Точка, точка, запетая…

 

Сравняването на виното с хора, и най-вече с жени, винаги е било полезен инструмент в работата с винените ми ученици. Преди да са достигнали определен момент на познание за тях е несравнимо по-лесно да ме разберат ако кажа, че едно вино е като пищна блондинка, отколкото че има плътно, мощно и заоблено тяло. Не само, че блондинката е по-интересна, но и на този етап от винената си кариера те няма как да знаят, че плътност и мощност са две различни неща и че мощността кореспондира с алкохола, а плътността  – с танина. На края на един курс по дегустация оставяме блондинката настрана (но не за да направим място за брюнетката) и за да ориентираме себе си и другите как точно възприемаме едно вино се прехвърляме на точките. Започваме да говорим за 86-точково или 90-точково вино, а понякога и за 78-точково.

Точките във виното са нещо като списъците с най-секси мъже и жени, най-престижни коли или най-реномирани марки часовници: важно е не само кой е по-напред в списъка, но и кой го съставя. Още от древността насам хората са се стремили да придадат количествена оценка на своето одобрение към явление или продукт. В случая с виното можем да кажем, че стремежът е доста древен – първата международна винена дегустация е организирана от краля на Франця през 1224 г. “Битката на вината” събира 70 участника от Испания, Германия, Франция и Кипър, журито се състои от … един английски свещеник, а победител е Кипър.

Към днешно време подобни дегустации – много и на всички тях се използват не способностите на духовенството да носи на алкохол, а взаимното усилие на многочленни комисии и на точките, които играят ролята на инструмент за всеобщо разбиране и уеднаквяване на критериите. Скучно, но неизбежно.

И така, малко смятане:

100 точки

Най-широко разпространената система за оценяване на вино е 100-точковата на Робърт Паркър. Бившият адвокат от Балтимор, САЩ е жива икона на винената критика и журналистика и всеки, който по някакъв начин се занимава с вино, независимо дали го прави, продава или просто пие, знае кой е той и затихва в очакване на оценката на Паркър за поредната реколта. Папа Паркър, както го наричат (не като баща обаче, а като Йоан-Павел II) е обичан и мразен в еднаква и силна степен, но каквото и да се говори, една добра оценка от Паркър може да изстреля едно вино в незнайни висини, а една лоша може да навреди значително на репутацията му. Ние, българите, например се радвахме като дечица на първата висока оценка, която той да даде на българско вино през 2012 година, но в това не сме по-различни от другите страни.

Хора, които не пият вино, но трябва да го купят например или такива, на които просто не им се занимава с това да формират собствен вкус са благодарни на Паркър и се доверяват на оценките му безрезервно. Тези, които се интересуват сериозно от вино от една страна зачитат и уважават оценките му и много често също си купуват вино, само защото то има еди-колко си точки по Паркър. От друга страна обаче, много често се чувстват като че ли длъжни да формират собствено мнение, ако може различно от това на Паркър.

Интернет изобилства с информация кой точно е Робърт Паркър, тук ще кажем само, че след едно пътуване до Страсбург той решава да захвърли адвокатската си практика и да се посвети само на виното. Най-важното, което прави, без естествено да има и най-беглата представа какво ще произлезе от това, е да основе свой собствен, „независим справочник за потребителя“, в който да има подробна и достъпна информация за виното. Всички му казват да си отива обратно в кантората, но той не ги слуша и през 1978 година издава първия, безплатен, брой на The Wine Advocate („Адвокат на виното“). Изпраща го на списък от клиенти, който преди това е закупил от търговци на едро на вино. Броят на абонатите през август 1978г. възлиза на по-малко от 600. Двайсет години по-късно The Wine Advocate има над 40 000 абоната във всеки щат на САЩ и в 37 други страни. Днес фактически всеки производител, търговец или добре осведомен потребител признава, че The Wine Advocate е най-влиятелното издание, формиращо покупателните навици на цяло поколение ценители на виното не само в Америка, но и във Франция, Англия, Швейцария, Япония, Тайван, Сингапур, Русия, Мексико, Бразилия и Китай.

Всъщност, достатъчно е само да кажем, че френската държава му връчва най-високото си отличие – „Ordre de la Legion d’Honneur“ и става ясно колко голямо е  вниманието му.

Според Паркър съществуващата по това време 20-точкова система за оценка на вината не предоставя достатъчна гъвкавост и често резултира или в прекалено сбити и несправедливи, или в прекалено раздути оценки на вината. Затова той създава своя система за оценка на вината, която междувременно много от ценителите на вино смятат за единствената официална и вярна. Ето какво представлява тя:

Системата на Паркър работи с качествена скала от 50 до 100 точки, реално обаче само с 20, защото вината, които стават за нещо имат от 80 точки нагоре. Цифровите оценки се използват само за да подчертаят и допълнят описателните дегустационни бележки, които са главното средство за изразяване на Робърт Паркър.

