Tag Archives: любов

Мими и мъжете

Дали защото се развиваше по-бавно от околните, дали защото те искаха да й дадат това, което тя не искаше или пък искаха да й го дадат тези, от които тя не го искаше, но нещата със секса й се получиха късно на Мими, а в последствие, дали защото беше прекалено любопитна или влюбчива – и доста сложно.

С.

Първото й, по своеобразен начин официално, гадже беше С., който й написа любовно писмо в девети клас. Прекрасни думи, избродирани с още по-прекрасен почерк на цял лист. Абсолютно зашеметена, че може да предизвика такива вълнения у някого Мими поиска да види човека, тъй като и идея си нямаше кой е той. Показа й се нисичък, добродушен и мил батко от по-горен клас, сериозен каратист и естествено – грозен (тук е моментът да кажем, че с изключение на един, всичките мъже на Мими винаги са били повече грозни, отколкото красиви и специално ще отбележим кой беше красивият). След известно колебание, тя се съгласи да бъдат гаджета, въпреки, че не й беше ясно защо го прави, може би се чувстваше отговорна да отговори с подобаващо отношение на прекрасното писмо. Не се получиха нещата, защото след като тя обърна света, за да подсигури място, на което да останат сами и се впуснаха в каквото трябваше, тя забеляза, че той упорито остава облечен. На въпросителния й поглед, той отговори, че смята да прави секс едва след като се ожени. Мими така се изплаши, че избяга, и от леглото, и от него. След седмица баткото дойде при нея, явно осъзнал грешката си, но Мими вече беше загубила абсолютно всякакъв интерес.

Р.

Поради факта, че училището, спортът и най-добрият й приятел имаха най-голямо значение за нея през следващите години, тя нямаше други подобни преживявания чак докато не се осъзна, че е на 18 и все още девствена. И тъй като с най-добрия й приятел се гледаха не много приятелски от време на време, тя отиде при него и го попита дали не му се иска да си помогнат взаимно в избавянето от това бреме. Той кимна и тя взе ключа от тавана на друг приятел, за когото също ще стане дума след малко. Той пък взе фенерче и медицинска енциклопедия – за да виждат и знаят точно какво и къде трябва да правят. Това си им остана за цял живот – аналитичния подход към нещата. След това пътищата им се разделиха, защото той се влюби в нея, а тя – в секса.

E.

Е. беше доста по-голям на възраст съотборник на Мими, пред чийто очи тя беше израснала и за когото тя от ден на ден все повече се отдалечаваше от това, на което той би купил близалка и се приближаваше към това, на което би … подал близалка. Може би най-грозният й мъж, след когото обаче тичаха подозрително много жени. А Мими беше любопитно момиче. Е. й беше дал ключа от тавана си, тъй като не обичаше девствени момичета – за него това беше работа, а той беше създаден само за удоволствие. След като работата беше свършена и пречките отстранени, те започнаха прелюдията. Захласнатостта на Мими кулминира в уговорката им в нощта на абитуриентския й бал тя да отиде при него. Когато, загърбила бесен купон, тя се изправи на врата му, никой не й отвори. Виждайки, че лампата свети Мими не настоя, тъй като предположи, че приятелката му го е изненадала. Натъжена Мими се затътри към близката спирка на тролея, където той я намери след десетина минути. Без да пита кой е бил при него, а и доста уморена от алкохол и емоции, Мими се върна с него, защото просто искаше да си полегне някъде, въпреки, че полягане е последното нещо, което тя прави през тази нощ. Интересното в цялата тази история е, че на следващия ден най-добрата й приятелка й разказа как след изпращането в деня на абитуриентския бал тя се била уговорила да отиде при баткото, но посред нощ гаджето му се дотътрило изневиделица и тя трябвало да се изпарява през кухненски прозорци и задни дворове.

Има още

Advertisements

Валентин

или

За любовта и от мен

Свети Валентин е новият 8 март, разбрахме го вече, добре.

