Наздраве

Разсъждения по темата за отговорната и умерена употреба на алкохол и възможна ли е тя от един винен човек.

 

Бях помолена да напиша този текст от Мария Илиева, собственик на блога LaMartinia и сайта Parentland. Първоначално беше публикуван в Parentland, но споделям и тук, защото както каза Емил Коралов, може би не е зле ние, винените хора, да си припомним някои реалности, въздържателите малко да се успокоят, а пиещите спиртни напитки да си дадат сметка какво изпускат.

Задавали ли сте си въпроса защо в западните общества алкохолът е разрешен от закона, а марихуаната или опиумът например – не? Употребата на едно конкретно психоактивно вещество се толерира, докато тази на много други субстанции е поставена извън закона и обществено приемливото.

Очевидно е така поради дълбоките исторически и културни корени, които консумацията на алкохолни напитки има в човешката история. Те са неотделна част от човешкия бит от най-древни времена. Още преди модерната ера алкохолните напитки са познати на всички племенни общества с изключение на тези в Австралия, Океания и Северна Америка (именно затова там последствията от въвеждането на алкохола сред местните племена са особено тежки). Населението на древна Гърция било известно с прекомерното си пиене. В древен Рим напиването било почти национално развлечение, в следствие на което управлението на колесница в пияно състояние се наложило да се смята за нарушение. Алкохолът обикновено се е произвеждал в занаятчийски обем най-вече от излишни селскостопански продукти и постепенно става част от семейните и обществени традиции.

Днес алкохолът е официално благословената смазка на модерното общество. Може да бъде намерен навсякъде и по всяко време, цените му са по-ниски от тези на безалкохолните напитки и консумацията му се счита едва ли не за част от добрия тон. С пълна пара се движи влакът на социалното пиене, приемащо често форма на социална принуда: „Е, как така няма да се чукнеш за здравето на баща си?“

Истината е, че заради своите ефекти и рискове алкохолът не е нито по-безопасно, нито по-слабо вещество от  тези, които законите ни са решили да забранят и е добре самите ние да сме наясно с това, тъй като обществена дискусия за последствията от употребата на алкохол така и няма да се случи. Преди години ми се наложи да пиша курсова работа в WSET (Wine and Spirit Education Trust) за социалните аспекти на отговорната и умерената употреба на алкохол и естествено в края на краищата заключих, че мярката прави отровата (към това ще се върна по-нататък), но докато се подготвях по темата открих десетки книги, възхваляващи ползите от пийването на едно малко тук и там, докато за алкохолизъм открих една тънка книжка, която изрових с усилия от най-задната част на рафта. Това, което прочетох в нея ме разтресе, както и посещенията ми във виенския институт, специализиран в лекуването на алкохолно зависими хора, но преди да решите, че тук пише една блудна дъщеря завърнала се в лоното на нектара и че това е антиалкохолна статия, бързам да заявя обратното.

Поради естеството на професията си (винен дегустатор и журналист, както и търговец на вино) аз съм един от тези хора, които консумират алкохолни напитки редовно, много над препоръчаното от Световната Здравна Организация дневно количество и ако действително поглъщах количеството алкохол, което иначе изплювам на дегустации, то отдавна трябваше да съм в специализирана болница. Именно от тази си професионална позиция, и от житейската на понякога неприятно честен човек, си позволявам да изкажа мнение по темата. Лично, разбира се, но надявам се да адресира проблемите от двете страни на барикадата “Guilty pleasures”.

Guilt / Вина

В докладите на СЗО прекалената употреба на алкохол се класира между петте най-рискови фактора, причиняващи болести, инвалидност и смърт в световен мащаб и е каузален фактор за повече от 200 болестни и травматични състояния. В допълнение идват и сериозните социални и икономически последствия за индивидите и обществата от прекалената употреба на алкохол. И въпреки това, поради изброените по-горе причини, алкохолът остава с относително нисък приоритет в обществените политики и дори в общественото здравеопазване. Едва през последните няколко години започва разработването на национални политики и планове за действие, на кампании за ограмотяване, дава се публичност на препоръчителното количество алкохолни единици (което е съществувало винаги, но само в медицинските директиви за вътрешно ползване) и дори производителите на толкова луксозни напитки като шампанско например биват конфронтирани с унизителни, според тях, ограничения за реклама, задължаващи ги да пишат под всяка своя бляскава рекламна приумица, че шампанското всъщност е алкохол, а не звезди в чашата.

Причината за късно, но все пак събудилата се обществена бдителност е, че днес контактът с алкохол се осъществява на все по-млада възраст, все по-лесно и на все по-ниска цена и явлението “binge drinking” (тежък запой, който се започва с намерението за бързо и абсолютно интоксикиране) приема заплашителни размери. Всеки, който иска да се наслади на картините от един такъв запой, особено характерен за жителите на Великобритания, може да последва линка.

Резултатът от тази обществена бдителност е засилената дискусия в САЩ, Великобритания, Германия и Франция какво трябва да е отношението на държавата по въпроса с алкохола, и понеже става ясно, че дните на Сухия режим са минали, кои да бъдат официално признатите за умерени количества алкохол. Много активна и прецизна е кампанията на Британската Здравна каса (National Health Service – NHS), защото, както е видно от снимките по-горе, начинът, по който пият хората по тези земи, и то през всички социални прослойки, кара битовия БГ-алкохолизъм да изглежда като пионерче.

