Лично пространство на Яна Петкова за вино, храна и хора и връзките между тях.
Advertisements
Архив
-
Последни публикации
Етикетиране
Aвстрия Beaujolais Bordeaux Demeter Hugh Johnson Jiro Dreams of Sushi kosher wine sex sells The Nu Project Божоле Бургундия България Виена Испания Италия Калифорния Коледа Франция аромати био биодинамика винена листа винени кристали вино възпитание гаме грюнер велтлинер гурме дегустация деликатеси деца есета жени здраве зехтин искра каберне совиньон кашерно вино клиент корк кулинария култура любов магазин махмурлук мутри мъже обучение опасност парти пенливо пино ноар подаръци професионализъм професия ресторанти рецепти ризлинг ризото скариди соаве сомелиер сортове социална мрежа стюардеса сулфити събития точки фейсбук фотография хамон храна ценител шампанско шардонеКатегории
Blogroll
връзки
Последни коментари
Йоана Петрова on Как да говорим (за) вино? Мария on Идеалното хипстърско място – к… Н. Колев on Точка, точка, запетая… Galya on Точка, точка, запетая… Баба Пена on Наздраве Blogs I Follow
- feelingmiserable
- Планини и други пътешествия
- Муша-Буша в собствен сос, добро и зло, в здраве и болест, в dial-up и оптичен интернет, в и извън времето, внапредвид и деЦки от НОЙ
- Caroline Gilby on Wine
- Wine Lingo
- Блогът на Павлина
- Ферментация
- Кулинарно
- Блогът на нервната акула
- Дневниците на Бени
- Неполиткоректно
- Месодайно Говедовъдство
На добър път!
добре дошла сред блогърите, Яна 🙂
радвам ти се много!
Честито! Тук му е мястото да кажа, че Яна отвори вратите на един цял нов свят пред мен, което започна да променя и начина ми на живот. Преди да я срещна и постепенно да се стигне до създаване на клуб „Винен наблюдател“, бях сред феновете на твърдия алкохол. Яна се появи, когато разнообразието от водка, уиски и мартини бе започнало да ми става скучно. Стоях в някакви барове пред препълнени рафтове с марков алкохол и просто не знаех какво ми се пие. Сега в баровете пия единствено газирана вода с лимон. Особено ако преди това съм вечеряла. Вече нищо не е в състояние да ме изкуши да унищожа впечатлението от хубавото вино заедно с вечеря. Като бонус вече не се налага да слушам житейските излияния, които твърдия алкохол прави да изглеждат драматични до малките часове на нощта. Вместо това създадох много нови приятелства с хора, чието качество на живот е различно. От първа ръка се убедих, че любовта към виното може да рафинира човешката природа. Благодаря ти, Яна! 🙂
Благодаря на всички 🙂 строго винените неща си остават на http://www.vinoto.com , тук ще го даваме по-свободно 🙂
яно ле, моме академична! тъй като стигнах само до професура, и то в презряния от финяги като теб факултет „дестилати“, си позволявам да те поздравя с новия блог едва сега. като гледа човек колко народ си направи блогове, няма защо да се чудим защо в българия никой не работи… дано имаш време да го поддържаш, аз отдавна съм вдигнал ръце от този дълг (не, че нямам време, просто от мързел). дано имаш шанса да ашладисаш знанията и хъса си на българска почва. желая ти го така сърдечно, както ти привечер желаеш чаша неразгадаемо-престижен grüner veltliner…
Здравей Яна,
честито и наздраве!
Толкова е хубаво, че те виждаме тук и „ще го даваме по-свободно“ 🙂
Приветствам идеята и ще чакам с нетърпение твоите идеи, коментари и при нас в сибарит :).
Още веднъж много се радвам!
Привет и поздравления!
Мога ли да включа линк към теб при мен?
Привет!
Типичен /христоматиен/ пример за информационно разделение във фамилията! So ist das Leben! Пожелавам ти много успехи и здраве. Сънищата в реалност или както там беше….
С обич!
И-и-и-и, не си казвал, че имаш блогче?
Чета те с интерес, обаче някои статии липсват. Не знам дали се дължи на технически проблем или са изтрити нарочно. Липсват и в „Буквите“.
Примерно, темите „За секса“.
Много благодаря, не бих го забелязала. Оказа се, че wordpress са имали някакъв бъг и сега би трябвало почти всичко да е ок; другото е в процес на оправяне.
Относно „Буквите“ – там аз помолих да махнат нещата ми.
Здравейте Яна!
Подбирайки хората, на които да изпратя покана за участие в моя съвсем пресен блог, реших, че трябва непременно да сте сред тях. Разбира се, след като прочетох текста за виното.
Някъде бях писал, че едно от малкото хубави неща, заради които си струва човек да се е родил в България, е червеното вино. Продължавам да съм на същото мнение, пия всяка вечер по една чаша (понякога 2-3) и ви каня на среща в morningseeker.wordpress.com
Cheers,
В.
П.П. С вас и всички онези, които не са безразлични към доброто вино и намерения.
Ako moje da mi drasne6 1 e-mail poneje imam nqkolko vyprosa kym teb . Blagodarq predvariteln o i se izvinqvam za latinicata
Обади се на приятел-по скоро, за да е завършен абсурда- на Винария приятел ми каза за блога ти.Е, значи имаше нещо ново и там..Та, радвам се и …ще чета
Чети, само дето надали ще е точно това, което очакваш 🙂
Pritno mi e da cheta informatciata ot Vas. radvam se che ima takiva tceniteli na vinata v Bg. Shte se radvam na kontakt i ako rzbira se moga da Vi bada polezen s kakvoto i da e svarzano s lozarstvo, vinifikatcia, bio i biodynamika, molia ne me shtadete;
От кога ми се четеше нещо такова …:)
браво
Добри мисли за стил и несъвършенство!
Поздравления!!
Яна, голям кеф:)
Привет и поздравления за хубавия блог!
Мога ли да се свържа с теб чрез майл? 🙂
Яна, страхотна си, не спирай да пишеш! Фен съм ти още от едно време, когато случайно намерих „Бордни дневници“ в Буквите.
Ужасно е глупаво, че те откривам тук чак сега.
Прекрасна Яна, ти откриваш за нас, бедните лаици в областта на виненото изкуство, непознати светове.
И да не забравяме че, много съществена част от приключението живот е наслаждението!
Благодаря ти, скъпа!!!