Tag Archives: каберне совиньон

Santa Sarah Privat 2006

Преди два дена в трескава радост, че най-накрая мога да прекарам вечерта вкъщи започнах да преглеждам рафтовете с вино и да търся какво отговаря на настроението ми. Доволно отдалечена от конкурса за вино на годината на «Бакхус» и всички полюции, които се изляха върху мен оттогава, посягам към Santa Sarah Privat 2006.

 

Няколко часа по-късно ставам с две кристално чисти възприятия: а) че аз, уви, сериозно допринесох за това, това вино да се продава като гран крютата в Бордо – само в кашон с 11 други и това не ми харесва и б) че това е един от щастливите случаи, когато една последваща оценка потвърждава предшестващата я. Дълбочината, характерът и потенциалът на това вино го поставят в коренно различни от традиционните български, миришещи на провинциализъм, плоскости.

Advertisements

Quo vadis – Куо Вадис – Кво вадиш

 

Обичам да чета от прекалено малка. На седем години вече хвърлях по едно око на забранената за мен секция за възрастни в библиотеката и един ден попаднах на книга с доста странно име. Занесох я на единия от братята си: “Виж какво смешно заглавие – куо вадис…” Деветгодишният ми по това време брат ме погледна с презрение, примесено с опрощаващо снизхождение, защото ей сега ще ме осветли по един важен въпрос и каза: “Каква си глупава само, тука пише кво вадиш!”

 

По-късно и двамата бяхме избавени от заблужденията си, но това е без особено значение за този материал. Спомних си за тази случка, защото нанизът от прочити на латинския израз се припокрива с въпросите, които се въртят в главата ми след първия конкурс за най-добро българско вино на сп. “Бакхус”, а именно:

– накъде отива българското вино и върви ли изобщо то или стои на едно място и

– какво вади то на бял свят: нови, интересни неща или изтъркани трикове и поизплашени мишки от ръкава на магьосника?

 

Който каквото и да казва или мисли по въпроса, първият конкурс за вино на годината, организиран от българската винена преса е вече факт. С това тя, с малко закъснение, се нарежда до подобни, изключително престижни, конкурси в други страни и заявява желанието си да даде своя принос в оценяването на виното от гледна точка на ценителя и пазарните тенденции. Смея да твърдя, че закъснението се дължи на българското вино, а не на българската винена преса или на българския винен ценител.

Има още

California Dreamin’

… или има ли какво Европа да учи от САЩ?

Статията е писана за сп. “Бакхус” и се публикува тук с отзивчивото съгласие на редакцията.

II част – SLWC, Clos du Val, Imagery, Walter Shug и равносметката

На следващия ден ще играем на винен туризъм. През изминалите две години много се писа и изговори за легендарната дегустация от Париж 1976. Не само за жертвите на винената журналистика и реклама, но и за занимаващите се професионално с вино е желателно да посетят избите и от двете страни, участвали в дегустацията променила завинаги винената констелация Франция-САЩ (повече можете да прочетете в сп. Бакхус, месец …2007). Така, че по моя молба се отправяме към StagsLeap District – един от най-старите райони в Напа Вали, чийто вина олицетворяват елитното калифорнийско каберне совиньон. В него се намират две от избите участвали в Парижката дегустация: StagsLeap Wine Cellars (да не се бърка със StagsLeap Winery) и Clos du Val.

Има още