Fashion victim

В години на икономическа криза кръчмите бележат не по-ниски, дори на моменти по-високи,  обороти от т. нар. благоденстващи години. Универсална истина, изразена както от героите на Ремарк, които след като си вземат дневната заплата тичат с всичка сила към кръчмата преди парите да не им стигат и за половин бира, така и от по-директни балкански текстове в духа „И да паднем, и да бием, пак ще се напием”. Всички ние трябва да ядем, обичаме да ядем. Храната ни кара да се чувстваме добре, както физически, така и социално. Гладът е много по-важен от секса за продъжаване на вида, защото трябва да бъде задоволяван ежедневно, а споделянето на храната и събирането около трапезата е може би най-древният акт на социализиране.

Жителят на големите градове отдавна вече не се намира във фазата, в която чрез храната се задоволява биологична потребност, той е във фазата на модата, маскирана като хранителна потребност. Всяка новост – nouvelle cuisine, вегетарианство, веганство, суши, суровоядство, био-продукти, ниски СО2 следи, супер-храни, богати на фибри диети се маскира като „здравословна”. Често те са по-скоро хранително подозрителни, но целта е да се покаже колко в крак с модата сме. След един сезон ще има нова мода, така че вредите ще бъдат минимизирани, а хранителният дисбаланс ще бъде насочен другаде.

София, макар и мъничък и трогателно провинциален, но все пак брат на Ню Йорк, Париж и Лондон също има своите хранителни моди. Преди няколко години ресторантите откриха моцарелата, руколата и пармезана, а днес – зехтина, морската сол, „мелим каймата на място”, хумуса и тотема „Хляб с квас”. Умилителни изречения-декларации, които биха предизвикали съчувствена усмивка у по-големите батковци и каки от Париж (които вече се гмуркат в дълбините на кейла), изпълват менютата на ресторантите. „Готвим само със зехтин и морска сол” лично мен ме кара да заключа, че готвачът е като Пипи, която е била няколко пъти в Лисабон, но никога в Португалия, т.е. изобщо не знае за какво иде реч. Доказаните, научно, предимства на морската пред каменната сол са най-много тези на солта от Мъртво море по отношение на псориазиса, а че зехтинът не е най-подходящият за всички техники и храни и че при определени температури даже може да е нездравословен, би трябвало да се знае от всеки що-годе грамотен готвач.

„Хлябът ни е само с квас” изважда най-лошото у мен. Освен, че не толерирам загубването на мярката в каквото и да е било отношение (само с това или само с онова звучи някак си пресилено), да питам какво му стана изведнъж на добрия бял хляб? Напоследък хлябът с квас джвака от всеки ъгъл, но той не лекува болести и не подобрява настроението, както ми беше обяснено на едно място в София, на което биха имали по-малко болести само ако се къпеха по-често. Ферментацията в кваса и бавното втасване помагат за разлагането на скорбялата, протеините, глутена и фитатите в зърното,  покачват хранителната им стойност и ги правят по-лесни за храносмилане, но хлябът с квас не е пенкилер, както и белият не е отрова. И нещо друго – вкусът би трябвало да е водещ в храненето, за да може то да изпълни и своята емоционална функция, да сгрее душите и телата ни. Е, вкусът на хляба с квас е нещо, което си иска привикване. Аз не смятам да се мъча с лепкави, кисело-мокри и едновременно с това сухи филии през останалата половина от живота си, след като дотук изкарах сравнително добре и с френска багета с намазано МАСЛО върху нея.

Какво ще мажем върху хляба с квас? Хумус, разбира се, който напоследък се среща във всеки втори ресторант и бар, независимо дали отговаря на концепцията му или не и независимо дали е приготвен така, че да ви докара събирането на адски количества „вятър в корема”. Пърдене, непърдене, щом е мода ще търпим.

Модата в храната все пак е забавна. Днес е суши, утре кюфтета и стекове, вдругиден – гранола и супер-храни, лошо няма. Важното е да не забравяме чувството за мярка, баланс и толерантност, както и собствената си незначителност, която можем леко да променим само с постоянно учене и неуморен труд. Мярката прави отровата.

Мярката прави отровата.

is that vegan

Advertisements

11 responses to “Fashion victim

  1. Strahoten tekst.Absoljutno sym syglasna s vsichko.Osobeno „ljubimi“ sa mi kulinarni sajtove na razni mladi majki,koito publikuvat neprestanno recepti,v koito vsichki produkti sa „bio“ ili oshte poveche me vdyhnovjava da zapretna rykavi I da spretna super jak desert sys zahar muskoado ili ne znam kakva si druga,zashtoto obiknovenata bjala sigurno shte ni natryshka na zemjata na minutata kato misha otrova….A otnosno krychmite-nikyde v Evropa ne sym vidjala menyu,v koeto da pishe bio ili vyprosnata zahar ili kakvito I da bilo shturotii..a za hljaba s kvas- ami I az ne mojah da mu svikna,kolkoto I da me ubejdavaha v chudodejnite mu svojstva.te,francyzite nali sa po-glupavi ot nas I zatova ne go jadat…

  2. Забавен текст с много верни неща в него – за мярката и модните продукти.

  3. Поздравления за багетата с масло 😛
    Така си избрах другарката в живота едно време – на първата ни вечеря в ресторант (даже не беше среща) си изяде с възхитителен апетит и стил всички възмутителни за останалите дами в ресторанта ястия. И за разлика от тези дами, не беше дебела. И сега не е. И аз не съм (даже напротив), макар че не си отказвам нищо.
    Така че the credits go to алкохолните компании за стегнатия израз „Консумирайте с удоволствие и мярка“ 🙂

  4. Има вярно отразени неща, но някои определено не са или са изкривени поради липса на разбиране, опит (приготвяне, дегустация), малка база за сравнение.

