Червените: пино ноар

Човек и добре да живее, бива обзет от необяснима графомания и решава, че трябва да напише книга. Така обзета съм и аз и бих искала да споделя някои свои виждания за виното, които натрупах за последните повече от 16 години дегустиране, оценяване, писане, продаване и обучение на тема „Вино“. Книгата е в процес на (бавно) писане и тук ще споделям някои откъси от нея. 

ПИНО НОАР

Казват, че във винено отношение цялата красота на природата се концентрира в един сорт – пино ноар. Пино ноар е като крайъгълен камък, който удостоверява достигането на определена зрелост в правенето и изобщо разбирането на вино и рано или късно всеки уважаващ себе си енолог и ценител на виното достига до етап в кариерата си, на който е готов за пино ноар.

Пино е древен сорт, по всяка вероятност селекциониран от човека преди повече от 2000 години. Огромното разнообразие по отношение на цвят, форма и големина на чепка и зърна, добив и органолептични характеристики често става повод да се говори за високата склонност към мутации на сорта. Истината е, че доказателства за това няма, а разнообразието от клонове се дължи на дългото му съществуване. Пино е родител на поне 21 различни сорта и има роднински връзки с два пъти повече. Пино ноар е първата появила се в литературата мутация, последвана на пино мюние (един от тримата участника в шампанското), пино гри, пино блан и т.н. Първото споменаване е в Бургундия, но почти по същото време се споменава и в източници в Германия.

Едни от най-често използваните думи, които ще чуете за описание на сорта са „придирчив“ и „претенциозен“. Истината е, че пино ноар е претенциозен – както на лозето и в избата, така и в последствие в бутилката. През различните етапи от живота си той изисква непрекъснатото внимание на лозари, енолози и консуматори и не е чудно, че някои пазари нямат търпение да се занимават с капризите му.

По-ниското съдържание на танини и пигменти, в сравнение с например каберне совиньон или сира, много често е повод по-неопитните консуматори да го определят като не особено качествено вино, без потенциал. Не се заблуждавайте: най-добрите вина запазват достолепието си дълго време, а най-скъпите вина, продавани на търгове са бургундските пино ноари.

Тук е мястото да споменем и някои други думи за описание на сорта: натрапчива красота, специално място в небосвода на великите сортове и други.

Добрият пино ноар: като младо вино той се характеризира с приятна плодова цветистост – череша, малина, ягода и виолетки. След период на отлежаване развива елементи на горски гъби, шума, катран, трюфели, както и нотки на опушеност. Танините са меки и кадифени, отлежаването в барик ги подсилва, без да ги доминира. Добрият пино ноар е филигранно произведение, което е сложно и приятно за разгадаване. В него се крие много повече от мощ и първосигнална атракция.

Не толкова добрият пино ноар: ако добрият пино ноар е по всяка вероятност едно от най-атрактивните вина на планетата, то не толкова добрият със сигурност е най-разочароващото. Високи киселини, зелени и твърди танини, а ако идва от топли региони – мармаладена сладост и нищо повече.

Освен древен, пино ноар е сорт, който може да бъде срещнат навсякъде по света. Странно, имайки пред вид неговата претенциозност, но както споменахме по-горе улавянето на ефимерната му красота е ултимативният тест за моженето и знаенето на енолозите и дори откровено неподходящи за сорта дестинации искат да работят с него.

Въпросната красота и уникалното предаване на дори най-малките разлики в тероара са отличителни черти за Бургундия и многобройните й миниатюрни апелации. Бургундия е алфата и омегата на пино ноара, но е сложна не само в климатично и географско, но и в законово, и стилово отношение. Както често става с френските вина, бургундските са тези, с които да завършите теста за пино ноар, а не да го започнете. Особено добри вина идват от хладните региони Орегон, САЩ и Отаго, Нова Зеландия, както и Баден, Германия. За всички тях се казва, че се доближават най-много до бургундската стилистика, хубавото е, че притежават и собствени черти: орегонският е плодов, докато този от Отаго има нотки на сушени билки. Към момента немският пино ноар, известен с имената Blauburgunder и/или Spätburgunder, дава сериозна заявка за високо качество и отбелязва първите си сериозни интернационални успехи. Ценово особено изгоден, но труден за намиране извън Германия.

На авантюристично настроените препоръчваме да потърсят пино ноар от Австрия и Швейцария.

Десет вина от пино ноар за запознанство със сорта:

… Ви очакват в книгата :-).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s