Tag Archives: дегустация

10 Things I Hate About You или …

 

Уточнихме какво ви различава от нормалните хора и ви прави винен маниак, деликатно споменавайки, че има моменти (преобладаваща част от виненото ви съществуване), през които сте досада за околните. Да си досаден за аматьорска публика е лесно, да досадиш на професионална обаче е дарба. Ето някои от начините, по които може да се стане това или

Някои неща, които да не правите на винена дегустация / винено изложение / посещение в изба

  1. Обърквате винената дегустация с бар

Искате да ви наливат повече, оставате дълго след дегустацията/събитието, махате или викате на разливащия да ви налее веднага след като сте изпили предвиденото количество, прекъсвате го докато говори с други хора…

Ще дойде и вашият ред, бъдете търпеливи. Може да научите нещо за себе си и за света, докато чакате да ви налеят и слушате разговора с околните, някой пък може да е задал интересен въпрос.

  1. Казвате какво мислите

Истината е, че има определен етикет на такива събития, както има определен отговор на въпроса „How are you today?”, зададен на клиентелата във всеки магазин в САЩ и той е: всъщност няма значение. Колко точки давате на еди-кое си вино, дали го смятате за отвратително или прекрасно и дали то „няма нищо общо със совиньоните, които пих като бях в …“ всъщност има пренебрежимо малко значение за всички други, освен за самите вас или поне не в този момент.

Не обърквайте със задаването на въпроси, което принципно е желано и което е добре да се случи премислено и донякъде информирано. Водете си бележки, които имат значение за вас в този момент и на това място, отбележете си, ако искате да опитате виното още веднъж и питайте за нещо, което наистина искате да научите от човека насреща. Ако поискат обратна връзка от вас, не отприщвайте бента, а отговорете възможно най-общо, неангажиращо и учтиво. Надали преценката ви в този момент е най-обективната, а и говорите за труда на хората отсреща, така че стъпвайте леко.

  1. Пиете/ плюете всичко

Това ще ви докара до момента, в който ще пиете най-евтиното вино и ще изплювате най-скъпото – или защото сте вече пияни, или защото сте винени сноби. Ако сте винените всеотдайковци, каквито твърдите, че сте, знаете дали да пиете или плюете. Не само защото предварително сте се информирали какво се разлива, но и защото можете да разберете докато виното е в устата ви.

  1. Чашата

Държите чашата в лицето на разливащия, на нивото на очите му, под ъгъл, така че да ви се налее повече, искате да ви се плакне с вода след всяко вино и карате всички на щанда да искат същото – има какви ли не игри на нерви с чаша, но има ли нужда?

  1. Парфюмът

Вече със статут на графит – “ Без парфюм на дегустация“. Няма как околните да усетят деликатните аромати на един Шатоньоф дьо Пап, ако ги атакувате с нотки на кориандър, диви горски плодове, цвят от портокал, бегония тубероза и … космат опопанакс в едно (между впрочем истинските нотки в Dior Poison).

  1. Напивате се

Сериозно?

ajim8zvrtlolp4i5cp0g

Ризлинг и Германия

Ризлинг или шардоне, кой носи короната? Надявам се въпросът никога да не намери отговор, защото би настанала голяма скука в противен случай. Има известно единство все пак – казва се, че шардонето е царят, а ризлингът – кралицата на белите сортове. Текстът по-долу е писан за DiVino – с голям кеф и коренопреклонно възхищение пред царицата. Сложен е и малко по-дълъг, отколкото предполага средната концентрация на четящите в нета, така че надали някой ще го възнагради със задълбочен прочит. Въпреки това, просто трябва да го има тук.

Как ви се струва идеята ризлинг да е дядо, внук или доведен брат на пино ноар, шардоне, гаме или фурминт? Луда работа безспорно, но да изследваш ДНК-то на винените сортове не е съвсем стандартно занимание. Д-р Фердинанд Регнер от Института за витикултура и помология в Австрия, и особено активен ампелографски изследовател, открива през 1998 година (Regner et al.), че ризлингът има роднинска връзка със сорта Gouais Blanc – един от най-древните и плодовити сортове на Западна Европа, чийто гени се откриват в поне осемдесет (!) други сорта, включително изброените по-горе. 26-те официални синонима и 6-те сорта, които се бъркат с него са само частични доказателства за предългата история на ризлинга. Хроникьорите на виното от последните няколко века може и да спорят дали първото официално споменаване на сорта е през 1435, 1464, 1552 или 1546 година, но всички са единодушни, че ризлингът е като Атлас, на чийто рамене се крепят небесата на най-новата винена история.

