Tag Archives: равносметка

2016

Понеже светлината и смирението, които трябваше да изпълнят душата ми по време на Коледа поотслабнаха и започнах да мисля отново, се замислих за изминаващата 2016. При по-задълбочено вглеждане тя се оказва не толкова ужасна или поне не за науката и борбата със световната бедност, но, ще повторя, това става само при по-задълбочено вглеждане, а кой ти прави такива неща напоследък?

В професионално-личен, пренебрежимо миниатюрен от космическа гледна точка, план за кой ли път се потвърдиха две максими, формирани в крехка детска възраст: че и „това ще мине“ и че в родината прекалено често успехът няма нищо общо със знание или професионализъм, има нещо общо с шум и тикане. Икономическият ти успех като професионалист е толкова добър, колкото здравината на лактите ти. Съжалявам, че нямам лакти, а само професионализъм и за това държа директно отговорни родителите си (кофти възпитание).

Все по-добре се уча на дистанция и да броя до десет, не коментирам, не споря, не дискутирам, особено пък във Фейсбук. Правя го само с най-близките и тогава мога да изживея напълно другата максима: „Sarcasm. Because beating shit out of people is illegal.“

Понеже съм Grammar Nazi, открих още по-голям брой неграмотни хора, с които професията ми ме свързва и безкрайно много съжалявам, че свързвам качеството на продукта, който някой иска да ми продаде с неграмотността му, с която иска да го направи, но не мога иначе. Не мога да си представя например, че един готвач или дегустатор, който смята себе си за добър не чете, а този, който чете, не мисля, че може да си позволи да пише неграмотно, но знам ли…?

В професионално отношение ставам все по-скромна, смирена и търпелива, т.е. най-накрая ставам професионалист. Гледам на хората, които ми казват, че едно вино „не става“ с търпението, с което се гледа на терминално болен човек, но само ги гледам, не ги слушам. Прекалено шумни са ми.

Отново в професионален, а и в други планове, 2016 потвърди, че България е прекалено малка и с липсваща икономика и култура за истинско развитие, но това уж трябваше да го знам, когато преди почти 10 години реших да се установя, донякъде постоянно, тук. Уж. Трябваше. Със същата сила е вярно, че да правиш бизнес у нас си остава по-лесно, отколкото в регулираните икономики. Не го забравям нито за ден.

В личен план нищо не се е променило – обичаме се, мразим се, караме си се, сдобряваме се, подкрепяме се, заричаме се, отхвърляме се, но най-важното е, че всички знаят:

keep-calm-and-stay-out-my-shit