Насред заблатено, миризливо дежа вю съм.
Отново съм в ситуацията, в която се опитвам сякаш да набутам работа в ръцете на мрънкащия и мързелив пазар на труда в България. Пускам обява за свободно работно място, в която много точно описвам какво искам и какво давам. Виждам едно добро количество CV-та, обаждам се на много малкото кандидати, които смятам, че стават, прелюбезно ги каня на интервю, всички те се съгласяват с предложения от мен час, аз се радвам, че съм съумяла да направя заета, но имаща шанс да е ползотворна, програма за следващите два дена и се оказвам с най-свободните си от месеци насам дни. Защото съществата (нямам подходяща, що-годе възпитана дума за тях) не идват. Нито едно от тях. И аз седя и чакам и си мисля, че това не е истина и че следващото все пак ще има приличието да дойде.
В телефонните ни разговори нито едно от тях не изразява мнение каква съм тъпанарка, каква тъпа работа предлагам и що не си е.а м….а. Нито казва, че вече има друга работа. Не. Всяко едно от тях се съгласява да дойде на интервю за работа. Отказвам да разбера защо след това просто не идва, без да си направи труда дори да се обади по телефона, оставяйки да го чака човек, който иска да му даде работа, със сигурност зает и по всяка вероятност можещ и знаещ повече от него. Имам само една дума за това: свин(яр)щина.
След разговори с няколко познати разбирам, че явно това е болест, разпространила се във всички сектори на икономиката – IT, търговия и къде ли още не. Съществата атакуват – пускат св-та и не идват. Мислех си, че съм свикнала, защото този филм съм го играла много пъти досега, но просто не мога да свикна с идеята, че плюенето в лицето на хората може да се смята за норма на поведение.
Мога много неща да кажа на всички тези същества, като например, че са простиговедабезхаберниидиотиинечуванитъпанари, но няма. Ще им пожелая да намерят работата, която заслужават и да нямат избор, освен да я работят много дълго време.
Яна (несъвършенството прави стила ...) 
Така преди години кандидатките за длъжност „офис асистент“ пращаха полу-голи снимки на плажа, половината не дойдоха, а тези, които дойдоха казваха: а по-висока длъжжност нямате ли? за повече пари? нищо, че се оказваха полу-грамотни и само със средно
Яна, защо не опишете точно толкова подробно, какви същества вече работят при вас, какво заплащане предлагате, какво е работното място, дали плащате осигуровките, дали вашата фирма предлага допълнителни социални придобивки, дали съществата имат обучения и възможност за кариерно израстване, дали изобщо имате понятие от подбор на персонал….. Аз не бих дошъл да работя при вас. Пък вие може да си седите и да чакате подходящия кандидат
Уважаеми господине,
Описала съм подробно абсолютно всичко, където му е мястото, а още по-подробно продължавам да го описвам в телефонните разговори – и какво, и защо, и колко (и това не е блогът ми). Да не говорим, че някои неща се описват в личен разговор, който, както става ясно за челите поста внимателно, а явно вие не сте, изобщо не се провежда:
– обучение – о, да, струва адски скъпо, ако си го платиш, почти не се предлага в България, а при мен ще го получават безплатно. Просто трябва предметът да им е интересен, защото има много четене (вино), а на тях хич, ама хич, не им се чете, щот’ това те много добре го знаят;
– кариерно израстване и допълнителни социални придобивки в ресторант – ммм, ще помисля върху това, може пък да ме обявят за някакъв социален гений. Мога, ако стават, да ги пратя на обучение в чужбина на мои разноски или пък да давам безплатни уроци на роднините им по немски или английски език (добричка съм си аз, винаги съм го знаела);
Ако проявявахте малко повече въздържаност в писането на коментари, досега да съм ви взела на работа и да сте си избрал подходящата за вашия цвят на очите социална придобивка!
За жалост пазара на труда у нас отдавна е изчерпан откъм качество.
Повечето от хората,които кандидатстват по обявите за работа го правят повече за “спорта“-важно е участието,а не крайният резултат.Имал съм случаи,при които някои от хората,които каня на интервю,не могат да си спомнят точно за коя обява за работа се отнася-толкова много cv-та са напускали по различни обяви.На такива хора дори и да им дадеш шанс да покажат какво могат и съответно да ги наемеш на работа не можеш да разчиташ.
Точно това изживявам и аз. От години. Чудя се на себе си как не свикнах :-).
Амм каква работа предлагаш 😉
https://www.facebook.com/notes/grape-central/grape-central-now-hiring/311734485640079
Така е, после безработицата била голяма, нямало работа. Работа има за целият китайски народ, стига да има кой да я работи.
Не бих казал, че от тази обява се получава точна представа за работата.
За другото съм съгласен.
Позицията е обявена в подходящите сайтове, този пост е за споделяне на емоции, а не за търсене на кандидати :-).