Аз съм един от тези човеци, които го усещат директно върху физиката и психиката си, защото основният въпрос, който ми се задава от седмици насам е: „Имате ли свободни места за петък?”. Освен, че трябва да съм пряк свидетел на второто за година напъване на българския мъж да се информира колко струват розите и евентуално една вечеря, принципно имам страхотен проблем с празнуването на каквото и да било по команда. Дълги години се извинявах за злонравието си около Коледа и Нова година със Сатурновата дупка, в която уж тъна, защото рожденният ми ден се пада между тях. После си казах, че съм на достатъчна възраст и с прекалено малък умствен багаж, че да крия истинското си мнение и обявих, че тия празници могат да ходят на майната си и аз не искам весело да ги празнувам, защото някой някъде така бил казал. Ай, сиктир, каза половината Козирог в мен, докато другата половина Козирог притеснено нашепваше, че това са семейни празници и според всички многознайници-астроложки аз би трябвало особено да ги уважавам. И астроложките да вървят на майната си.

Явно много хора се чувстват принудени, ако не да покажат, поне да кажат нещо за любовта тези дни, защото потокът от снимки, постове, заявления, умозрения и протестни декларации около мен е огромен. Хора, които никога не съм си мислила, че знаят значението на думата „любов”, камо ли пък да се замислят дали искат да я изпитат, пишат текстове за нея. Други, по-обиграни, преминават към философски текстове в стил „Какво е любовта?”. Един от кръщелниците ми съвсем сериозно ме попита дали не мога да му помогна да напише любовно стихотворение за боготворената от него към момента (точно пък аз…)

Натисната от всичко това, а и имайки се за старо куче, оцеляло от многобройни катастрофирали връзки се замислих дали вече не знам какво е любовта? Тези от нас с понапредналите ЕГН-та по всяка вероятност вече сме се научили да правим разликата между влюбване и любов и вече би трябвало да сме нясно какво търсят хората всъщност: не любовта, а оцеляването й. Делникът и битовизмът скапват и най-чистото чувство, спор няма. Те обаче се явяват особено удобен, и очарователно лицемерен, повод  да прикрием това, което всъщност разкапва любовта и шанса ни за дълга и щастлива връзка: желанието да променим другия човек и да му отнемем свободата. До този адски прост извод достигнах аз след толкова години гледане и участване и никой не може да ме убеди, че е друго. Космите в мивката, дори от време на време непуснатата вода в тоалетната, хъркането, мръсните чорапи или чинии, някое друго гадно навиче, всичко това може не може да се сравни с разрушителната сила на желанието на хората да правят други хора несвободни. Да се играе по техните правила, с техните цели, идеи или представи.

А е толкова просто да живееш и да оставиш и другите да живеят, да обичаш по свой начин и да не искаш да те обичат по същия, да отидеш да тичаш и да оставиш другия да лежи, да не одобряваш, но да не забраняваш, да не разбираш, но да не отхвърляш, да гледате в една точка, но да имате различни мнения кой е най-прекият път до нея, да оставате насаме с мислите си, за да ги обмените по-късно…

И както веднъж един приятел, реномиран психотерапевт отвъд океана, каза на друг мой приятел: „ Всичко това и … ебане му е майката, Иване. Секс, докато можеш.“

Love Interruption

‘щото утре бил денят на влюбените:

I want love
to roll me over slowly
stick a knife inside me,
and twist it all around.

I want love to
grab my fingers gently
slam them in a doorway
put my face into the ground.

I want love to
murder my own mother
and take her off to somewhere
like hell or up above.

I want love to
change my friends to enemies,
change my friends to enemies
and show me how it’s all my fault.

I wont let love disrupt, corrupt or interrupt me
I wont let love disrupt, corrupt, or interrupt me anymore.

I want love to
walk right up and bite me
grab a hold of me and fight me
leave me dying on the ground.

And I want love to
split my mouth wide open and
cover up my ears,
and never let me hear a sound.

I want love to,
forget that you offended me
or how you have defended me,
when everybody tore me down.

Love Interruption, Jack White