96-100 точки: забележително вино с дълбок и комплексен характер, притежаващо всички атрибути на висококачествено вино от дадения сорт или вид. Консумирането на вина от такъв калибър е незабравима награда за усилията, положени за намирането и закупуването им.

90-95 точки: изключително вино с невероятна комплексност и характер. Накратко, това са страхотни вина.

80-89 точки: вино над средното ниво до много добро, направено с финес, демонстриращо различни степени на аромат и характер. Без забележими и очевидни недостатъци.

70-79 точки: средно качествено, но добре направено вино, което не се отличава с нищо особено. С едно изречение: прямо, откровено и безобидно вино.

60-69 точки: вино под средното ниво с очевидни недостатъци, като повишена киселинност и/или танини, липса на аромати, евентуално грешки в аромата и вкуса.

50-59 точки: счетено за неприемливо вино.

Американското списание “Wine Spectator, междувременно не по-малко известно или влиятелно от Робър Паркър, оценява по неговата система, но е типичен представител на желаещите да имат малко по-различно мнение. При тях праговете са разместени, т.е. едно 95-точково вино вече влиза в Залата на славата.

95–100: Класика, превъзходно вино.

90–94: Изключително, вино с прекрасен характер и стил.

80–89: Добро до много добро, вино със специални качества.

70–79: Средно вино, което може да се пие и което има известни малки недостатъци.

60–69: Под средното, може да се пие, но не се препоръчва.

50–59: Слабо вино, не е добре да се пие и не се препоръчва.

По 100-точковата система работим и в БългарияDivino), като добавяме и свой рейтинг, изразен в бутилки – от 1 до 5.

20 точки

Тази система за оценка на вина, известна още като системата Дейвис, е разработена от д-р Мейнард, професор по винарство в Университета на Калифорния през 1959 г. При нея се дава различна степен на важност на отделните характеристики на виното като бистрота, цвят, съответствие с типа, аромат, букет, вкус и общи впечатления. Крайната оценка е сбор от оценките за цвят, бистрота, аромат, вкус и общи впечатления. Тя трябва да отразява както потенциала за съхранение на виното, така и допуснатите грешки. Най-добрите вина са от 18,5 до 20,0 т., висококачествените се оценяват от 17,0 до 18,4, а добрите търговски вина – с 15,5 до 16,9 точки.

Къде по-скучна работа, но както всяка статистика, считана от някои за по-надеждна. Аз не съм между тях. Главният съперник на Робърт Паркър – Джансиз Робинсън, самата тя сериозно светило в света на виното, автор не на списание, а не цели енциклопедии (!)  – използва също 20-точкова система.

Птички и звездички

Има още звездни системи, системи с чашки и какво ли още не.

Ще завърша с личното си мнение, което е различно от това на бранша, в който работя и с всеки изминал ден, прекаран в него се убеждавам в правотата му:

Обичам точки. Но на полата, шала или табуретката си. Не се кефя на купуването и продаването на вино според метричната мярка, която някой е решил, че има право да му наложи. Някой несравнимо по-мъничък от вселената, която по всяка вероятност се крие в дадено вино. И ако някой ме попита колко точки има това или друго вино, с което търгувам си послужвам с един прекрасен отговор, макар и не мой:

„… Точките са минаване по съкратената процедура и ако наистина обичаш вино, не искаш съкратена процедура. Искаш да го обясниш и разбереш. Точките не могат да обяснят и не могат да отразят същността на едно вино. Нека да ви дам един пример: обичам вината, те са мои приятели. Също така обичам приятелите си. Как бихте се почувствали ако някой ви накара да слагате точки на приятелите си?”

Думите са на Хю Джонсън, автор на World Atlas of Wine, едно от най-светлите имена в моята винена кариера. Негова е брилянтната идея да степенуваме доколко едно вино ни е харесало по следния начин:

От това вино бих изпил:

– нито чаша повече

– още една чаша

– още една бутилка

– цял кашон

– цяла бъчва

– бих изкупил реколтата

– бих купил лозето, от което идва.

Хю Джонсън

Хю Джонсън

 

 

2 responses to “Точка, точка, запетая…

  1. Я, колко интересно! Благодаря.

  2. Семейната ни система за оценка следва в голяма степен философията на Джонсън – колко от бутилката изпиваме на едно „сядане“, колко бутилки от един и същ вид има в разделния боклук в края на месеца и т.н. Обаче с времето хванахме един съществен недостатък на този подход – той не оценява само виното, ами и храната към него, по-точно правилното й подбиране🙂 Случвало се е да довършим бутилката като „уцелим мезето“, а на другия ден, отваряйки следващата, да се чудим това същото вино ли е.
    Точковите системи пък оценяват виното изолирано, извън естествения му контекст, и нещата се свеждат едва ли не до (извън)лабораторен биохимичен анализ.
    Което ни връща към цитата в предпоследния абзац на текста.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s