2015 кулинарна: Б & Б

Макар и малък, скучен и като че ли лишен от визионери или истински свежи идеи, българският кулинарен фронт все още е жив и по учудващ начин съумява да роди различна мода през всяка от последните няколко години. В тази връзка и 2015-та не прави изключение и ето кои, според мен, са главните тенденции за изминаващата година.

  1. „Б & Б“

2015-та за мен остава като „Б & Б“. Не като в „bullshit & bollocks“, а като в „Бъргър & Бира”. Най-голямата вълна, която заля София, а може би разплисква и малки вълнички в други градове е тази на крафт бирата и на кюфтето в хлебче, последното, както се оказва, не толкова лесно за приготвяне.

Освен, че вече си имаме доста прилични български марки крафт бира, за година-две в София се отвориха два нови бара за крафт бира с обширна селекция, което, откъдето и да го погледнеш, за град, в който кулинарната публика е не повече от 250 000 човека си е постижение. Посетителите са на средна възраст, и под нея, и се възползват максимално както от факта, че тези барове са модерни места с добър дизайн и приятна атмосфера, така и че в тях има и евтина, и не толкова сложна за разбиране, но все пак крафт, бира. Реално, сложната напитка и при бирите не е любима на масите.

Апропо, (уж) сложна напитка: 2015-та е поредната година, в която виното изпусна поредния влак и нещо стана, ама то не разбра какво. Наотвориха се няколко нови винени места в София, няма спор, само дето не ги държат готини, отворени и непринудени хора, а лелки и чичковци, които на откриването си канят звезди от БГ-естрадата отпреди 30 години и използват думи като „уникално“ и „перфектно“, за да описват вината, които предлагат. В най-лошия случай последните могат да поискат да ви попеят. В по-малко лошите ще искат да ви продават от най-доброто вино на света – италианското.

Има някой и друг плах опит за модерно и свежо винено място, като плахостта може да изчезне със задълбочаване на познаването на материята, т.е. все някой от екипа трябва да намери време да чете.

Крафт- или гурме-бъргърите са безспорна световна мода, която поради привидната си леснота на концепция и лекота на приготвяне запали и българските готвачи и предприемачи. Гледали сте филма “Chef” и много искате да си купите food truck и свободата и независимостта да бръснат перчема ви, ясно. Но не е толкова лесно явно, защото от десет места на които можете да ядете бъргър в София, 7 не стават – гаден хляб и мазно-мокри бъргъри, накиснати в сосове (готови, а не приготвени на място!) и цени, от които да ти се доплаче. Което идва да покаже, че дори и най-проста на пръв поглед кухня иска знаене и можене – както в готвене, така и в мислене и изпълняване на концепция. Ще успеят тези, които го схванат, останалите ги чака средно бърз и ако не болезнен, то разочароващ фалит.

  1. Френска кухня

„Бира? На този неукрепнал организъм? Не!“, казваше любимият ми учител по география в гимназията, който всяка вечер на военното минаваше да ни прибере бутилките, за да си ги пийне той. Та и аз така: френска кухня?? След позатихването на италианската мода, изобретателните ресторантьори се огледаха за нова кухня, която да побългарят и откриха най-великата на света – френската. Колко му е да правиш салатка с топло бри, някой друг киш, някой друг пастет и et voila! Тъжното за клиентите, но може би доброто за ястията е, че българските ресторанти, предлагащи „френска“ кухня се упражняват с най-елементарните ястия от асортимента на френското бистро. Ще преживея някой да ми даде удавен в плънка киш или приемлив пилешки (защо винаги пилешки?) пастет, но трудно ще преглътна някой да се упражнява върху мен с Magrets de canard aux poires или Tournedos Henri IV. Проблемът на, или по-скоро с, френската кухня е, че тя бързо разкрива самозванците. Техниките и методите й изискват бавно и упорито овладяване и безмилостно наказват искащите да минат метър, а така характерният за нея занаятчийски подход е, за съжаление, чужд на българските готвачи. Или ще ми кажете, че някой у нас редуцира сосове с часове, прави сам бульони, терини и собствени наденици? Така си и мислех.

  1. Соцът е тук, за да остане

… и именно затова френското няма шанс. Защото ако то изисква работа и посвещение, то соцът в кухнята внушава удобния факт, че с по-малко и с по-лоши неща е също толкова добре. Бляк. Миналата година написах достатъчно за обратната приливна вълна на соца, всичко е същото, че и по-зле, вече и коктейлите имат червени връзки. Нямам сила да повтарям, за любопитните ето линк.

  1. Конкурси и училища

Доживяхме и български вариант на „Мастършеф“. Предполагам най-много са го усетили членовете на журито, които след първия сезон отвориха собствени ресторанти или пък настоящите им се разработиха. Предполагам, че и от първия до десетия в класацията са го усетили, тъй като вече получавам покана за откриване на новия проект на седмия или деветия в „Мастършеф“. А пък наскоро разбрах, че н-найсетата в класацията вече е в Националния отбор по сладкарство. Успех на следващото състезание.

Като логично продължение от 2014 кулинарните училища и курсове и през 2015 се развиват добре и интензивно. Остава въпроса с легитимността на някои преподаватели, но тъй като това в краен случай резултира в ограмотена кулинарно публика, нещата се движат в правилната посока. Готварските курсове стават все по-чест избор за тиймбилдинг, а така модерните в Европа pop up diners започват да подават глава и тук.

  1. Шеф

Явно е срам голям да си готвач, защото всички вече са шефове. Кой откъдето минал и каквото забърсал, всичкото е шеф. Посещаването на еднократен курс в известна световна кулинарна академия е повод в CV-то да се напише, че кулинарната академия е завършена или пък че еди-кой си е възпитаник на въпросната академия. Справка за значението на думата възпитаник може би не би била излишна.

851433-chef-movie-poster-Jon-Favreau

3 responses to “2015 кулинарна: Б & Б

  1. Яна, прекрасен обзор .Поздравления и благодаря !

  2. Малина Маринова

    Интересен стил на писане имате.Само дето не разбирам защо днешните негативи или идват от соца или са „като при соца“- ами то беше толкова отдавна.Днес дори не се знае какво е било- а само ,че е лошо….Странна позиция за образован човек.
    Колкото до кухнята- през 2015г открих едно чудно местенце в Троян с автентична българска кухня и дух.Простите ми(необразовани) вкусови рецептори бяха зарадвани с „Джъзната салата“ и вълшебен „Домашен сладолед“. Сървиса(Обслужването) не беше като към кралска особа, защото беше като към Бог (уютно и с радост). Благодаря им! Благодаря и на Вас.

    • Розалина Николова

      Повярвайте, много хора помним соц. кухнята. Можете да заблудите някой по-малък, но не и хората сърбали точно тази попара или крем карамел в алпака купички или каквото там…и тук не става въпрос за традициона селска кухня, тези вкуснотии, които приготвяха бабите ни, в различните краища на страната..става въпрос за ресторантска храна, достатъчно ясно се разбира от статията. Не мога да повярвам,че още има хора плачещи с крокодилски сълзи за соца..но това е тема на отделен разговор.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s