Обективизиране на субективното или защо така?

В началото на тази седмица отворих последния брой на списанието ни DiVino и с голяма изненада, и удоволствие, открих текст от Емил Коралов. Веднага се зачетох, не само защото Емо рядко пише, а и защото го прави умно и аргументирано, което, бога ми, си е рядкост в наши дни. В текста той разяснява как работи класацията на ДиВино за Топ 50 на българските вина, защо се случва съгласно определени изисквания и колко трудно, защото субективно, но абсолютно посветено на каузата „Българско вино“ се случва тя.

Публикувам този текст тук, защото поради скромността на Емо, която дори необичащите ни и постоянно критикуващи не могат да отрекат, той няма да бъде публикуван на сайта на ДиВино.

„Наскоро публикувахме нашата класация Топ 50 на българските вина в
сайта divino.bg, а сега и в броя на списанието, което е пред вас.
Класацията имаше сериозен отзвук в професионалните среди, което е
добър атестат за нашата работа. Три основни въпроса се откроиха в
коментарите по повод класацията – защо в класацията влизат само вина,
произведени в по-големи количества; за стила на българските вина;
доколко е обективна класацията ни.

Защо 2000 бутилки
Bugatti Veyron е убийствен автомобил, от който за последните десет
години са направени 450 броя. Peugeot 308 със сигурност не е
по-добрата кола от Bugatti Veyron, но е определена за автомобил на
2014 според една от класациите (достатъчно авторитетната
www.caroftheyear.org). За да участва в класацията, даден автомобил
трябва да е произведени минимум „в тираж“ 5000 броя за годината.
Значението на Bugatti за автомобилната индустрия е на практика
никакво, а на един-единствен модел на Peugeot – огромно. Какво е да
пуснеш на пазара вино от една бъчва? Може да направиш и убийствено
вино, което ще бъде повече от бутиково, ама ще го пробват малка група
от хора, а то ще бъде в такова минимално количество, че ще бъде изпито
още преди да може да се създаде мит около него. Защото няма
вино-легенда в света, което да е направено в такива миниатюрни
количества. Ще получи много високи оценка – както от критиката, така и
от малцината избрани, които ще го пробват, но никога, ама никога няма
да има каквото и да било значение за винената индустрия. Съвсем друго
е да се опиташ да избереш сред многото бъчви няколко, да рискуваш с
тях да направиш бленд и след това да зарадваш доста по-голям кръг от
ценители със страхотен резултат. А ако избраните бъчви са двуцифрено
число, това вече звучи съвсем сериозно и дори може да стане значимо за
бранша. Затова сме въвели долна граница. За да влезе изобщо в нашето
полезрение, от дадено вино трябва да са произведени поне 2000 бутилки.
Не че не оценяваме вина от по-малки партиди. Те обикновено са
най-интересните за нас, най-неочакваните, най-желаните да ги пробваме
и често най-високо оценяваните. Включително имаме отделна класация –
т.нар. Най-редки бутилки. Но това са вина, които нямат пазарно влияние
и не са от особено значение за винената ни индустрия като цяло.
Обичаме ги, но ги игнорираме в класацията, която се опитваме да
наложим като представителна за бранша, а не като представителна за
някакъв елитен, но много затворен винен клуб.

Въпрос на стил или въпрос на страх
Като изключим маниаците на тема кино, колко от вас са чували за
Франсис Лоурeнс и Джеймс Гън? Това са режисьорите на двата най-касови
филма за миналата година и те (засега) са известни само с комерсиалния
си успех и с нищо друго. Знаете Франсис Форд Копола (не само защото е
и винар) и Мартин Скорсезе, дори да нямате акаунт в Замунда. Те, освен
че имат комерсиален успех, имат и свой собствен стил, не можеш да им
сбъркаш филмите, независимо дали ги харесваш или не. И те не са някои
бутикови режисьори, които да са известни само в бранша. Ще различите
ли 5 топ български кабернета от 5 чилийски и от 5 италиански, ако са в
стил ботоксо-силиконова комерсиална бомба? Бих се обзаложил, че не. А
този стил е често срещан не само тук, но и там. Ако трябва да го
охарактеризирам – безсилие, липса на въображение, замаскиране,
безсмислено желание нещото да бъде харесано от всички или, научно
казано, „да бъде универсално за всички пазари“. А ако сложите на
масата няколко елегантни, дълбоки и със собствен стил вина от трите
държави? Най-вероятно ще ги познаете, без особено да се замислите. И
после ще искате и да ги изпиете – нещо, което е вероятно да пропуснете
за първите. Тези, вторите, може да изглеждат скромни на пръв поглед,
леко меланхолични, но вероятно ще бъдат елегантни. Липсват такива вина
в Топ 50. Не е като да няма, но са много малко. Причината (убеден съм
в това) не е в неумението на българските винари да постигнат финес, а
в стремежа към тотална унификация на вкуса, за да може съответният
продукт да „бъде разбран“ по-лесно от потребителя. Това е една
повтаряна като мантра лъжа най-вече на чуждестранните търговци и
голяма част от чуждите експерти. „Лесният и разбираем стил“ държи
българските вина на по-голяма дистанция от световните образци.
Българските винари трябва да слушат сърцето си и да правят това, което
искат, а не това, което си мислят, че другите искат. Така правим и ние
в DiVino.

Обективизиране на субективното
Преди месец завърши Australian open. Там Новак Джокович пред очите на
целия свят победи на финала Анди Мъри и за пети път спечели трофея.
Той е и номер 1 в света и дори и най-големите му противници не се
съмняват в това. Той печели постоянно, има най-много точки в
ранглистата и дори да загуби някой мач, това не му се отразява особено
на позицията. Това е обективно. Трудно може да се даде пример с нещо
по-субективно от оценка на вкусовите качества на даден продукт – в
нашия случай вино. Не може да има истинска обективна оценка, когато
някой харесва мириса на мъх, а колегата му до него го ненавижда или
когато за някой нещо е бъз или сено, а за другия котешка пикня. А
какво да кажем, когато един дегустатор в понеделник е бил на диета и
преди да дегустира виното X, е хапнал малко корнфлейкс за закуска. В
петък диетата му е свършила и преди да дегустира същото вино X, е изял
богат сандвич с три вида сирена, кое от кое по-миризливи, и се е
подкрепил преди дегустацията с едно ароматно кафе. Няма как това едно
и също вино да бъде по-чувствано и оценено по един и същ начин. И тук
не става въпрос за професионализъм, а за химия. Наскоро DiVino за
четвърта поредна година подреди най-добрите според нас 50 български
вина. Комисията ни се състои от шестима дегустатори и трима души
технически екип. Дегустираме над 500 нови български вина през
годината, много от тях по няколко пъти, а някои над пет пъти.
Дегустираме ги сляпо и на открити дегустации, със и без храна, сутрин,
следобед или вечер. Опитваме се да бъдем максимално обективни, но ние
дегустираме вино, а това е субективно.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s