Все още се дискутира и дали името му идва от немските думи Verrieseln (изресяване на лозата), от reissende Säure (разкъсваща киселина), от edles Reis (благороден филиз) или от Rusling (черно дърво). За да се направи разлика с италианския ризлинг (Riesling Italico, Welschriesling), който е съвсем отделен сорт, ризлингът е известен още като „Рейнски” или „Бял” ризлинг.

Студоустойчив поради дебелия си и здрав ствол, късноцъфтящ, средно до къснозреещ, устойчив към мана, леко податлив към брашнеста мана и ботритис (слава богу за последното), ризлингът зрее бавно. Това от една страна го прави особено подходящ за по-северните винарски регони, от друга иска да бъде засаден в най-изгодно разположените лозя, за да узрее напълно. Особената му претенциозност към изложението не важи за почвите – справя се с различни типове и в съответствие с това вината имат различен профил. Оптимални условия предоставят стръмни каменисти склонове или тераси на речни долини.

За ризлинга се казва, че предава по уникален начин тероара, от който идва и именно затова ризлингите от Елзас нямат нищо общо с тези от Австрия; австрийските – нищо общо с тези от Германия, а европейските като цяло – нищо общо с тези от Новия свят. „Центърът на просветата” що касае ризлинга обаче е и си остава необятната и понякога толкова трудно разбираема във винено отношение Германия. Там той расте във всички винени региони и 22 000-те хектара, които заема го правят най-разпространеният сорт в Германия.

Ризлингът е абсолютното и пълно олицетворение на немската винена култура.

Немските ризлинги се срещат във всевъзможни качествени степени и стилове. Принципно нямат контакт с дъб, но на места вината отлежават в стари големи бъчви с вместимост от около 2000 литра. Трудност при ориентирането във вкус и стил представлява наличието на остатъчна захар във виното. Тя се среща по-често в т. нар. предикатни вина (Auslese, Spaetlese, Beerenauslese, Trockenbeerenauslese), но и много от вината от степените „Качествено вино” (Qualitätswein) или „Кабинет” (Kabinettwein), особено ако идват от по-северните области, компенсират високата свежест с деликатна сладост.

Сухотата и остатъчната захар на виното изглеждат по абсолютно различен начин в немските ризлинги и трябва да сте наясно с това, за да подходите правилно към тях и да се съгласите с нас, че това са велики вина (имаме пред вид качествени вина, разбира се, а не евтини шербети, които макар и значително намалели, все още се срещат). Сухотата на немският ризлинг не е тази на френското шабли или на сансера от Лоара и няма как да е при разкъсващата киселина, която би се усещала остра, изсушаваща и дращеща гърлото, ако не би била компенсирана от известно количество остатъчна захар. Това означава, че алкохолната ферментация не се провежда докрай и алкохолното му съдържание обикновено e 8 – 9%.

Има още

Истинското вино

Най-често задаваният ми въпрос в интервюта е: „Кое е любимото Ви вино?“, пред- или следшестван от „Как решихте, че искате да се занимавате с вино?“. Наскоро някой ме попита и какво е виното за мен. Трябва да е истинско, помислих си веднага, но, разбира се, отговорих по друг начин поради различни причини – липса на време, спецификата на аудиторията, която, евентуално, щеше да прочете интервюто и други. Казах си, че като ми остане време ще седна да напиша как аз виждам тази работа и логично все отлагам, докато една дегустация преди няколко дни не отприщи нещата.

Наясно съм, че да повдигаш въпроса за това какво е истинско вино е неразумно отваряне на врата, зад която се крие лавина. Не го правя вече, защото открих, че моите представи за истинското вино започнаха да изместват фокуса си напоследък, а и се изморих да споря с дървени/гумени глави. Разбрах, че все някак си ще се открия със сродните си винени души и в тих сговор ще изследваме това, което ни интересува, без да се чувстваме принудени да се оправдаваме пред останалите.

Кои са останалите? През последните петнайсет години имам възможността да наблюдавам доста винен народ около себе си и бих могла да го разделя в три основни групи, които съответно защитават своята представа за истинско вино:

– Групата „Цена-качество“ – защитава тезата, че всички средства са оправдани, за да получиш краен продукт от ферментирало грозде, който задоволява изискването за бързо удоволствие и най-вече за добро съотношение „цена-качество“. Членовете на тази група обикновено са представители на огромни изби или дистрибуционни компании.

