Ризлинг и Германия

Ризлинг или шардоне, кой носи короната? Надявам се въпросът никога да не намери отговор, защото би настанала голяма скука в противен случай. Има известно единство все пак – казва се, че шардонето е царят, а ризлингът – кралицата на белите сортове. Текстът по-долу е писан за DiVino – с голям кеф и коренопреклонно възхищение пред царицата. Сложен е и малко по-дълъг, отколкото предполага средната концентрация на четящите в нета, така че надали някой ще го възнагради със задълбочен прочит. Въпреки това, просто трябва да го има тук.

Как ви се струва идеята ризлинг да е дядо, внук или доведен брат на пино ноар, шардоне, гаме или фурминт? Луда работа безспорно, но да изследваш ДНК-то на винените сортове не е съвсем стандартно занимание. Д-р Фердинанд Регнер от Института за витикултура и помология в Австрия, и особено активен ампелографски изследовател, открива през 1998 година (Regner et al.), че ризлингът има роднинска връзка със сорта Gouais Blanc – един от най-древните и плодовити сортове на Западна Европа, чийто гени се откриват в поне осемдесет (!) други сорта, включително изброените по-горе. 26-те официални синонима и 6-те сорта, които се бъркат с него са само частични доказателства за предългата история на ризлинга. Хроникьорите на виното от последните няколко века може и да спорят дали първото официално споменаване на сорта е през 1435, 1464, 1552 или 1546 година, но всички са единодушни, че ризлингът е като Атлас, на чийто рамене се крепят небесата на най-новата винена история.

Все още се дискутира и дали името му идва от немските думи Verrieseln (изресяване на лозата), от reissende Säure (разкъсваща киселина), от edles Reis (благороден филиз) или от Rusling (черно дърво). За да се направи разлика с италианския ризлинг (Riesling Italico, Welschriesling), който е съвсем отделен сорт, ризлингът е известен още като „Рейнски” или „Бял” ризлинг.

Студоустойчив поради дебелия си и здрав ствол, късноцъфтящ, средно до къснозреещ, устойчив към мана, леко податлив към брашнеста мана и ботритис (слава богу за последното), ризлингът зрее бавно. Това от една страна го прави особено подходящ за по-северните винарски регони, от друга иска да бъде засаден в най-изгодно разположените лозя, за да узрее напълно. Особената му претенциозност към изложението не важи за почвите – справя се с различни типове и в съответствие с това вината имат различен профил. Оптимални условия предоставят стръмни каменисти склонове или тераси на речни долини.

За ризлинга се казва, че предава по уникален начин тероара, от който идва и именно затова ризлингите от Елзас нямат нищо общо с тези от Австрия; австрийските – нищо общо с тези от Германия, а европейските като цяло – нищо общо с тези от Новия свят. „Центърът на просветата” що касае ризлинга обаче е и си остава необятната и понякога толкова трудно разбираема във винено отношение Германия. Там той расте във всички винени региони и 22 000-те хектара, които заема го правят най-разпространеният сорт в Германия.

Ризлингът е абсолютното и пълно олицетворение на немската винена култура.

Немските ризлинги се срещат във всевъзможни качествени степени и стилове. Принципно нямат контакт с дъб, но на места вината отлежават в стари големи бъчви с вместимост от около 2000 литра. Трудност при ориентирането във вкус и стил представлява наличието на остатъчна захар във виното. Тя се среща по-често в т. нар. предикатни вина (Auslese, Spaetlese, Beerenauslese, Trockenbeerenauslese), но и много от вината от степените „Качествено вино” (Qualitätswein) или „Кабинет” (Kabinettwein), особено ако идват от по-северните области, компенсират високата свежест с деликатна сладост.

