фифти шейдс оф ай ем соу дистрактед

Без да обиждам когото и да било, рядко ми се случва да се смея със сълзи на български блогърски текст, но този е освежаващо прекрасен.

Муша-Буша в пространството

Не мога да дочета двете книги, на които цикля вече месец – „Червеният дракон“, защото синът ми гледа през няколко дни едно анимационно как да си отгледаш дракон и на всяка страница в главата ми изниква образът на Антъни Хопкинс (покрай „Мълчанието на агнетата“), който яде сурова риба до едно езеро, пърха с криле и през носът му излиза огън. Отмятам образа на Антъни Хопкинс, тва, викам си, даже е нелепо. Зачитам се. Обаче се сещам, че моя приятелка му вика Антъни ХипХопкинс. Секунда, какво стана в предната страница? Някой го убиха? Кой? Защо? Ама умрял ли е? А това коя книга е? Отново тъкмо се концентрирам и БАМ – ама защо викингите толкова мразят Антъни Хипхопкинс?

Другата книга вече я гледам така, все едно на всяка четна страница трява да пия рициново масло. До такава безподобна степен ми е втръснало от нея. Съдебна патоложка разследва сериен изнасилвач. Още преди…

View original post 1 095 more words

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s