– Групата на винените сноби – старо- или новозабогатели, пият само Гран Крюта от Бордо и то с кашони.

– Набиращата критична членска маса и у нас група „Оммм“ – яростно защитава тезата (те всъщност са яростни доста често), че истинското вино трябва да стигне от земята до бутилката, и оттам до сетивните небеса, непипнато от човешка ръка.

Не виждам отбор, към който ми се иска да се присъединя. Ще обясня по-долу защо и ще се опитам да представя и защитя моя отбор на истинското вино.

Има още

Grand Austrian Tasting 2015

На 19 юни 2015 на моравата пред Хилтън, София за 8-ми пореден път ще се случи Grand Austrian Tasting – ежегодната ни целодневна дегустация на вина от Австрия.

След години упорита работа се надявам, че българите и австрийските вина са се опознали донякъде и поредната им среща ще е като среща между добри познати.

Grand Austrian Tasting е нещо като ветеран, той беше преди Divino.Taste, преди Winebox Portfolio Tasting, преди повечето местни и международни конкурси, които се появиха през последните години у нас. Трябва да си признаем известно безрасъдство, нямаше как иначе да се осмелим да се изправим пред публика, за която Австрия = ски = виенско колело = Моцарт(-ови топки) = ама, там е студено за вино. Или пък наистина безпрекословно обичаме австрийските вина и искаме българите да се докоснат до вековната (!) винена култура на тази близка и все пак толкова непозната ни страна.

Последните осем години изминаха адски бързо. Спомням си повечето от вас в началото, а може би и вие си се спомняте – с вашето изумление, почуда и объркване. След няколко години започнаха коментарите за реколтите, а след още няколко – оценките (в точки) на вината. Последните приемам винаги с широка усмивка. Вярно е, че една дама всяка година дава 84 точки на ризлинг, на който световната винена преса дава с 10 отгоре, но човек просто трябва да се преклони пред упоритата й убеденост, а и щом вината се пият, доброто дело е свършено. Защо смятам, че австрийските вина се пият? Защото за този кратък период от време вносителите от двама се увеличиха на осем, което няма как да стане, ако няма скок в потреблението. Радвам се за това.

Като ветерани имаме право да направим равносметка по средата на пътя и да благодарим на малкото хора, които винаги са ни подкрепяли:

– от самото начало зад нас стоят Емил Коралов (създател на „Бакхус“, после на „DiVino“ и собственик на „Гурме Пъблишинг“) и Ивет Добромирова и ProPr.

– Велина Мавродинова от Студио Ентусиазъм казва, че се е забавлявала с нашето лого и идентичност, ние й изпращаме ретур едно сърце, защото този дълъг нос в чашата е точно това, което сме ние.

– Колегите ми от DiVino и Grape Central – благодарение на тяхната посветена работа, всички посетители на ГАТ получават възможно най-професионалното представяне на вината.

Акцентите тази година:

Трудната година: 2014 ще остане в историята като черна година за винарството в Европа. И ако обикновено се казва, че виното се прави на лозето, подобни години изкарват на преден план хората в избата. На тези, които обичат да коментират реколти съм убедена, че ще им е особено интересно на ГАТ 2015.

Вечният ни акцент: „Виното е за всички“ – вече знаете, че сме привърженици на откритото, некомплицирано отношение към виното. То не е напитка за сноби, то е за всички, от него няма нужда да се „разбира”, трябва само да се обича.

Извън Австрия: ще можете да прескочите до Австралия и Нова Зеландия, за да опитате награждаваните вина на Берт Саломон.

Биодинамика: Австрия е втора в Европа по размер на отглежданите на биодинамичен принцип лозя. С прости думи – лозя, които не са обработвани с инсектициди, пестициди и всякакви други „-циди“. Ако продължават в същия дух скоро почти всички австрийски изби ще са поне био, така че не знам докога е резонно това да е акцент на ГАТ. Все пак, попитайте кой са биодинамичните изби.

Ако имаме късмет с времето ще осъществим идеята от миналата година за градинско парти. Вземете си шапките и гуменките.

invitation GAT 2015

Обективизиране на субективното или защо така?

В началото на тази седмица отворих последния брой на списанието ни DiVino и с голяма изненада, и удоволствие, открих текст от Емил Коралов. Веднага се зачетох, не само защото Емо рядко пише, а и защото го прави умно и аргументирано, което, бога ми, си е рядкост в наши дни. В текста той разяснява как работи класацията на ДиВино за Топ 50 на българските вина, защо се случва съгласно определени изисквания и колко трудно, защото субективно, но абсолютно посветено на каузата „Българско вино“ се случва тя.