Сухотата и остатъчната захар на виното изглеждат по абсолютно различен начин в немските ризлинги и трябва да сте наясно с това, за да подходите правилно към тях и да се съгласите с нас, че това са велики вина (имаме пред вид качествени вина, разбира се, а не евтини шербети, които макар и значително намалели, все още се срещат). Сухотата на немският ризлинг не е тази на френското шабли или на сансера от Лоара и няма как да е при разкъсващата киселина, която би се усещала остра, изсушаваща и дращеща гърлото, ако не би била компенсирана от известно количество остатъчна захар. Това означава, че алкохолната ферментация не се провежда докрай и алкохолното му съдържание обикновено e 8 – 9%.

Типичният немски ризлинг има бледожълт цвят със зеленикави нюанси, в носа доминират праскова или ябълка, на тяло се усещат стоманената свежест и гъвкавата плодова сладост. При вина от шистени почви се говори за минералност, която при по-младите вина се проявява като нотка на кремък, а при отлежалите – като петролен тон. Естествено високата киселинност е добра предпоставка за производство на пенливи вина и почти всяка изба прави свой Winzersekt (или Sekt) от ризлинг, много от които са истински интересни вина. Благородносладките и снежни вина (Eiswein) са най-високо ценените немски ризлинги в световен мащаб, като запознанството с тях наподобява това с непоносимо красива и непоносимо интелигентна жена – малцина могат да се изправят пред това предизвикателство.

Ризлингите трябва да се пият минимум една година след реколтата, като при много вина е най-добре да се изчакат няколко години – почти невъзможна ситуация в съвременния бързащ винен свят, но е добре да се знае. Не само от колекционерска гледна точка, но и от потребителска – търсенето на последна реколта немски ризлинг не е необходимо, точно обратното. Потенциалът на топ-ризлингите се измерва с човешки животи.

Ризлинг-регионите на Германия

Регионите по-долу не са подреждани по азбучен ред или големина, а по качественото им значение.

Мозел – Заар – Рувер

Най-старият винен регион на Германия, в който още келти и римляни засаждат своите лозя преди 2000 години, се намира в западната част на Германия, между немско-френската граница и реката Рейн. Двата града, своебразни граници на региона са Кобленц и Триер, като последният е най-старият немски град, в който се намират осем обекта от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В по-съвременната история Триер е известен като родното място на Карл Маркс.

Лозята тук са накацали по склонове на реката Мозел и нейните притоци Заар и Рувер, които са толкова стръмни, че кръстовете сред тях са едва ли не обичайна гледка. Казва се, че немският ризлинг достига своя апогей в този студен регион, гледан на възможно най-благоприятно разположени лозя – така, че да поемат и най-малката частица слънчева светлина, идваща от небето, отразявана от водата и излъчвана от шистените почви. Лозята с него заемат 5 390 хектара, гледани с много труд от около 5000 лозари. На места те сякаш изникват директно от реката и само този, който е изкачвал най-стръмното лозе в Европа – Calmon между селцата Bremm и Ediger-Eller – ще разбере какво означава отдаденост.

Абсурдно стръмното лозе

Абсурдно стръмното лозе „Юрцигер Вюрцгартен“

Мозел и притоците й са врязани дълбоко в Рейнската шистена планина, с което се създават благоприятни климатични условия за лозарство. Закътаните долини осигуряват достатъчно високи температури с минимални отклонения. Зимата е мека, лятото – топло, без да е горещо, годишните средни температури са в диапазона 9,4 – 10°C. Основните почвообразуващи скали са Девонски шисти, които преди 400 милиона години от дъното на море се озовават на върха на планина. Най-често се среща тъмната глинена шиста – в 50% от лозята.

Мозелският ризлинг се отличава с фина плодовост и расова елегантност. Младите вина излъчват аромати на жълти плодове (ябълка, круша, праскова), цветя и билки. Отлежалите – на кайсия, жълта джанка, ананас, личи. Десертните напомнят за далечни страни с екзотичните си аромати на манго, маракуя, стафиди и мед.

Регионът се разделя на шест подрегиона: Burg Cochem, Bernkastel, Saar, Ruwertal, Obermosel и Moseltor, като сърцето на региона с най-много лозя е в Бернкастел, известен още като Mittelmosel (Среден Мозел). Тук се намират световно известни лозя и изби, чийто ризлинги с около 8% алкохол, разрязваща сетивата свежест и гъвкава екстрактност са сякаш от друга планета.

