот. Любов-омраза риъл тайм, бейби. Стартирането преди пет години беше предшествано от задълбочен анализ на това кои сме ние, защо и какво искаме и от заключението, че знаем как го искаме. Оказа се, че не сме били в грешка и че клиентите, макар и плахо в началото, поемат ръката, която им подаваме. Някои даже ни прегръщаха, вместо само да приемат ръката и в един момент като че ли забравяха, че не са си вкъщи, но тъй като са добри хора им прощаваме. Още от самото начало съществуват, разбира се, и другите – вечно ядосаните, намусените, злобничките, заядливичките, абе клиентският Мордор. Някои от тях си изпускат CO2– то веднага, други чакат, докато се приберат вкъщи, където пред светлината на компютърния екран изливат много повече житейската си фрустрация, отколкото клиентското си недоволство.

Верни на тактиката да не стъпваме на нива, криещи опасността да се окажат много по-ниски от нашето, аз и моите партньори винаги сме били наясно с това какво се говори и пише за нас, но най-важното е било да сме в ресторанта и да наблюдаваме и контролираме реалната ситуация, която е далечна от идеалната, но както се казва, който е безгрешен…  Да си винаги в ресторанта е абсолютно задължително, но освен това, лично на мен, винаги ми е намествало фокуса и не ми е позволявало да изпадна във вакуума на хейта: аха-аха да си помисля, че ние сме гадното и неприятно място, в което бият клиентите, както пишат недоволковците в нета, ама не, ние сме си все още приятното и пълно с доволни, хранещи се и смеещи се хора.

Дойде моментът обаче, в който нямам желание и време да следя кривата на житейското (а може би и професионалното?) разочарование на пълничък арогантник, който от години прави опити да е мой клиент и понеже все не му се получава, най-накрая прибегна до използване на думи като нацист, а негови приятелки, които сигурно покоряват интелектуални върхове всеки ден, ама тайно, си позволиха да нарекат хората, които ги обслужват „кръгли идиоти”. Освен, че ми се струва подсъдно, усещам, че позволявам на тези хора да получат много повече внимание, отколкото получават ежедневно, а за това направо трябва да им искам пари. Няма. Оставям ги насаме с откъса от една дзен-притча:

„ Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? – попитал учителят.

– На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.

– Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.”

и разкарвам, разбира се, Скарабар от Фейсбук.

8 responses to “Сбогом и благодаря за Фейсбука

  1. Разбирам те, но проблемът е, че ще разкараш само Фейсбук страницата на Скара бар (място, което аз лично много харесвам), но няма как да разкараш Скара бар от Фейсбук. Ако някой иска да каже нещо за него ще го каже, не зависимо дали имаш ФБ страница или не…:-)

    • Това не е проблемът, всеки има право да говори каквото му е на сърцето. Но така ситуацията е все едно някой идва да ми говори абсолютно необосновани гадости (както се изясни в последствие) вкъщи, а аз трябва не само да го изслушам, но и да му отговарям.

  2. супер, сега вече като не се занимавате с глупости може ли да почнете да доставяте

    • Ето това е мъжка дума🙂 Засега не го планираме, но нека бъдещето да покаже.

  3. Аз много харесвам и двете заведения. Скарата е уникално вкусна. Имам препоръки – добавете в сайта информация за тоя час, в който се сменят въглищата и няма скара. Ако сервитьорите са отзивчиви, клиентите ще бъдат по-доволни.🙂

  4. хубаво ще е да почнете да доставяте, но може би ще е по-добре да започнете да си планирате по-добре консумацията на ребра, за да има достатъчно за всички; решението „вече не приемаме поръчки за ребра по телефона, щото са ни малко ребрата“ е меко казано несериозно.

    • Здравейте,
      Не планираме да доставяме, а „планирането“ на консумацията на ребра е възможно като ги предлагаме само за клиенти в ресторанта. Както каза един от нашите управители „животните са по-малко от желаещите“ и вместо да ни се отчете като плюс, че не даваме гадни мазни свински гърди за ребра, а взимаме само качествени такива, които, уви, свършват често и ги няма непрекъснато, атаката не спира и не спира.
      Нека помоля за нещо – блогът ми не е потребителски форум, в който всяка душа да си изплаква болката, а лично пространство. Ако имате въпроси, моля отправяйте ги на мейла на ресторанта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s