Истината

Около мен ври и кипи – пред-, след- и повремеизборно. Радините вълнения „така не съм се вълнувал/а от около десет години насам” са последвани от пасивно-агресивните заключения, че „едни прости хора убедиха други прости хора да гласуват за тях” (ебати изборният анализ ще кажа аз на това), от горчивите питания „Чия е тая държава, в която живеем всъщност?” и клетвата „Аз на тия няма да им живея в държавата”, както и масовото споделяне във фейсбук на разписанието на полетите на Летище София.

Беззаконието никога не е било толкова масово, а простащината никога досега не е била превръщана в общовалидна норма на поведение и общуване. Казват мои познати. Никога досега не е било толкова зле. Те не можели да дишат вече тук и не можели да познаят държавата си. Нетърпимо било.

За малко да се умиля, ама после си казвам „айде, нема нужда”. Истината е, че простотията, провинциалността и посредствеността никога не са напускали българските граници и кратуни и да се правим на изненадани, че това е така, е доста фарисейско.

Истината е, че моята пражка баба е добре напляскана от уж особено изисканите си родители, когато им казала, че се е залюбила с местен дивак.

Истината е, че родителите ми от години използват като описание за свестен човек израза „Еди-кой си е много фин и възпитан човек” и че може би България е една от малкото европейски държави, в която възпитанието не се подразбира , а е някаква особена отличителна черта.

Истината е, че през 21 век мъжете тук попляскват жените си, както и през изминалите стотина години, а изразът „Честита баня!” продължава да е актуален и кореспондира директно с факта, че в неделя привечер в блоковете няма топла вода.

Истината е, че „не е лош човек, нищо че е евреин/турчин” е приказка, която се носи по тези земи от столетия и няма изгледи да напусне речника на българи със сериозни претенции за образование и възпитание, а хомофобията и омразата към циганите могат да бъдат избродирани на знамето на българската действителност .

В първи клас имахме едно цигане в класа – Славчо. Който не слушаше, биваше слаган да седи до него. Никога няма да забравя изобретателността на ямболската ми миекаща учителка, която се яви първият ми допир с образователната система в България, и й пожелавам нескончаем брой прераждания. Както и миризмата на Славчо, де, тъй като прекарах дълги часове на чина до него. Защото се опитвах да пиша с лявата ръка.

Истината е, че още преди трийсет години половината ми съученици казваха „Яна може ли да се покаже?”, когато се обаждаха по телефона, а една трета от тях продължаваше да срича в осми клас.

Истината е, че всеки работен човек около мен многократно е бил наричан глупак, а „Законът е врата в полето” не е поговорка от днес или вчера.

Истината е, че в продължение на десетилетия висшето образование се разбираше като предпоставка за получаването на повече пари за по-малко свършена работа, а не като академично продължаване или задълбочаване на нечии интереси.

Истината е, че никога нищо друго не е било. Просто вие сега сте го забелязали. Хайде, честито.

Advertisements

5 responses to “Истината

  1. Невероятни прозрения.

    Никой не е сляп за традиционната скотщина на българския народ. Може би наивно сме се надявали, че текезесарския манталитет ще започне поне малко от малко да отшумява със смяната на поколенията. Че хората ще се разходят навън, ще видят неща които им харесват и ще ги донесат тук. Вместо това видяхме как скудоумието не само че не дава признаци за разсейване, а съвсем осезателно се задълбочава. Разходиха се навън, видяха ги там какви са будали и вместо да донесат нещо хубаво, започнаха да изнасят нашата мизерия. На които наистина им хареса си останаха там, и с това изтичане на смислените хора, тук дребната душевност започна да дестилира във все по-пречистен вид.

    • Ами, не са невероятни, нали точно това казвам. И който се прави, че са такива, че точно сега са го ударили по вече не издържащата главица, може да предизвика у мен само широко отворени очи и питане в коя дупка точно е живял, откакто се е родил. Откакто аз съм се родила, е все така.

  2. Съгласен съм, че някои неща въобще не са отскоро – но това няма как да бъде променено, поне не и в момента. Остава един вариант – да го погледнем по друг начин. Ако ти е любопитно, ето една друга гледна точка за това как можем да използваме ситуацията тук http://innovationation.tumblr.com/post/50273692563/destination1

  3. Тази истина става ужасно натрапчива в моменти, когато някой или нещо ни изкара от кръга на комфорт и нормалност, който сме си създали. Сега са избори, друг път – работа с клиенти, събития с участието на далечни роднини… 🙂 През останалото време съзнателно я игнорираме за сметка на другата истина, която е резултат от нашите си усилия. А друга истина има, въпросът е доколко тя е жизнеспособна тук и сега. Все още с достойнство и надменност изчаквам зеления светофар на празен булевард и се кефя, когато кварталните дечурлига чакат с мен и коментират тъпата лелка, която минава. Нахилих се и когато тия дни някакви студенти публично обърнаха внимание колко провинциални акценти има в политиката – нещо, което ме вбесява откак се помня (защото как да разчитам на такива хора за нещо сериозно, ако не разбират или пренебрегват дори елементарни неща като разлика между официално-делови и разговорен стил, книжовен език и диалект и уместните места за употребата им).
    Обаче после идва въпросът колко сме „ние“ и колко са „те“ и нещата увяхват. Е, увяхват на местна почва – за щастие съвременният свят позволява дефиниране на житейската задачка не като „къде?“, а „с кого, в коя среда?“.
    Малко офтопик може би, но последният засега роман на Борис Акунин (Аристономия) разчепква тази иначе тежка философска материя по доста забавен начин (не е преведен още, но го има в най-разни съвременни формати онлайн, за който чете руски). Май е типично за славянството да е разнополюсно и нехомогенно – или безпросветна скотщина, или прекрасна душевност/мисъл (и пустота по средата).

    • Их, как няма как да ударя един „like“ за:
      „Май е типично за славянството да е разнополюсно и нехомогенно – или безпросветна скотщина, или прекрасна душевност/мисъл (и пустота по средата).“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s