Наздраве за (без) децата!

Една от мадамите, чийто блог следя и на чийто живот благоговейно завиждам, защото знам, че никога не бих могла да го водя, публикува следния статус във Фейсбук през тази седмица:

„На входа на всеки ресторант:
– Колко?
– 9 сме.
– О!
– 5 от 9 обаче са деца.
– О!
М: – Защо се мръщят?
Аз: – Защото сме шумни, цапаме, ядем малко и почти не пием алкохол.
М.: – А, точно ние сме!”

Споделих го на моята стена с усмивка, която, както написах и на самата нея, още не съм решила дали е ехидна или разбираща, като добавих и моя коментар:

„От една страна никой не иска шумен и цапащ клиент, пък и с малка сметка. От друга, всеки има право на храна навън, така че може би трябва да се обозначава, че еди-къде си децата са добре дошли. А мамите и татковците да подбират концепцията на заведенията, в които ги водят. Не очаквам от тригодишни да пазят антикварното обзавеждане, очаквам го от родителите им. И очаквам хората като се поогледат – наоколо и в менюто – някак си да разберат дали изказвания от рода „Еее, колко е да му опържите едни картофки!“ и „Няма пилешки филета на тиган?” са на място или не.”

Пишейки този коментар в паметта ми като на пружина изскочиха две случки с деца на брънч в нашия тогава не съвсем отворен винен бар.

  1. На дететo му става скучно, не стои мирно, бащата му зашива един як шамар, защото той пък си пие шампанското в момента и не иска да бъде притесняван, детето идва към бара ревейки и натиска първото ярко светещо копче, което вижда. Това скапва цялата ни система, защото то, разбира се, е натиснало единственото копче, което са ни казали да избягваме да натискаме. Деликатно го упътваме обратно към масата, където то нарочно събаря стъклена чаша на пода. Проблемът ми тук е не толкова детето, колкото шамара. Не искам да бият деца в заведението ми. Бяхме се заклели, че ако още един път го ошамари, ще го изгоним. Нo те просто престанаха да идват, защото евтиното шампанско свърши.
  2. Семейство Адамс наистина съществува и аз го видях. Пак на брънч. Още с идването си Мортиша ми казва да й наглеждам децата – 3-4-годишни близнаци, които откривам след известно търсене, защото те, като зайчето на Дурасел, просто не могат да спрат на едно място и вече лазят по пода пред бара. След като не се съгласявам, бивам запитана какво толкова щяло да ми стане. Мортиша е и супер нагла. Опипването с мазни ръце и преместването на всеки един предмет, включително и на уникален порцеланов носорог, подарен на бара, само ще спомена за протокола. Пръскането с вода в тоалетната – също. Но фактът, че зайците са качени от майката на каменния плот и стоейки прави изпикани в каменната мивка в предверието на тоалетната, скъсва обръчите на доброто възпитание и тя е уведомена, че това е под всякаква критика и ако не ги свали веднага, ще бъде помолена да напусне. Страшно изумена тя пита какъв е проблемът, но явно виждайки лицето ми, решава да не настоява и ги сваля.

След тези случки, отдолу на брънч менюто написахме, че мястото е направено с много любов и внимание и очакваме и посетителите му да се отнасят по същия начин към него и че децата са добре дошли, само ако родителите им се грижат за възпитаното им поведение. Естествено, почти нито един родител не пое отговорността за това дали децата му са въпитани или не и потокът им към бара рЕзко намаля.

Аз си отдъхнах, честно казано, но си представям как моите приятелки, до една с деца, си казват, ами тя какво да каже, нали няма деца. Чувам обаче как си отдъхват и много други клиенти, които нямат деца или имат големи такива, както и такива, които са намерили на кого да оставят малкия принц за три часа и идват за да поемат глътка въздух и да се насладят на времето един за друг. Не мисля, че в такъв момент биха се зарадвали на въпроса „Защо?” долитащ за стотен път и с все по-висок тон от съседната маса.

Искам да бъда разбрана правилно: поласкана съм, когато родителите водят децата си при нас да вечерят два пъти седмично, защото храната е чиста и вкусна. Имаме си постоянни деца-клиенти, които са сладури и ние много им се радваме. Проблемът ми е какво да правим с децата Адамс? Как да кажем единият да влезе, а другият – не? Не знаем.