Публикувам този текст тук, защото поради скромността на Емо, която дори необичащите ни и постоянно критикуващи не могат да отрекат, той няма да бъде публикуван на сайта на ДиВино.

„Наскоро публикувахме нашата класация Топ 50 на българските вина в
сайта divino.bg, а сега и в броя на списанието, което е пред вас.
Класацията имаше сериозен отзвук в професионалните среди, което е
добър атестат за нашата работа. Три основни въпроса се откроиха в
коментарите по повод класацията – защо в класацията влизат само вина,
произведени в по-големи количества; за стила на българските вина;
доколко е обективна класацията ни.

Защо 2000 бутилки
Bugatti Veyron е убийствен автомобил, от който за последните десет
години са направени 450 броя. Peugeot 308 със сигурност не е
по-добрата кола от Bugatti Veyron, но е определена за автомобил на
2014 според една от класациите (достатъчно авторитетната
www.caroftheyear.org). За да участва в класацията, даден автомобил
трябва да е произведени минимум „в тираж“ 5000 броя за годината.
Значението на Bugatti за автомобилната индустрия е на практика
никакво, а на един-единствен модел на Peugeot – огромно. Какво е да
пуснеш на пазара вино от една бъчва? Може да направиш и убийствено
вино, което ще бъде повече от бутиково, ама ще го пробват малка група
от хора, а то ще бъде в такова минимално количество, че ще бъде изпито
още преди да може да се създаде мит около него. Защото няма
вино-легенда в света, което да е направено в такива миниатюрни
количества. Ще получи много високи оценка – както от критиката, така и
от малцината избрани, които ще го пробват, но никога, ама никога няма
да има каквото и да било значение за винената индустрия. Съвсем друго
е да се опиташ да избереш сред многото бъчви няколко, да рискуваш с
тях да направиш бленд и след това да зарадваш доста по-голям кръг от
ценители със страхотен резултат. А ако избраните бъчви са двуцифрено
число, това вече звучи съвсем сериозно и дори може да стане значимо за
бранша. Затова сме въвели долна граница. За да влезе изобщо в нашето
полезрение, от дадено вино трябва да са произведени поне 2000 бутилки.
Не че не оценяваме вина от по-малки партиди. Те обикновено са
най-интересните за нас, най-неочакваните, най-желаните да ги пробваме
и често най-високо оценяваните. Включително имаме отделна класация –
т.нар. Най-редки бутилки. Но това са вина, които нямат пазарно влияние
и не са от особено значение за винената ни индустрия като цяло.
Обичаме ги, но ги игнорираме в класацията, която се опитваме да
наложим като представителна за бранша, а не като представителна за
някакъв елитен, но много затворен винен клуб.

Има още

Декантирането – полезно, смислено или какво?

Декантирането е една от магическите думи и почти окултни практики, с която си служат много хора във виното.

Тези, които „разбират“ повече от другите: „Ъъъ, бихте ли ми декантирали виното?“

Тези, които продават декантери, разбираемо: „Ама как така не декантирате?“

Тези, които искат да стават сомелиери: „Къде ми е свещта?“

Всички мои курсисти ме питат за декантирането, тъй като явно се сблъскват често с въпроса да бъде или да не бъде. На всички тях аз разказвам, че има две школи – за и против – преливането на виното от бутилка в друг съд и съответно изброявам аргументите на едната и другата школа. Избягвам да изразявам личното си мнение, защото не смятам, че това трябва да се прави по време на обучение.

Но пък затова са и блоговете, за да изрази човек личното си мнение.

Аз съм от тези „против“ безогледното декантиране на всичко и навсякъде. Е, понякога просто искам да гледам как виното искри във филигранната гарафа на баба, но такива ситуации са изцяло естетични.

Не смятам, че аерирането на виното е главната цел на декантирането, каквато е повсеместната заблуда, тъй като има много вина на възраст, които реагират доста зле при контакт с кислорода. В такъв момент винаги се сещам за онзи приятел, който пълнеше чашите до горе, за да можело виното да диша (хванало се с ръчички за ръба на чашата като удавник). Смятам, че декантирането има смисъл само когато трябва да отделим виното от утайка, която би нарушила удоволствието от дегустацията.