Директивите на NHS за първи път не правят разлика между мъже и жени и казват, че никой от тях не би трябвало да пие повече от 14 алкохолни единици седмично. Една алкохолна единица съдържа 8 г или 10 мл алкохол и се равнява на:

units

Съответно, за една седмица не се препоръчва консумацията на по-голямо количество алкохол от:

weekly

… и разбира се, ви съветват да не си „събирате“ единичките за уикенда, когато ще се разбиете в местната кръчма, а да ги разпределяте равномерно през седмицата, като оставите поне два безалкохолни дена.

Подобни са директивите и в други държави, така че ако ви е необходима цифра, към която да се придържате можете спокойно да използвате британската. Националният медицински консултант на NHS, лейди Сали Дейвис, изрично подчертава, че това са препоръчителните, а не безопасните количества алкохол. Такова нещо като безопасно при алкохола няма.

Сега, след като всички се почувствахме адски виновни, а на въздържателите им пораснаха крила да преминем към

 

Pleasures / Удоволствия

През 2013 Университетът в Съсекс публикува доклад за „забележителната липса на съгласие“ по света що е то прекалена консумация на алкохол, така че можем малко да се успокоим. Някои страни казват, че седмичното количество алкохол е просто умноженото по седем дневно, други казват, че трябва да има поне един безалкохолен ден. Някои страни забравят даже да дефинират колко алкохол има в една алкохолна единица, други спорят дали жените трябва да пият колкото мъжете или наполовина по-малко. Обичащите да попийват нации питат защо все на тях им трият сол  на главата за връзката между ракови заболявания и употребата на алкохол и какво било положението с испанци и французи. И тук Санчо стига до истината – Испания и Франция са винени нации и едва когато консумацията на спиртни напитки се увеличава, а тази на виното намалява, те започват активно да лобират за намаление на консумираното количество алкохол по принцип.

Която и да е вашата „отрова“, има едно-единствено, адски просто и винаги вярно нещо – вашето удоволствие. Удоволствието от вкуса на напитката, удоволствието от съчетаването й с храна, от компанията, с която я споделяте, от начина, по който се чувствате когато я консумирате. Удоволствието. В момента, в който то изчезне, замъгли се или дори бегло започне да мирише на принуда или зависимост, спрете, замислете се и бъдете честни пред себе си и околните.

За мен от години няма друга напитка освен виното. Да, малцовите уискита и занаятчийската бира са сигурно също толкова интересни, но за мен не толкова сложни, многопластови и облагородяващи като виното. Испанският философ Хосе Ортега и Гасет го е казал преди повече от сто години: „Виното е космически проблем.“. Виното е напитка, заради която територии са сменяли владетелите си и царе са залагали репутацията си, виното разказва за земята, от която идва с гласа на хората, които са го направили. То е библейско, някак си умозрително и всеки път когато си мислиш, че най-накрая си го разгадал, то те атакува от неподозиран ъгъл. Но така е с всяка сложна материя, а дори и тези, които нямат интерес към виното не могат да отрекат, че то е такава. Обожествявано и считано за мистично, виното е най-често присъстващата напитка в изобразителното изкуство от древността насам и всички са чували за бога на виното, но надали за този на текилата или бирата.

Ако трябва да сме реалисти, което винаги е за предпочитане, трябва да признаем, че алкохолът си е алкохол, независимо дали се намира във виното, бирата или спиртната напитка. Причината да се казва, че виното опива, а другите напитки напиват е в начина и ритъма на консумацията му. Пиенето на вино се асоциира с класа, защото то обикновено се придружава от храна, поднесена на маса, а не ядена на крак, т.е. вие отделяте време за него, защото се пие на бавни и по-малки глътки и не на последно място, защото доброто вино е на по-висока цена, отколкото една бира. Добрите вина се произвеждат в ограничени количества и намирането и споделянето им със сродни души създава чувство на удовлетвореност и принадлежност към общност. Вината от различните точки на планетата са толкова разнообразни, че винаги можете да намерите своето, както и да продължите да търсите новото и непознатото. Ароматите на виното се обработват в мозъка там, където се обработват спомените, така че пиенето на вино е повече от надигане на чаша и отпиване, по-често е пътуване във времето.

Ако трябва да е нещо, ще е вино, в това за мен отдавна няма съмнение.

 

3 responses to “Наздраве

  1. Браво за труда, Яна!
    Изглежда, често превишавам нормите, но търсейки удоволствие от виното, разбирам повече за него и намирам…хм..повече удоволствие. Без да прекалявам, се опитвам да въвлека и хората около мен в това. Което само по себе си е удоволствие, нали?
    Всъщност, исках ти благодаря, че непринудено въвличаш и мен в това.

  2. А, наздраве! Антиоксиданти да има😉

  3. Интересна статия. Много изчерпателна и нагледно видях, че относно твърдия алкохол, надвишавам седмичните позволения. Обръщам се веднага към виното

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s