Смятам, че като цяло в днешни дни децата са много по-обгрижвани и разбирани, отколкото по мое време. Не си спомням някой да ме е питал какво ми се прави, а просто ми е казвал да направя това или онова, преди да отида на училище или на тренировка. Не си спомням да са ме водили някога на ресторант, освен на някакви глупави сватби, където погледът на майка ми красноречиво ми е казвал без думи, че не е в мой интерес да мърдам много-много. Не че е имала времето за това, но дори и да го е имала, майка ми надали е щяла да се престраши просто да нарами трите си деца и да иде да си пие някъде лате-макиятото по онова време. Днес е различно, слава богу.

Днешната майка не е майката от средата на XX век – тя по всяка вероятност работи, докато детето й спи в кошчето до нея и нерядко печели наравно или повече от мъжа си. Тя не позволява да бъде отстранена от обществения живот, само защото има дете, но иска да му посвети достатъчно време, така че детето идва с нея. Дали са женски или семейни събирания, то почти винаги е с нея (в тази връзка и кърмене на масата във винен бар преживях). И тук е моментът, в който трябва да се тегли границата между майката, която ходи с детето на ресторант, защото то е лесно за обгрижване, възпитано, а и супер много се кефи на добрата храна и майката, която просто не иска да се лиши от чаша вино и вкусна храна, докато удобно се прави, че не вижда какви ги върши уж възпитаното й дете (вие като вълк под масата на друг клиент например).

И понеже установяването на тази граница е трудно и не се знае кой трябва да го направи, е по-добре да се установим ние – като ресторантьори и клиенти. Да знаем с кого къде е добре да отидем и да няма сърдене когато стане ясно, че на някое място е по-добре да дойдете без деца. Така ще можете да се насладите оптимално на храната, напитките и събеседниците си, а пък може и да ви хрумне някоя брилянтна идея… за възпитанието на децата.

Advertisements

15 responses to “Наздраве за (без) децата!

  1. Прекрасно казано!
    Това е един основен проблем, когато отидеш в заведение, за да релаксираш с приятели и да се наприказвате.
    Имам чувството, че собственикът на ресторанта не иска да си губи клиентите, но така губи нас.

  2. Като ходих в Китай останах ужасен от поведението на децата в заведенията и изобщо на обществени места в градовете. Това, което описваш и това, което и аз съм виждал у нас нищо не е. Там през последните двайсетина години политиката „Едно дете в семейство“ е довела направо до синдром „малкия принц“ където единственото дете (особено момче, там повече се кефят на момчетата, момичетата по селата даже ги давят като се родят, не се ебавам) е обрижвано и разглезвано от двамата си родители и двата си чифта баби и дядовци, които няма към кого друг да насочат всичките си очаквания за родов наследник, поради което нищо, никога и по никакъв начин не му отказват и никога и по никаква причина не му правят забележка…

  3. Ами да споделя…много слабо и много повърхностно писание. Какво им е на майките, какво им е на децата? Не ходетепо ресторанти , не ходете на работа, ако не можете да си възпитате децата …просто и ясно.

  4. Направо се познах. И ние имаме един голям батко – кротък, весел и възпитан – никога не е правил щуротии където и да е – и един мъник, готов да всели паника където и да се намираме. Изтръпвам, ако сме в ресторант. Последният път направо беше олелия. И нищо не може да ме спаси от укорителните погледи, защото точно когато очаквам да се държи подобаващо – дума, която той не разбира, сякаш хиляди дяволчета изскачат от него и цялото възпитание, с което се стараем да бъде залят, се изпарява. И виждам, че просто го прави нарочно. Решил е да бъде такъв точно тогава, сякаш се присмива на нашите очаквания, че може да се държи възпитано, да държи вилица и нож, нещо коего прави в къщи брилянтно. След много такива ситуации се е случвало най-тъпото, на което сме способни – да избягваме да го взимаме. И триста пъти съжалявам, че съм способна на това да избера мъника да стои вкъщи с баба, а ние да излезем без него, защото някой друг очаква от него и от нас да сме го дресирали по ресторантски. Уф, дори като го пиша това, се ядосвам на себе си.