Моооого са гадни! Трето лято участвам в този филм и смея да кажа, че всички сте много меки в класифицирането на тези твари … вероятно, защото всички сте интелигентни и грамотни гора.
Според мене обаче проблемът или по-точно неговите корени са много по-назад във времето, а именно образованието (начално и средно), възпитанието (мама и тате) и едва накрая университета (ако изобщо са били студенти).
Книги … „идеални са за подпалки“ , че те за друго не ги ползват вече. Идва ред на чувството за отговорност – пак мама и тате – каквато и беля да са направили, колкото и да са обидили или наранили като малки някого, те все са били „доброто дете“.
След това чувството за безнаказаност – следствие от предното. Поредното е самонадценяването – всеки може да прави всичко и „говори“ някакъв език, например (примера е истински и съм свидетел) в салатата имало, кукумбо томат, машбум и чис (последната съставка изобщо я пропусна) – за да не ви мъча това е описание на овчарска салата … но иначе с английския е на ниво В2 или „Отлично – писмено и говоримо“.
Следващия причинител е уникалната за нашето време НЕГРАМОТНОСТ. „iskam da kandidatstwam z miastoto za 6ofjor“… Ами „ТО“ не е понесло отговорността към себе си поне да се ограмоти, а ние очакваме да разчитаме на него и да носи отговорност към нас и Екипа?!!?
Поредното е сребролюбие. Въпрос номер 1 при позвъняване по телефона и покана за интервю : „Каква е заплатата?“ . Абе лайнари такива, ами покажете първо, че сте подходящи за тази работа и че заслужавате да ви се даде това място на вас и след това питайте за заплата. Работодателят ви плаща за това, което вършите и можете, а не за да ви знае балалайката!
Мога да описвам идиотиите на днешното младо и не чак толкова младо население то утре сутрин, но … честна дума, описвайки всичко и връщайки лентата назад започвам да се ядосвам. До толкова ми бяха вдигнали кръвното тези безотговорни хлапета и пораснали хлапета, че по едно време вече бях готов да събера на всички тези безхаберници и да ги пратя в бюрата по труда, за да им сигнализирам, че на тези хора им е предложена работа, за която те лично са кандидатствали и дори не са дошли на интервю! А им плащат помощи. Защо …? Защото не му се бачка и по-добре да взема 290 лв. от „борсата“ отколкото да бачка за 600 лв цял месец …. Това без бакшиша, но …. той по подразбиране се заработва, а не е даденост! 🙂
Искам да дам работа на някого, той не я иска и реше, че няма работа … е по-голям абсурд няма!
А сега ме чака същия филм … КОШМАР!
Моето виждане е следното – няма как на фона на това, което предлага масовият работодател в България, да има страшно много качествен персонал. Масовият работодател пуска обява след обява – често за несъществуващи позиции, за да си направел проучване на пазара без да плаща. Масовият работодател ти казва едно на интервюто, а когато започнеш – изненада! Не било това, за което се споразумяхме, нито това, което изискваше обявата, или договорът, или длъжностната характеристика, или дори стандартните за бранша условия. Масовият работодател си прави оглушки за договор, какво остава за заплати и осигуровки. Масовият работодател те кара да работиш при безумни условия – липса на материална база, ужасна организация, излишно натоварване и работа в извънработно време без допълнително възнаграждение. Масовият работодател заявява, че по закон може да ти се полагат 20 дни отпуск, в неговата фирма отпуск няма. Масовият работодател закъснява за интервюто, кара те да го чакаш, не се извинява и задава безумни въпроси, половината поне от тях незаконни според кодекса на труда. Масовият работодател непрекъснато се оплаква от непродуктивния си персонал, но вместо да инвестира в него, в нова техника или организационни практики, предпочита да си купи нов джип и да си хване две любовници, които да води на почивки по екзотични места. Тази „среда“ е култивирана в продължение на много години. Накрая това се получава. Кандидатите за работа са точно това, за което плаща масовият работодател. Далеч съм от мисълта, че авторката на статията и коментиращите са подобен пример, но въобще не разбирам защо се учудвате? Преди да започнете да работите за себе си никога ли не сте имали досег с некадърни шефове, държавна администрация, колеги, некоректни съдружници?
Същото важи и за масовия работотърсещ 🙂 И аз си се чудя защо ли все още се чудя…
Хмм, била съм и от двете страни на барикадата и твърдя, че съм абсолютно съгласна с Яна (както и с кофти страните на масовия БГ работодател). Но виждате ли, не може да ми пращате 6 (шест???) снимки, вместо поисканата една, 70% от които са от абитуриентския бал с баба, с тортата, с мама, сама и т.н. и да искате да приема сериозно нещата. В добавка със следния текст, цитирам: „… взех книжка миналия месец и много харесвам такива малки сладички колички като ваЩе……. сигОрна съм че ще вляза бързо вчас.“ Ми не.