В региона се намират 520 лозя, класифицирани като Einzellage (айнцеллаге). Всяко от тях има общи географски и климатични характеристики, както и конкретни органолептични качества на вината, идващи от него. Големината на едно Lage може да варира от един до няколкостотин хектара, а името му почти винаги е комбинация от името на общината и името на самото лозе. Имената на лозята от своя страна разказват весела или тъжна, но винаги интересна история. Много малка част от големите имена са: Bernkasteler Doktor, Eitelsbacher Karthäuserhofberg, Josephshöfer, Brauneberger Juffer Sonnenuhr, Graacher Domprobst, Piesporter Domherr, Piesporter Goldtröpfchen и Wehlener Sonnenuhr.

Rheingau (Райнгау)

По своя път от Швейцария към Северно море голямата европейска река Рейн променя само веднъж посоката, в която тече. При немския град Висбаден тя завива почти перпендикулярно на запад и в продължение на 50 километра тече от изток на запад, образувайки така нареченото Рейнско коляно. Там, върху полегатите склонове на планината Таунус, се простира виненият регион Райнгау. Малък за немските разбирания, със само 3100 хектара лозя, Райнгау е известен със своите ризлинги и пино ноари, което го прави Мека за винения ценител.

Като част от Рейнската шистена планина, почвообразуващата скала и тук, по подобие на Мозел, е Девонската шиста. Лятото е сухо и топло към горещо, зимата – мека. Валежите са малко – около 450 мм/год. – и местните земеделци познават много добре средиземноморски култури като смокини, маслини, кайсии и праскови.

Ризлингът от Райнгау задоволява всякакви желания и стилистични предпочитания – от откровено сухи вина, през традиционните Auslese-вина с остатъчна захар и пенливия Зект до благородно сладките вина, с които регионът е световно известен. Вината от степените „Кабинет” и „Качествено вино” са с една идея по-медени от мозелските и в ароматните им профили се преплитат билки, цитруси и сладки жълти плодове. Телата им са като нервни жребци с елегантна минерална нотка.

Райнгау е един от малкото винени региони в света с такава голяма концентрация на имена от световна класа. Изтъкването на едно или друго би било неразумно, просто винаги когато имате възможност да закупите бутилка ризлинг от тук, не се колебайте.

Райнгау и по-точно замъкът Йоханисберг и цистерианският манастир Ебербах се считат за родно място на немската ризлинг-култура. Други имена с вековна аристократична традиция в изграждането на тази култура са Schloss Vollrads, Schloss Schönborn, Schloss Reinhartshausen, Weingut Prinz von Hessen, Weingut Freiherr Langwerth von Simmern.

Съвременната история на ризлинга започва да се пише в Йоханисберг през 1775 година, като и до днес регионът остава особено активен в това отношение. През 1999 година Лозаро-винарската камара на Райнгау, подкрепена от Аграрното министерство на Хесен, въвежда качественото обозначение „Erstes Gewächs”, което в превод и като качествено съдържание се приравнява към френското Grand Cru. Прилага се само за ризлинг и пино ноар (шпетбургундер) от определен тероар, гледани при определни условия и отговарящи на определен сензорен профил, проверяван строго (по немски строго) от качествена комисия. Една трета от лозята на Райнгау са класифицирани като Erstes Gewächs, което означава, че накъдето и да се обърнете в този малък винен регион, пред очите ви започва да блести някой ризлинг-диамант.

Замъкът Йоханисберг

Замъкът Йоханисберг – където всичко започва.

Тук е и прочутият университет в Гайзенхайм (http://www.hs-geisenheim.de) с уникалното по рода си обединение на теория и практика в програмата си.

