Tag Archives: Бургундия

The Paris Wine Tasting of 1976 (Тhe Judgment of Paris)

Човек и добре да живее, бива обзет от необяснима графомания и решава, че трябва да напише книга. Така обзета съм и аз и бих искала да споделя някои свои виждания за виното, които натрупах за последните повече от 16 години дегустиране, оценяване, писане, продаване и обучение на тема „Вино“. Книгата е в процес на (бавно) писане и тук ще споделям някои откъси от нея.

„… Ако днес калифорнийските вина са признати за световна класа, поставяни от международната винена критика на едно ниво с великите вина на Бордо и Бургундия, то ситуацията не би могла да бъде по-различна през 70-те години на XX век, когато надали някой в Европа е чувал за американско вино, камо ли да го е опитвал.

Всичко това се променя на 7 юни 1976 година, когато в списание „Time“ е публикувана кратка статия. Четирите й параграфа, закътани на 58 страница в секцията „Модерен живот“ оповестяват резултатите от сляпа дегустация на вина в Париж, организирана от английския винен търговец Стивън Спъриър и американската му колежка Патриша Галагър. Дегустацията изправя считаните за едни от най-добрите в Калифорния вина срещу малка част от доказалите се през вековете френски шата със световна слава от Бордо и Бургундия. При червените вина това са:

От Франция: Château Mouton-Rothschild 1970, Château Montrose 1970, Château Haut-Brion 1970 и Château Leoville Las Cases 1971;

От Калифорния (само каберне совиньон): Stag’s Leap Wine Cellars 1973, Ridge Vineyards Monte Bello 1971, Heitz Wine Cellars Martha’s Vineyard 1970, Clos Du Val Winery 1972 (с първа реколта за избата!!), Mayacamas Vineyards 1971, Freemark Abbey Winery 1969.

При белите вина участниците са:

От Франция: Meursault Charmes Roulot 1973, Beaune Clos des Mouches Joseph Drouhin 1973, Batard-Montrachet Ramonet-Prudhon 1973, Puligny-Montrachet Les Pucelles Domaine Leflaive 1972;

От Калифорния (шардоне): Chateau Montelena 1973, Chalone Vineyard 1974, Spring Mountain Vineyard 1973, Freemark Abbey Winery 1972, Veedercrest Vineyards 1972, David Bruce Winery 1973.

С изключение на двамата организатори, съдийте са реномирани френски имена от света на виното и гастрономията (между тях е Aubert de Villaine от Domaine de la Romanée-Conti в Бургундия). Дегустацията се провежда на 24 май 1976 година, понеделник и това е едно от щастливите обстоятелства в историята. Поканените американски, британски и френски журналисти игнорират поканата на Спъриър, между тях и Джордж М. Тейбър от списание „Time“. След като Патриша Галагър му се обажда с молба да размисли и тъй като понеделник обикновено е слаб ден за новини, Тейбър отива. Той е единственият присъстващ журналист, който става свидетел на повратен момент за американското вино. Случва се това, което никой не очаква, а именно американските вина да победят. Френските съдии не само не могат да отличат калифорнийските от френските вина, но и дават най-високи точки на две вина от Напа Вали – Chateau Montelena Chardonnay 1973 и Stag’s Leap Wine Cellars Cabernet Sauvignon 1973, с което присъждат първото място на Калифорния и при белите, и при червените вина (оценките на Спъриър и Галагър са изключени).

Новината и нейното епохално значение не само за американското вино, но и за френската идея за традициите и вековния опит не са сензация в никакъв случай. Победителите, неосъзнавайки тежестта на случилото се, реагират хладно, с коментари от рода на: „Ами, това е чудесно, коя нова изба не иска да печели дегустации?“ (Warren Winiarski от Stag’s Leap Wine Cellars). Френската преса реагира месеци след събитието в най-добрия случай лаконично, в стандартния – присмехулно и обидно. Одет Кан, член на журито и сериозно име във винената и гастрономическа преса във Франция стига до там, че иска да се откаже от вота си и когато става ясно, че това е невъзможно, прекратява контакти със Спъриър и прави всичко възможно да очерни дегустацията в по-нататъшните си статии.

С течение на времето обаче значението на новината изкристализира в съзнанието на производители, потребители и търговци и подемът на калифорнийските вина е факт. Подем, който не спира и до днес. Парижката дегустация е може би единствената, повторена над три пъти, а върху вината от нея са се упражнили и изказали сетивата на най-големите във виното от двете страни на Атлантика. И всеки път Калифорния печели, дори трийсет години след оригиналната дегустация (със същите реколти вина). Парижката дегустация етаблира Стивън Спъриър като дегустаторска величина и журналист и лектор от световен ранг. По нея е заснет филм с Алън Рикман и Крис Пайн в главните роли –  „Bottle Shock“, който подобно на „Отбивки“, е задължителен за всеки винен човек.“

Реклами

Червените: пино ноар

Човек и добре да живее, бива обзет от необяснима графомания и решава, че трябва да напише книга. Така обзета съм и аз и бих искала да споделя някои свои виждания за виното, които натрупах за последните повече от 16 години дегустиране, оценяване, писане, продаване и обучение на тема „Вино“. Книгата е в процес на (бавно) писане и тук ще споделям някои откъси от нея. 