  5. Този модел е доста разпространен в западния свят. А има нещо тъжно, когато прекрасен ресторант, положил огромна грижа за атмосферата, храната и вината си, се превърне в неконтролируема детска площадка.
    http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/oct/24/child-free-pubs-cafes?CMP=fb_gu

  6. Естествено, че проблемът не е в децата, а в четенето или по-скоро липсата на такова.;)))) Казвам го с усмивка, като експерт-специалист-в отглеждането-на-деца, а това последното с още по-голяма усмивка! 😉 Ами четете инструкциите за употреба на децата, когато щъркелът ви ги достави, бе хора. Ей, нА, в нашите инструкции пишеше, че децата се водят на ресторант, за да се нахранят. След като приключат със задачата, имат нужда или да спят или да трансформират енергията от чинията в кинетична. Ами така, де! Те нямат нужда да кибичат с часове на масата в приятелски лафчета. Техният свят е съвсем друг, други потребности и няма нищо общо със светските излизания, хммм дааа. Не е нужно да се лишавате от посещение на ресторант, когато децата се появят, просто сменете алгоритъма. Ако все пак решите да се заседите, ще трябва да намерите на децата приятно и смислено занимание, докато ви чакат да приключите 😉

  7. „Клиентът има винаги право!“, първо и основно правило в ресторантьорството, магазинерството, винарната и който и да е бизнес 🙂 Радвайте се, докато имате клиенти, пък били те и с „досадните“ си деца. Все пак не сте благотворително дружество, тези хора идват при вас и си плащат, нали? Някак нелепо е в този случай да се оплаквате и да ги осмивате в интернет.
    Признавам си, че не съм майката от „семейство Адамс“ с близнаците, моите са момичета, та си имам алиби 🙂 Но за да избегнете подобни неприятни и дразнещи ситуации, предлагам няколко мерки:
    1. Сложете на вратата на заведението табела „Забранено за кучета и деца“ (и близнаци, евентуално).
    2. Направете заведението затворен клуб с членски внос, в който се допускат само английски лордове, любители на виното. (клиентелата ви ще е оскъдна и отбрана и значително ще намалеят всякакви досадници с наследниците си)..
    3. Незабавно натирете всяка нагла кърмачка в тоалетната – това е особено подходящо място за задоволяване на естествените нужди на бебето. Достатъчни са 2-3 подобни действия (според законите на рекламата, негативната реклама се разпространява доста по-бързо от позитивната) и бързо ще се отървете и от безсрамните майки с кърмачета е няма да се налага Вие и клиентите Ви да „преживявате“ разстройващи гледки.
    4. Посрещайте клиентите си с фразата „Тук не се тича и не се бара“, както правят в някои провинциални магазини, ефектът е незабавен и още на вратата.
    Като алтернатива предлагам и няколко по-цивилизовани методи:
    1. Направете детски кът с неща за рисуване, книжки, конструктор, както правят в много учреждения, болници и ресторанти по света. Инвестицията Ви ще се възвърне не само в по-спокойна и приятна атмосфера.
    2. Без да звучи обидно или като лична нападка, предложете на приятелка с деца да поемете грижите за тях поне за половин ден. Така може би ще вникнете повече в техните нужди и ще разберете природата им. И ще почерпите идеи, които да приложите на „бойното поле“. 🙂
    3. Преосмислете как да направите завадението си „child firendly“ – не не нужно чупливите антики да са на места, лесно достъпни за децата.
    4. Посрещайте и изпращайте всички клиенти с умивка, независимо дали са поръчали чаша вино или чаша вода – те са вашето богатство! 🙂
    Наздраве!

  8. Малина Маринова

    А не може ли да има стая за деца с аниматор …

  9. Аз ще се съглася с написаното и даже ще се радвам да мога да изкарам спокойна вечер без някой да крещи и търчи около мен.И аз имам дете но не съм го водила по ресторанти точно затова. Никой не е длъжен да обръща внимание на някакво подивяло хлапе което реве с глас и търчи около масата, където други хора се опитват да хапнат да се отпуснат и да си кажат нещо. Отвратително ми е било винаги в хубав луксозен ресторант да се водят малки деца, които мрънкат дърпат търчат и тн тн. Трябва да има някакво съобразяване на определени места хората отиват за релакс и за романтика какво му е романтичното да чуваш вой из заведението и чупене на чаши. Или пък да ти се кюфне на масата и да започне да ти пипа из вещите направо откачам в такива моменти. Като си знаят децата няма да ги водят ИИИИ аман значи от моралисти все някога ще пожелаете да отидете някъде на тихо романтично и спокойно място и ще ви се случи това, което аз съм виждала е тогава ще разберете за какво говоря.