Споделям мнението на специалистите, които казват, че стари купажни вина, като Бордо или Рона, реагират по-добре на декантиране и евентуално биха могли да извлекат полза от него, за разлика от доста по-крехките стари чисто сортови вина, като пино ноар от Бургундия например. При белите вина не се наблюдават преки ползи от декантиране, аерирането за премахване на евентуална редуктивност може да стане в процеса на наливане и с развъртане на виното в чашата (Андре Люртон).

Благодаря за вниманието.

8

Винен блог

Обичаш да пиеш вино, макар и главно от дядовото, предполагаш, че сомелиер и миньор са две различни неща и си що-годе грамотен? Шансът за ново занимание розовее на хоризонта – да станеш разбирач и да списваш блог за вино. Ти първото си си, но може би второто не? Няма страшно, ето няколко стъпки, които ще те направят човека, когото цялата компания чака, за да им поръча виното и до когото се допитват, когато са на място, различно от Рафи (там се пие това, което идва за 19.90 с мазни розови салами и имитиращи сирена продукти). Финансови облаги може и да няма, но знае ли човек, може да започнат да ти изпращат проби за дегустация (и това ще разбереш какво е след малко), да те канят насам-натам, включително и в чужбина.

1. Първото, което трябва да направиш е да идеш на «сомелиерски» курс. Избери най-вече такъв, който не се провежда в обстановка дори и далечно наподобяваща класна стая, защото на такъв може и да се наложи да учиш нещо. Виж нещо, което се провежда в ресторант или магазин – ще е весело, 100% ще има достатъчно за пиене и ще можеш да се разсейваш и да не им слушаш врели-некипелите, защото колкото и да се опитват да ти обяснят противното, ти много добре си знаеш, че бялото вино за нищо не става и че маврудът е тежък. Само да въртиш чашата не можеш, а това е СУПЕРважно за бъдещата ти кариера, така че посещавай курса до края.

2. Чашите

Купи си една-две чаши, ама не такива:

чаша за вино 1

 

 

 

а такива:

чаша за вино 2

 

 

 

Научи се да ги държиш правилно: за балончето хващат тези, чийто гуру скоро ще станеш, за ствола – средната ръка разбирачи, но ти, ти хващай за столчето и най-вече: научи се да въртиш чашата, потапяйки авторитетно нос в нея след това. Ще трябва да се поупражняваш с въртенето, но не може без саможертви пък.

3. Дегустации

Разрови в интернет за дегустации и ходи редовно. Добре е да знаеш какво е дегустация – онова събиране, на което ти се налива обидно малко количество в чашата, докато някой/я разказва за тероар и потенциал. Прави се, че ти е много интересно и винаги казвай, че виното е от страхотен тероар и има потенциал поне 4-5 години. Не искай да ти сменят чашата след всяко вино (този мурафет го остави за ресторанта, там особено много го мразят), нито си изплаквай чашата с вода след всяко вино, това не са гащи, а и ти нали ще ставаш разбирач.

4. Термини

Не си слушал на «сомелиерския» курс, но ще трябва да заучиш няколко лафа като гореспоменатите тероар и потенциал: танини, ароматен профил, фенолно, послевкус, тяло, плътност, мощ, свежо. Рано или късно ще се научиш и кога да ги използваш.

5. Събития

Започни да ходиш на винени изложения и не казвай това, което си казвал досега: „Я, да видим сега какво винце сте направили таз година!“ Не ти приляга, винен блог ще списваш. Кажи: „С кое вино предлагате да започнем? Сега съм само на бели“. Винаги си води бележки (да, можеш да си рисуваш ку…е, стига да не ги види никой).

6. Приятели

Започни с реалната практика. На всяко събиране с приятели повдигай скептична вежда на всяко непоръчано или недонесено от теб вино и коментирай липсата на някой от лафовете от точка 4. След третото събиране пътят ти към трона ще е разчистен от всякакви плахи опити за пино ноар от Алто Адидже, португалско от местни сортове или, не дай боже, Бордо. Ще се пие каквото кажеш ти и откъдето и да идва, то винаги ще е тежко, плътно и мощно, от страхотен тероар и с потенциал минимум 4-5 години (главно бг-мерло и чилийско).

7. Направи си блог

Какво чакаш? Готов си да действаш.

Пиши на лични как се развиваш и кога си готов да преминеш на етапа обсъждане на вреди и ползи от сулфитите във виното . Всъщност недей, по всяка вероятност ще те срещна на някоя дегустация или събитие.