Nahe (Нае)

Нае се простира на югозапад от точката, в която Рейн поема отново на север и е разположен по долините на реките Nahe, Guldenbach, Gräfenbach, Glan и Alsenz. Обхваща около 4100 хектара лозя, засадени главно по полегати склонове и по-рядко – върху стръмни терени. Климатът е умерен, мек и сух. За да не стане скучно, а и за да е по-лесно ориентирането в голямата Германия, можете да запомните Нае като регионът с най-голямо разнообразие на почви в Германия – около 180 типа. Срещата се кварц, порфир, шарен пясъчник, глина, льос и т.н. Това позволява отглеждането на доста различни сортове. Ризлингът се гледа в средната и северната част на региона, върху шистени почви, където по речните долини се спускат по-студени въздушни маси от Мителгебирге (Mittelgebirge). Гроздето зрее по-късно и може да запази така важните аромати и киселини.

За ризлингите от Нае се казва, че са с елегантна нервност и източено плодово тяло. Могат да бъдат както сухи, така и с остатъчна сладост.

Въпреки, че има винена история още от времето на римляните, Нае е обявен за винен регион едва през 1971 година. Може би това движи напред местните винари, които освен, че през последните години сериозно привличат вниманието на световната критика към себе си, винаги организират нещо интересно за ценителите и туристите в региона. Живописният Път на виното например (Weinstrasse), дублиран от едноименната велопътека, се простира на цели 130 километра и отвежда до всяко винено селце на региона. Има и винен път на туриста, който покрива 100 километра в природния парк Soonwald. За по-спокойните има невероятни уелнес предложения, за кулинарите – постоянни празници на виното и храната.

Ризлингите от Нае гледат директно в очите най-добрите представители от Мозел и Райнгау и отдавна са приети в Залата на славата на ризлинга, но малката им известност до ден-днешен ги прави тихо прошепван в ухото съвет за посветени.

Останалите – Rheinhessen, Pfalz, Würtemberg

Райнхесен – огромен (26 000 хектара) и слънчев регион, в който ризлингът отстъпва по площ на лесния за гледане, но иначе не особено впечатляващ Мюлер-Тургау, а по слава – на местния специалитет Силванер. Стилът на тукашните ризлинги варира от плътни и мазни до звънтящи, стегнати тероарни вина, произвеждани през последните години от последното поколение амбициозни винари.

Пфалц – тук се намира първият в Германия „Път на виното” и непрекъснатото винено празнуване е отличителна част от региона. Празникът в Бад Дюркхайм претендира за най-големият в света. Пфалц е вторият по големина винен регион на Германия след Райнхесен (над 23 000 ха) и върху ризлинга се поставя сериозен акцент, въпреки че и бургундските бели сортове са особено полулярни през последните няколко години. Климатът тук е особено мек, а почвите са разнообразни и включват пясъчници, глина, льос, варовик, мергел и др. Ризлингът от Пфалц запазва характерните за сорта финес и свежест, но се отличава с плътност и заобленост, която липсва на събратята му от по-студените региони.

Вюртемберг – четвъртият по големина винен регион в Германия (11 400 хектара), чието местно население е известно с голямата си жажда и употребата най-вече на лекия и непретенциозен червен Тролингер. Тук ризлингът е един от много сортове и се представя в най-веселия си и неангажиращ вид.

У нас потреблението на немски ризлинг е слабо развито, поради лошия опит и страха на потребителите, че всичко сладко не е добро и долавянето дори на една идея сладост във виното, го запраща в подземното царство. При това надали има по-удачен компаньон на азиатската, средиземноморска и дори тежката континентална кухня от немския ризлинг. Хубавата новина е, че престрашилите се ще бъдат наградени от предложенията на пазара, които макар и да се броят на пръстите на едната ръка са прекрасни вина на световноизвестни изби.

Може би защото думата лоза и на немски е от женски род, но в Германия ризлингът е известен като кралица, а не крал на белите сортове. Така го виждам и аз – като снежна Андерсенова кралица, чиято хладна красота омагьосва сетивата и обрича винения ценител на сладък смут и желание за вечно подчинение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s