Tag Archives: Виена

Ризлинг и Германия

Ризлинг или шардоне, кой носи короната? Надявам се въпросът никога да не намери отговор, защото би настанала голяма скука в противен случай. Има известно единство все пак – казва се, че шардонето е царят, а ризлингът – кралицата на белите сортове. Текстът по-долу е писан за DiVino – с голям кеф и коренопреклонно възхищение пред царицата. Сложен е и малко по-дълъг, отколкото предполага средната концентрация на четящите в нета, така че надали някой ще го възнагради със задълбочен прочит. Въпреки това, просто трябва да го има тук.

Как ви се струва идеята ризлинг да е дядо, внук или доведен брат на пино ноар, шардоне, гаме или фурминт? Луда работа безспорно, но да изследваш ДНК-то на винените сортове не е съвсем стандартно занимание. Д-р Фердинанд Регнер от Института за витикултура и помология в Австрия, и особено активен ампелографски изследовател, открива през 1998 година (Regner et al.), че ризлингът има роднинска връзка със сорта Gouais Blanc – един от най-древните и плодовити сортове на Западна Европа, чийто гени се откриват в поне осемдесет (!) други сорта, включително изброените по-горе. 26-те официални синонима и 6-те сорта, които се бъркат с него са само частични доказателства за предългата история на ризлинга. Хроникьорите на виното от последните няколко века може и да спорят дали първото официално споменаване на сорта е през 1435, 1464, 1552 или 1546 година, но всички са единодушни, че ризлингът е като Атлас, на чийто рамене се крепят небесата на най-новата винена история.

Все още се дискутира и дали името му идва от немските думи Verrieseln (изресяване на лозата), от reissende Säure (разкъсваща киселина), от edles Reis (благороден филиз) или от Rusling (черно дърво). За да се направи разлика с италианския ризлинг (Riesling Italico, Welschriesling), който е съвсем отделен сорт, ризлингът е известен още като „Рейнски” или „Бял” ризлинг.

Студоустойчив поради дебелия си и здрав ствол, късноцъфтящ, средно до къснозреещ, устойчив към мана, леко податлив към брашнеста мана и ботритис (слава богу за последното), ризлингът зрее бавно. Това от една страна го прави особено подходящ за по-северните винарски регони, от друга иска да бъде засаден в най-изгодно разположените лозя, за да узрее напълно. Особената му претенциозност към изложението не важи за почвите – справя се с различни типове и в съответствие с това вината имат различен профил. Оптимални условия предоставят стръмни каменисти склонове или тераси на речни долини.

За ризлинга се казва, че предава по уникален начин тероара, от който идва и именно затова ризлингите от Елзас нямат нищо общо с тези от Австрия; австрийските – нищо общо с тези от Германия, а европейските като цяло – нищо общо с тези от Новия свят. „Центърът на просветата” що касае ризлинга обаче е и си остава необятната и понякога толкова трудно разбираема във винено отношение Германия. Там той расте във всички винени региони и 22 000-те хектара, които заема го правят най-разпространеният сорт в Германия.

Ризлингът е абсолютното и пълно олицетворение на немската винена култура.

Немските ризлинги се срещат във всевъзможни качествени степени и стилове. Принципно нямат контакт с дъб, но на места вината отлежават в стари големи бъчви с вместимост от около 2000 литра. Трудност при ориентирането във вкус и стил представлява наличието на остатъчна захар във виното. Тя се среща по-често в т. нар. предикатни вина (Auslese, Spaetlese, Beerenauslese, Trockenbeerenauslese), но и много от вината от степените „Качествено вино” (Qualitätswein) или „Кабинет” (Kabinettwein), особено ако идват от по-северните области, компенсират високата свежест с деликатна сладост.

Сухотата и остатъчната захар на виното изглеждат по абсолютно различен начин в немските ризлинги и трябва да сте наясно с това, за да подходите правилно към тях и да се съгласите с нас, че това са велики вина (имаме пред вид качествени вина, разбира се, а не евтини шербети, които макар и значително намалели, все още се срещат). Сухотата на немският ризлинг не е тази на френското шабли или на сансера от Лоара и няма как да е при разкъсващата киселина, която би се усещала остра, изсушаваща и дращеща гърлото, ако не би била компенсирана от известно количество остатъчна захар. Това означава, че алкохолната ферментация не се провежда докрай и алкохолното му съдържание обикновено e 8 – 9%.

Има още

Advertisements

Grand Austrian Tasting 2013

За шести път ще я бъде – голямата австрийска дегустация.

Радвам се за това.

Променяме се.

Станахме по-големи  – този път участват цели седем вносителя, които общо ще представят 57 вина във всякаква стилистика, която пиещ вино човек може да си представи. Това изравнява присъствието на Австрия на българския пазар с винен гигант като Италия например. Качеството на вината остава безпрецедентно високо.

Само за пет години българският потребител на вино направи гигантска крачка напред във винената си култура, така че да накара почти всеки уважаващ себе си вносител на вино да включи австрийска изба в портфолиото си. Смея да мисля, че приносът на ГАТ за това е съществен и тайничко се гордея с него. Бих могла да си спомням началото на присъствието на австрийското вино у нас, но избягвам сантименталности от рода на „Какво беше, какво стана, ееех”.

Станахме с една идея по-сериозни – имаме си официално лого и запазена търговска марка. Но само с една идея. За справка – логото (една картина казва повече от хиляда думи).

GAT logo_RGB

 

 

 

 

 

 

 

Обнадеждена съм за бъдещето на винената култура у нас.

Освен обнадеждена, за съжаление, този път се подготвям за ГАТ и омерзена – от тинята, в която затъва страната ми – и очевидно след работата си през деня ще тичам по площадите на София, както преди двайсет години.

Хубавото е, че ГАТ започва още от 12.00 на обяд, на 19 юни, в градината на Гранд Хотел София, разположен между Министерския съвет и Народното събрание.

Така ще можем да отдадем дължимото както на ценителския, така и на гражданския си дълг.

Silberwirt

Silberwirt е едно от любимите ми места във Виена. Винаги, когато имам възможност прескачам за по едно прекъсване на диетата и поглаждане на косъма – ястията там са много, много вкусни, което, както е известно на жените, автоматично ги изважда от групата на леките и диетичните.

Има още

Indochine 21

Името Indochine 21 навежда на мисълта за азиатска кухня и с право: собствениците ви предлагат среща с кухнята на страните Виетнам, Лаос и Камбоджа (нар. по колонизаторско време Индокитай), интерпретирайки тяхната невероятна интересна кулинарна култура в Zeitgeista на нашия век – 21. Малко позната тема, дори и за разнообразната, активна и модерна виенска гурме-сцена.

Има още

Welt.Wein.Festival във Виена

На Ринга във Виена, измежду многото помпозни и внушителни сгради, показващи просперитета на австрийското бюргерство, се намира една особено помпозна, особено внушителна и някак си колебаеща се между бароков дворец и старогръцки храм сграда – Palais Coburg. Бившата резиденция на фамилията Сакс-Кобург днес е един от най-луксозните хотелски комплекси във Виена, реставрирана до почти упадъчен блясък и приютяваща гурме-ресторант на световно ниво и една от най-обширните изби в Австрия (за да бъде наречена една австрийска изба богата са необходими поне 3 000 вина от цял свят). Именно там се проведе Welt.Wein.Festival, за който ще стане дума в тази публикация.

Има още