Митове и легенди

„Колкото повече знам, толкова по-малко знам”, вчера изпратих вкъщи поредната група винени ученици, голяма част от които изглеждаха осенени от тази мисъл. Не е лесна работа виното, няма спор, нито пък литературата или философията е. Как се разбира кой е Левият бряг на Бордо – като стоя на брега на Гарона или гледам картата? Как така точно това вино, което хич не ми харесва е уж най-качественото? Отива ли си вино с яйца? С един вид – да, с друг вид – не? И къде е този пипер във виното?

Всъщност най-важното за виното, което трудно ви се удава да обясните когато сте в ролята на учител, е това, че то трябва да носи удоволствие. А най-важното за пиещите го е да бъдат експериментатори, които нарушават правилата („всяко правило си има…”, чували сте) и свободни от предразсъдъци души. Виното е велика мистерия и древна митология в очите на повечето хора, поради което удобен терен за изпъкване на много(не)знайковци.

За всички любопитни, но плахи почитатели на виното – няколко мита, които се нуждаят от спешно развенчаване и с които да разобличите фалшифите играчи:

1. Червеното вино е по-добро от бялото

Каза кой? Дядо с домашното вино? Бялото вино е всичко друго, но не и безхитростна алтернатива на червеното, когато го няма или навън е прекалено горещо за него. То предлага изключителна палитра от стилове, много по-богата от тази на червеното: тихо или пенливо, от сухо до десертно, с висока или с ниска киселинност, с или без дъб. Сортовите аромати са изключително разнообразни: растителни, цветисти, минерални и опушени. Големите бели вина могат да отлежават с десетилетия (шампанско, бяло бургундско, ризлинг, Шабли). Висококачествени бели вина могат да се получат само в райони с достатъчно хладен климат, който да позволи бавното и цялостно узряване на гроздето (рядкост с напредването на глобалното затопляне) и искат повече грижи и в избата, като контрол на температурата на ферментацията и на достъпа на кислород по време и след нея, температурно стабилизиране, бистрене, филтриране и т.н. На трапезата бялото вино също е доста по-многостранен участник от червеното. Ясно е, че то е виното за салати, предястия или риби. Също така обаче то е един от най-добрите партньори за телешко, азиатска кухня, пернат дивеч или джолан с кисело зеле. За десертите да не говорим.

2. Бяло вино с риба, червено – с месо

Морално остаряло правило, особено пък на фона на етническите кухни, които завладяват света и на изключително разнообразната стилистика на вината по света. Съобразявайте се с интензивността и вкусовете на цялото ястие (плюс подправки, сосове и начин на приготвяне), експериментирайте. Червеното месо на риба тон е прекрасно за пино ноар, а гъската със сладко червено зеле и тежък грейви сос – за млад ризлинг.

3. Розето е за жени

Любимо изказване на БГ-мачото. Ако ухаещите на йогурт с ягода, сладникави розета може и да са били купувани главно от жени, то сухите розета, особено тези от Прованс, формират последната наистина голяма тенденция в световното потребление на вино. През 2012 година са произведени 22.5 милиона хектолитра розе, които са около 10% от световното винопроизводство. Не сме чак толкова много жените, има и мъже, които са си купили няколко от тези милиони литри. Не се плашете, не боли.

4. Винтова капачка = евтино вино

Всяка четвърта бутилка е корквана (т.е. притежаваща дефекта „корк”, съответно негодна за консумация) и винопроизводителите от години търсят алтернатива на корка като средство за затваряне. Винтовата капачка се налага като най-качествената такава – няма коркване, няма оксидация, няма нужда от тирбушон, запазва се качеството на виното в недопитата бутилка. Как се развиват вината затворени с нея е много рано да се каже, тъй като се използва от има-няма 30 години. Коркът – от 17 век. Така, че почакайте малко преди да осъждате и отхвърляте. Може да ви подейства успокояващо, че страни, известни с качествените си вина, използват до 90% винтова капачка за вината си – Нова Зеландия, Австрия, Швейцария, Австралия.

Има още

Малина, къпина, трева, праскова…?

или

Кратки дегустационни характеристики на най-популярните винени сортове

ЧЕРВЕНИ СОРТОВЕ

Каберне Совиньон

Широк диапазон от аромати и вкусове.

– при недостатъчна зрялост се забелязват “зелени“ нотки на трева и чушка;

– при пълна физиологична зрялост – черна боровинка, касис;

– в калифорнийските и чилийски кабернета – мента или евкалипт;

– в австралийските – маслина;

– високият афинитет към дъба му придава многобройни вторични характеристики – ванилия, тютюн, кафе, кедрово и сандалово (сладко) дърво, мускус, пикантни нотки.