ПИНО НОАР

Казват, че във винено отношение цялата красота на природата се концентрира в един сорт – пино ноар. Пино ноар е като крайъгълен камък, който удостоверява достигането на определена зрелост в правенето и изобщо разбирането на вино и рано или късно всеки уважаващ себе си енолог и ценител на виното достига до етап в кариерата си, на който е готов за пино ноар.

Пино е древен сорт, по всяка вероятност селекциониран от човека преди повече от 2000 години. Огромното разнообразие по отношение на цвят, форма и големина на чепка и зърна, добив и органолептични характеристики често става повод да се говори за високата склонност към мутации на сорта. Истината е, че доказателства за това няма, а разнообразието от клонове се дължи на дългото му съществуване. Пино е родител на поне 21 различни сорта и има роднински връзки с два пъти повече. Пино ноар е първата появила се в литературата мутация, последвана на пино мюние (един от тримата участника в шампанското), пино гри, пино блан и т.н. Първото споменаване е в Бургундия, но почти по същото време се споменава и в източници в Германия.

Едни от най-често използваните думи, които ще чуете за описание на сорта са „придирчив“ и „претенциозен“. Истината е, че пино ноар е претенциозен – както на лозето и в избата, така и в последствие в бутилката. През различните етапи от живота си той изисква непрекъснатото внимание на лозари, енолози и консуматори и не е чудно, че някои пазари нямат търпение да се занимават с капризите му.

По-ниското съдържание на танини и пигменти, в сравнение с например каберне совиньон или сира, много често е повод по-неопитните консуматори да го определят като не особено качествено вино, без потенциал. Не се заблуждавайте: най-добрите вина запазват достолепието си дълго време, а най-скъпите вина, продавани на търгове са бургундските пино ноари.

Тук е мястото да споменем и някои други думи за описание на сорта: натрапчива красота, специално място в небосвода на великите сортове и други.

Добрият пино ноар: като младо вино той се характеризира с приятна плодова цветистост – череша, малина, ягода и виолетки. След период на отлежаване развива елементи на горски гъби, шума, катран, трюфели, както и нотки на опушеност. Танините са меки и кадифени, отлежаването в барик ги подсилва, без да ги доминира. Добрият пино ноар е филигранно произведение, което е сложно и приятно за разгадаване. В него се крие много повече от мощ и първосигнална атракция.

Не толкова добрият пино ноар: ако добрият пино ноар е по всяка вероятност едно от най-атрактивните вина на планетата, то не толкова добрият със сигурност е най-разочароващото. Високи киселини, зелени и твърди танини, а ако идва от топли региони – мармаладена сладост и нищо повече.

Освен древен, пино ноар е сорт, който може да бъде срещнат навсякъде по света. Странно, имайки пред вид неговата претенциозност, но както споменахме по-горе улавянето на ефимерната му красота е ултимативният тест за моженето и знаенето на енолозите и дори откровено неподходящи за сорта дестинации искат да работят с него.

Въпросната красота и уникалното предаване на дори най-малките разлики в тероара са отличителни черти за Бургундия и многобройните й миниатюрни апелации. Бургундия е алфата и омегата на пино ноара, но е сложна не само в климатично и географско, но и в законово, и стилово отношение. Както често става с френските вина, бургундските са тези, с които да завършите теста за пино ноар, а не да го започнете. Особено добри вина идват от хладните региони Орегон, САЩ и Отаго, Нова Зеландия, както и Баден, Германия. За всички тях се казва, че се доближават най-много до бургундската стилистика, хубавото е, че притежават и собствени черти: орегонският е плодов, докато този от Отаго има нотки на сушени билки. Към момента немският пино ноар, известен с имената Blauburgunder и/или Spätburgunder, дава сериозна заявка за високо качество и отбелязва първите си сериозни интернационални успехи. Ценово особено изгоден, но труден за намиране извън Германия.

На авантюристично настроените препоръчваме да потърсят пино ноар от Австрия и Швейцария.

Десет вина от пино ноар за запознанство със сорта:

… Ви очакват в книгата :-).

Бургундия, моя любов

ратко резюме по Дюрас)

 

 

Почитателите му го наричат Monseigneur le Vin de Bourgogne” и казват, че ако Франция все още разполага с някакво истинско великолепие и разкош, с актуално и модерно чудо, това без съмнение е бургундското вино с неговата ефирност, чувственост и аристократична сдържаност.

 

За мен бургундското вино е една от драмите на винения свят: нещо, на което едновременно искам да целуна ръка и да го изтласкам в покрайнините на съзнанието си. С този материал ще се опитам да обясня защо.

Има още

La Beursaudiere

9, Chemin de Ronde
89310 Nitry – Bourgogne – Chablis – France

La Beursaudiere е едно от вълшебните места, на които попаднахме при посещението си в Бургундия.

(За което ще се появи отделен репортаж – първо в сп. “Бакхус”, после и тук).

Бургундската кухня е точната противоположност на стройните, фини и сложни бургундски вина: тя е обилна, калорична и невероятно вкусна. През няколкото много интензивни на сетивни преживявания дни в Бон (Beaune) и Шабли (Chablis) всички имахме чувството, че само се движим от маса към маса, държейки винаги чаша прелестно бургундско в ръка.

Има още