    • Damian, доколкото ми е известно не се познаваме – моля поправете ме ако бъркам. Съответно няма как да знаете какъв е опитът ми и базата ми за сравнение, а що касае разбирането ми – тук съм споделила точно него, а не липсата му 🙂

  5. Лично за мен написаното звучи по-скоро оптимистично! Оптимистично по две причини: първо, все пак някой се интересува и дори се осмелява да критикува тези корифеи на кулинарното изкуство и второ – констатацията, че все пак има някакво желание за усъвършенстване на кръчмарите (пречупено през еснафския им мироглед, разбира се). А кръчмарите са просто част от обществото и те просто предлагат това, което се търси. За съжаление в днешно време се цени изключително много опаковката, а не съдържанието (а имаше време, когато даже нямаше опаковки…). Като клиенти сме много по-взискателни към цвета на дистанционното на климатика, например, отколкото дали в пържолата ни има карциногенни добавки, остатъци от хормони, пестициди…Някак си, катерейки се по-пирамидата на Маслоу, забравяме, че най-важните ни нужди са от чиста вода, чист въздух, чиста и вкусна храна!

  6. Pingback: My Words | МОИТЕ ДУМИ СА ТВОИ ДУМИ, АКО ГИ ПОЧУВСТВАШ КАТО СВОИ. ТАКА СТАВАМЕ ЕДНО

  7. Привет,

    Принципно, базирайки се на Вашия индивидуален опит, може би спокойно можете да си позволите с тежко слово и авторитета на инстанция да громите модите, навиците и провинциалния дух на българина, особено в кулинарията.

    И все пак, защо е този кисел тон? Този преднамерен сарказъм?

    Мислите ли, че така тачените от вас французи не са имали своите моменти на драма – „Защо младите не пият вино? Защо залагат на пустата бира? Как да ги върнем в правата вяра? 🙂

    Мои приятели французи са ми разказвали (не съм сверявал с други източници, дали е 100% вярно), че след като изпадат в ужас от постепенно намаляващата консумация на вино, производителите решават отчасти проблема с…брошура. Агитационна кампания. Простичко обяснено, как да се насладим на хубавото вино. Разпространено по магазинчета и бакалии. Навред.

    От друга страна, не са ли именно французите най-големите мошеници в света на виното с концепцията за тяхното Божоле?

    У нас, за да можеш да цениш виното, според експерти и завършили тежки-институти-в-чужбина енолози, трябва да се бръкнеш със 150 лв. за специален курс или винена академия. Това е цената, която, след като платиш, вече спокойно можеш да си изказваш мнението и дори да „кощунстваш“, че червено вино може да се пие и охладено през лятото. Мнение, което, ако не е подкрепено със съответната диплома, моментално те прави обект на присмех.

    Съвсем накратко – статиите Ви са хапливи и остри, обаче, къде е радостта от храната и хубавото вино в тях? Защо трябва с кисел тон да коментираме дребните гурмански гафове? Не се ли получава излишна претенция по този начин?

    С чаша леко охладено мерло, реколта 2013, от избата на чичо Митко – Пазарджик,

    Сърдечни поздрави,

    Cool Guy

    P.S. И да, мога да правя хумус, от който не се пърди. Мога да правя също фалафели със сос Тахини, песто, лют сос а-ла Табаско, ябълков и боровинков оцет и още 3-4 благинки. 😉

    • 1. Сарказмът е една от услугите, които предлагам безплатно.
      2. Навсякъде по света хората с винено образование са се бръкнали в рамките на хиляди евра, за да се образоват, докато от вашия коментар разбирам, че казусът е за 150 лева…? А защо са се бръкнали е редно да се запитаме? Не за да се изказват, това у нас прави всеки средностатистически мачо, а за да си разширят кръгозора извън вината на чичо Митко (ще ме прощавате, но вж т. 1)
      3. По P.S. – браво!

  8. Хм, Удивително пъргава реакция – честно, не вярвах, че на връх Гергьовден следите за мненията на разни форумни тролове в блога Ви. 🙂

    1. Може би е вярно, но успоредно с безплатния сарказъм в постовете Ви се откриват и някои наистина ценни неща, които Ви издига над нивото на традиционните БГ мрънкачи.
    2. Не става дума за 150-те лв. Нито за хилядите евро. Нормално е – когато човек иска да се развива в дадена сфера да инвестира време, нерви и пари. Мисълта ми беше за друго – винените експерти в България все пустосвате кротките консуматори, че пиели вина от 3 лв. литъра, че вместо вино пиели ракия и бира, че не правели разлика между Мое Шандон и Искра и пр. и пр. Кога сарказмът и критиката са побеждавали опита да вникнеш „под кожата“ на проблема и постепенното ограмотяване на аудиторията? Май никога.
    Btw, чичо Митко си подбира гроздето старателно и си глези вината в 225-литрови френски барици, нищо, че не сте чели за него в бакхус, нито пък е участвал в DiVino.Taste 😉
    3. Мерси.

  9. Венета Стаматова

    Яна, пишеш невероятно, голям фен съм ти още от времето на пилотско-стюардесените истории, които буха публикувани в буквите.ком. Не спирай, чета те с огромен интерес и ми се иска да се познаваме лично.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s