Каберне Фран

– в чистосортов вариант – благоуханни, ароматни и меки вина с нотки на малина и касис – Бордо;

– растително-тревисти нотки в хладните райони по Долината на Лоара, Франция и Фриули и Трентино-Алто Адидже в Италия;

– понякога графитени нотки.

Мерло

– мека и обла структура, апетитни нотки на слива и стафида;

– подобно на каберне совиньон при непълна зрялост или по-хладен климат – тревисти и зеленчукови нотки;

– при пълна зрялост – нотки на касис, къпина, боровинка, шоколад и подправки.

Пино ноар

Сортът с най-деликатните, чувствени и трудни за дефиниране аромати, базирани на червени плодове:

– ягода и малина

– понякога придружени с нотки на сладки подправки и тамян;

– при по-хладен климат и непълна зрялост – ментови и растителни нюанси;

– когато е напълно узряло – малина, ягода, череша;

– при по-екзотичните екземпляри – дива къпина, черница, горска ягода.

– в горещ климат и презряване на гроздето – силни конфитюрени нотки.

– в процеса на отлежаване в бутилката – копринено-гладка структура и изключително привлекателни нюанси на трюфел, кожа, дивеч, горска шума.

Сира/ Шираз

Вината от този сорт се отличават с плътен и дълбок мастилен цвят и ароматни нотки на:

– дим, цветя, пипер, мента и други пикантни подправки;

– месо на грил, дървени въглища, катран;

– при по-хладен климат, независимо дали е Северна Рона или региони в Австралия, на преден план излизат мента, пипер и като цяло пикантността на сорта;

– колкото по-топъл е климатът, толкова повече се засилват нюансите на къпина и шоколад;

– отлежаването прибавя смолисти и дивечови нотки.

Небиоло

Отличаващият се с висока киселинност и изобилни танини пиемонтски сорт, от който се правят вината Бароло и Барбареско, притежава интересен и разнообразен ароматен и вкусов спектър. Той комбинира аромати на:

– теменужки, рози и дим

с тези на:

– трюфели, копър, ликорис (женско биле) и смола.

 

Санджовезе

Доминиращият в едно тосканско вино сорт се отличава с високо стилово разнообразие на вината, които могат да бъдат получени от него:

– млади, свежи и сочни аромати на череша и вишна;

– богати, концентрирани, дълголетни, отлежавали в дъбови бъчви, с аромати на тъмни череши, слива, билки и дафинов лист;

– контактът с дъба му придава нотки на чай, ванилия и сладко дърво;

– с напредване на възрастта се развиват нюанси на кожа и дивеч.

 

Барбера

Наричаната още “делничният пиемонтски сорт” барбера се отличава с висока киселиннност и невероятно хамелеонска способност да варира в характеристиките си в зависимост от добива на лозето:

– в рутинния си ежедневен облик барберата е сочна, плодова и непретенциозна;

– възможна е и пълна метаморфоза и тогава барберата е концентрирана и пищна с ноки на череша, слива;

– допълнени от ванилия и сладки подправки, когато е отлежавала в нов барик.

Темпранийо

Всестранно надареният сорт е главната опора на вината от Риоха, Рибера дел Дуеро и много други испански вина:

– от него се правят както млади и сочни вина с аромати на червени плодове, главно ягода, така и по-сериозни, отлежавали в дъбови бъчви вина с аромати на ванилия, ликорис (женско биле) и тютюн;

– с възрастта се развиват нотки на кожа;

– сортът притежава много интересни, плодово-пикантни характеристики, които носят обаче и белег на известна неутралност, т.е. трудно е да се запомнят конкретните му сортови белези. Ето защо той често се купажира с по-ароматни сортове като гарнача, която се отличава с по-малко танини и багрилни вещества, но затова пък с по-интензивен и конкретен аромат.

 

БЕЛИ СОРТОВЕ

Шардоне

Много хора смятат думата шардоне за синоним на бяло вино или за марка вино – на такава невероятна популярност се радва днес този сорт. Тя се дължи на невероятно широкия спектър от ароматни и вкусови характеристики, които шардонето може да развие в зависимост от различни почви, климат или хрумвания на енолозите.

В родината на шардонето – Бургундия – то варира от посредствено и безинтересно до интензивно и комплексно.