  10. Значи ако съм добре облечен господин/ госпожа и си плащам скъпото шампанско, примерно, мога да се оригвам, пърдя и т.н. Но ако съм бебе и съм гладно, мама е длъжна да ме скрие в тоалетната или да си седи с мен вкъщи, защото някой може да е толкова нахален, че да се интересува какво става в чинията на съседа му по маса?! За останалото Мария от „за близнаците“ го е казала. Наздраве!

  11. Reblogged this on Tanya&More.

  12. Аз лично не обичам и не ходя в заведения, които са превърнати в детски градини и занимални. Не посещавам ресторанти с детски кът или анимация, освен ако не са на някоя магистрала и ми се е наложило да спра. Какво лошо има в това да има заведения за хора, които имат големи деца, нямат деца, децата са на село при баба и дядо и т.н? Не искам да се надвиквам с пищящи деца, не искам в тоалетната да прескачам вързопчета от памперси, не искам под масата и между краката ми да се подскача, вика, кудкудяка – тоест горепосоченото „бойно поле“ . Разбира се, че не бих отишла в бар, ресторант или заведение, което ми налага подобно присъствие. И защо да се извинявам и да аргументирам какво не ми харесва? Добре, че има избор. А това, че клиента бил богатство – не съм съвсем съгласна – не всеки клиент е богатство и аз решавам – с избора на интериор, местопложение и меню, кой ще ми е клиент и кой не.

  13. Венета Стаматова

    Спорът не е нов. Ресторантьорите в БГ определено не се интересуват от клиенти с деца, защото виждам, че масово няма осигурени условия за вечеря на такива семейства. Аз лично не виждам нищо лошо в това да се създаде детски кът към ресторанта. Ако той е добре обособен, дори клиентите без деца ще могат спокойно да си пият шампанското. Та децата са част от обществото ни, нормално ли е да ги изключваме преднамерено от кръга на клиентите?

    И да, клиентът е богатство. Ако е плащащ, любезен и възпитан, пък дори и с деца. Ако започнем да обслужваме само клиентите, които ни харесват, скоро ще се окажем без никакви.
    Твърдението пък, че само възпитани деца са добре дошли е още по-абсурдно. Ако детето е на 2 години, то априрори още не е възпитано да стои мирно и тихо в ресторант, не, защото на родителите не им пука, а защото такава е природата му и то не е способно на нещо повече на този етап.
    Ще кажеш, Яна, ми не го водете 2 годишното на такива места.
    И защо? То е част от семейството. По-скоро ще спра посещенията в подобен ресторант изобщо, отколкото да се съобразя с височайшата му препоръка и да оставя неудобното си и шумно отроче у дома.
    Защото сме свикнали да ходим семейно да вечеряме някъде.
    Затова и казвам, че така се губят, а не се печелят клиенти.

  14. Някакво име

    Мила Венета, и подобните ти, има много ресторанти и имате избор къде да ходите. На едно място щом не сте желани с наследниците си, отидете на друго. Не забравяйте, че собственика на ресторанта е инвестирал парите и времето си, което му дава право да се разпорежда както намери за добре с „владението си“(стига да не нарушава законите). И ще изпреваря някой, който ще каже „да, ама това е обществено място за хранене и всеки има право да го посещава“ – Правилно, живеем в общество и е редно да се съобразявате с околните! Както не е редно влюбената двойка от съседната маса да се награбят пред децата ви, също толкова нередно е и децата ви да ги безпокоят!

  15. Абе много сте щедри откъм съвети да се обособи детски кът, аниматор и пр. и пр. ама не питате дали е по възможностите на авторката да го направи. Дали изобщо има място в заведението за тая работа? Щото аз знам един ресторант с детски кът, аниматор и пр. (р-т „507“ в Драгалевци), но пък там е голяма триетажна къща, анимацията се калкулира в цените и пр. и пр. Аз като си знам децата се съобразявам къде и как да ходя, не давам висикомерно акъл как съм бил клиент и съм бил имал право. Клиента не винаги е прав!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s