Ядеш каквото си

В началото на годината получих покана да участвам като автор в книга. За истории, отнасящи се директно или не за храна. Подтиснах инстинктивната си реакция да кажа „не“, книга чак, и изслушах какво точно се иска от мен. Съгласих се в края на краищата, както винаги попитах какъв е крайният срок, седнах пред компютъра си в пълно отчаяние и изстрелях този текст за два дена. Ще да е тлял отдавна в мен. И понеже вече имаше питания – не търсете себе си или някого, когото познавате в текста – образите са събирателни.

През 1826 година големият любител на добрата кухня и кулинарен теоретик на нашето време, който между впрочем никога не е бил готвач, Жан- Антелм Бриа-Саварен пише в произведението си „Физиология на вкуса или медитации на трансцендентната гастрономия“: „Dis-moi ce que tu manges, je te dirai ce que tu es.“ – „Кажи ми какво ядеш и ще ти кажа какъв си.” В написаното през 1863 година есе „За спиритуализма и материализма” подобна мисъл изразява и Лудвиг Фойербах: „Der Mensch ist, was er ißt.“ – „Човекът е това, което яде”. Очевидно е, че нито Бриа-Саварен, нито Фойербах са имали пред вид, че буквално сме това, което ядем, разбирай прасета, пилета или соеви бобчета, а че храната има сериозно влияние върху умственото, душевното ни и здравословно състояние.

Преди години осъзнах, че натрупването ми на опит в бранша на дегустирането, говоренето и писането за храна и вино се намира във фаза на покой и за да не премине тя във фаза на замръзване, т.е. във върховно и невъзвратимо отегчение, започнах да наблюдавам хората около мен – приятели, познати, клиенти – и да си отбелязвам как се отнасят към храната и напитките. Какво ядат и пият, готвят ли, хранят ли се предимно вкъщи или навън, какви ресторанти и кухни обичат, опитвах се да отгатна какво ще поръчат още докато четат менюто. За известно време беше интересно, после предсказуемостта уби тръпката, но пък подкрепи с емпирични данни отдавнашните ми предположения, че всъщност връзката протича в другата посока: не си това, което ядеш, ти

ЯДЕШ КАКВОТО (СЕБЕ)СИ

A. е слаба и красива нервна майка на две деца, които окупират 100% от времето й. Не, че те претендират за това, тя така иска. Не работи, няма приятели, няма интереси.

A. не яде, тя само готви супи и топли манджи за децата и мъжа си. Отдавна е загубила сетивността си и се дразни, ако някой много яде или пие около нея. Слага просто нещо в устата си на крак, за да може да премине през следващия ден, месец или година.

Б. е успешен бизнесмен и мил човек, но, уви, пълен и доста грозен.

Б. яде много, но не каквото и да е, а стекове, дивеч и екзотични риби, които винаги снима и публикува в интернет, пие скъпи вина, даже си подбира вино от тоскански изби, което се бутилира само за него.

В. е от провинциално семейство, в което често се е готвел боб във всевъзможни варианти и още по-често се е повтаряло, че най-важното в живота е престижна професия, добро заплащане и успешен брак. В. работи в ПР-агенция.

В. яде морски дарове и зеленчуци; салати, най-много предястия, никога основни. Не е яла боб от години. Пие само бяло вино, често пенливо, ако някой друг плаща – шампанско.

Г. е красива и модерна градска мадама с престижно образование, което я изпълва с приятни спомени от студентските години и с недоумение какво се очаква то да й донесе в сегашните; сменя маркетингови позиции в търсене на себе си, същото се отнася и до формите на раздвижване и поддръжка на тялото – от йога през пилатес и скално катерене до пълно бездействие.

Г. е вегетарианка в момента, преди това беше нормално и обилно ядяща, очаква се да премине към веганство. Яде малко на брой, еднообразни храни, но държи да са био. Киноата rules, хлябът трябва да е с квас, пие само вино и то био.

Д. е секретарка, дошла в столицата от малък провинциален град. Обожава да прави торти с полезни съставки, които публикува в своя кулинарен блог и които винаги изглеждат като ръчно плетени пуловери от вълна – предполага се, че топлят, но външният им вид не предразполага към обличане. Осведомява се активно за новостите в кулинарията, тъй като иска да пренесе творческата си сила и върху несладките неща.

Д. хапва от време на време в ресторанти, но само в такива, в които знае, че ще получи огромно количество храна за парите си. Поръчва от всичко – салата, предястие, основно, десерт. Комбинацията от домат с моцарела, както и скариди с тиквички, все още я хвърля в захлас. Пие вино – българско или Нов свят, Европа е нещо, което все още не може да разбере. Колкото по-ниска е била цената на посещението, толкова по-силни са трелите в похвалното й слово за мястото, което публикува в своя блог, наред с кафявите си, вълнени, торти. В къщи яде зеле, мусака, сарми, гювеч, кюфтета.