В Шабли то е минерално, стегнато, жилаво, цитрусово и предимно без дъб;

В Кот дьо Бон, под формата на легендарните Мюрсо и Шасан-Монраше то е отлежавало, а често и ферментирало в дъбови бъчви, със значителен потенциал за отлежаване, богато, интензивно, с аромати на зрял цитрус и жълт плод, ванилия, препечена кора от хляб, мед и ядки.

В Новия свят ароматите преминават в друг спектър и се движат между:

– пъпеш, жълта ябълка и грейпфрут (в по-хладен климат) и

– круша, манго, лайм и ананас (от по топли региони).

Сам по себе си не особено ароматен сорт, шардонето показва висок афинитет към дъба и това се изразява в плътна закръгленост с маслени нотки, както и в нотки на дим, тост, канела и ядка.

От същото семейство:

Пино блан

– при висок добив на лозето пино блан може да бъде доста неутрален и безцветен, макар и чист и свеж.

– може да бъде и екстрактен и пищен, отличаващ се с нотки на ядки, деликатна опушеност и мускатов характер – Алто Адидже, Елзас.

Пино гри/пино гриджо/граубургундер

– често с лек меден оттенък в цвета, може да бъде характеризиран като междинен пост между неутралния му братовчед пино блан и откровено ароматния и уханен гевюрцтраминер;

– опушени, деликатно пикантни и в отделни случаи маслени нотки.

Совиньон блан

Франция – Сансер, Пюи Фюме – благоуханен, свеж, но не натрапчив. Прясно окосена трева, коприва, бъзов цвят и цариградско грозде са ключовите аромати и вкусове, подплатени от минерални, пикантни и нотки на типичния за почвите в областта кремък и варовикова глина.

Нова Зеландия, Марлборо – самоуверен, интензивен, в зависимост от степента на зрялост и стила доминират зелени грахови и бобови шушулки и зелени аспержи или акация, грейпфрут, манго, маракуя, гуава.

Ризлинг

В германската си родина – областите Мозел и Райнгау – ризлингът се отличава с невероятна елегантност и прецизност и аромати на:

– костилков плод (праскова и кайсия), ябълка, жълт и зелен лимон и мед.

– шистените почви по долината на Мозел придават на тамошния ризлинг уникална минералност, която се изразява в развиването на медени и понякога петролено-керосинови нюанси.

Елзаският ризлинг е коренна противоположност на немските и австрийски ризлинги и се отличава със:

– строга и елегантна сухота;

– цитрусов плод;

– флорални нотки.

Австрийски ризлинг:

– висока минералност, костилков плод (бели кайсии), грейпфрут, цветя.

Австралийски ризлинг – от Клеър и от Идън Вали:

– нотки на зелен и жълт лимон;

– с възрастта се развиват минерални и петролени нотки.

 

Гевюрцтраминер

.. като разходка из магазин за парфюми – розови листа, канела, джинджифил, личи, манго.

Мускат

Известен най-вече с благоуханните си мускатови характеристики, независимо дали като сухо или като десертно подсилено вино.

– в сладкият си, подсилен с алкохолен дестилат вариант мускатът придобива аромати и вкусове на сушени, желирани плодове; ядки, мед, конфитюр от дюли;

– качественият сух мускат се отличава с екзотична ароматност и с подкупващи нотки на прясно грозде, рози, стафиди, захаросани портокали и ананас.

Грюнер Велтлинер

Австрийската гордост представлява кристално свежо и богато сухо бяло вино с доста разнообразни аромати и вкусове:

– бял пипер, семена от копър, пролетни цветя;

– грейпфрут и зрял жълт плод – жълта ябълка, зрял банан;

Вионие

Запазената марка на модерния напоследък сорт от Северна Рона са благоуханните аромати на:

– пролетен цвят и жасмин

и богатият, плътен вкус на:

– праскова и кайсия.

Отглеждането му при по-топъл климат (Австралия, САЩ) може да резултира във

– висок алкохолен процент, пикантни нотки и пищно тяло.

 

Спечелилите безплатен вход за Гранд Аустриан Тейстинг 2014 са:

1. Детелина Стаменова

2. Ася Димова

… за да не бъркат никога повече гевюрцтраминер с грюнер велтлинер 🙂

3. Йосиф Орешков

Всички заслужавате безплатен вход, но просто няма как да стане, а и вярваме, че 10 лева няма да ви спрат да опитате 60 вина, които, гарантираме, няма да забравите скоро.