Е. е интелигентна и особено инатлива млада дама. Принципно знае с какво иска да се занимава в живота и даже го прави, но все не може да намери подходящия ъгъл, от който да го подхване. В резултат на което сменя прекалено често ъглите и партньорите, всеки път бидейки абсолютно убедена, че това са оптималните.

Е. яде според ъглите – само протеини, после само въглехидрати, нормален режим на хранене, вегетарианство. Възможният брой ъгли, от които можеш да подхванеш едно нещо все пак е ограничен, така е и с вариантите й за хранене. Към момента е веган. Надявам се да не спре да се храни.

Ж. е енергична, творческа и космополитна личност с разнообразни интереси в областта на литературата, изкуството, кулинарията, дизайна и какво ли още не. Еманципирана, но не феминистка. Не по-малко разнообразни са професиите, които иска да упражнява и мъжете, с които да споделя живота си. Все още не може да се каже, че има някаква конкретна професия, както и спътник в живота, защото всичко й омръзва толкова бързо, а и на хоризонта розовее новото и неоткритото. Понякога се връща към някои стари любовници, но само от носталгия.

При Ж. храненето е свещенодействие, готви прекрасно, храни се в най-разнообразни ресторанти, наясно е с продукти, техники за приготвяне, както и съчетания на храна с вино. Тя винаги умее да приготви вкусна манджа, винаги знае добър ресторант наоколо. Няма любимо ястие, но всяка седмица си има нова кулинарна страст – домашно приготвени равиоли с трюфел, Кок-о-ван, миди Сен Жак. Понякога си готви миш-маш, но само от носталгия.

З. е художник, който знае, че знае и може повече от другите. Творбите му са щедър вихър от всевъзможни цветове, материали и техники, които опияняват гледащите ги. В разрез с тях, той е тих, саможив, стиснат и егоистичен човек, за когото най-важното нещо на света е самият той.

Каквото и да яде З., то е най-доброто или поне по-добро от това, което ядете вие. Каквото и да сготвите, той знае по-добър начин или по-добър продукт за тази цел. Да се яде в ресторант за него е хвърляне на парите на вятъра; не само, че няма да е добре приготвено, понеже няма да го е приготвял той, но и със сигурност ще е скъпо. Всичко, за което другите му искат пари е скъпо. Всичко, което той продава си мисли, че е непростимо евтино.

И. е писател, но най-вече едно нещо и то откакто се е родила – винаги права. Тя е успешен писател, интелигентна, доста раздразнителна, мнителна и нетърпяща чужда правота. Никога не може да се каже какво ще мисли по даден въпрос, тъй като мненията й са подозрително разнопосочни и се предполага, че ги формира само за да скандализира околните. Каквото и да мисли обаче, ще го заяви с императивност, която ще откаже (по-)умните да спорят с нея.

И. предимно готви, ходи на ресторанти само когато е в чужбина. Подразбира се, че готви най-добре от всички с най-добрите продукти: с най-чистия мед, най-черните шоколад и захар, хлябовете с най-стария и вкусен квас, най-био био продуктите, най-специалните тигани, ножове или посуда от най-гъзарските сайтове за богати американски или френски домакини. Убедеността в кулинарната й правота й отнема обаче част от творческата нагласа, в резултат на което ястията й най-често са: пиле със сос от мед и сметана, пиле с глава лук напъхана в него и брюкселско зеле; пиле с цял лимон напъхан в него, чесън, мащерка и картофи, пиле на фурна с ориз… Био-пиле, разбира се.

К. е младо момиче от средно голям град. Преди да изчезне от живота им, баща й е пошляпвал нея и майка й, с което й оставя лоши спомени от детството и я белязва завинаги с амбивалентно отношение към мъжете. Защитният й механизъм е, че на 26 години тя се държи като на 16, обожавайки всичко малко, сладко и розово, използвайки умалителни имена за всичко, мечтаейки за голямо, задружно и вечно любящо се семейство. Все още няма приятел.

К. има собствен магазин за капкейкове, в който е топло и уютно и ухае на сладко, ванилено, шоколадово и много розово. Тя обожава да прекарва часове в него и да твори върху нови и нови рецепти за любимите си кексчета. На обяд хапва от тях. Вечер си приготвя салатка или оризче в малки купички, през зимата – супичка. Приготвянето на по-сложни ястия и особено на такива с месо й напомня за баща й, съответно прави всичко възможно да го избегне.

Джулия Чайлд казва: “People who love to eat are always the best people.” („Хората, които обичат да ядат са винаги най-добрите хора”).

Хм.

Книгата е „Истории от кухнята“ на Smart Books.

people food

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s