Tag Archives: сортове

Червените: пино ноар

Човек и добре да живее, бива обзет от необяснима графомания и решава, че трябва да напише книга. Така обзета съм и аз и бих искала да споделя някои свои виждания за виното, които натрупах за последните повече от 16 години дегустиране, оценяване, писане, продаване и обучение на тема „Вино“. Книгата е в процес на (бавно) писане и тук ще споделям някои откъси от нея. 

ПИНО НОАР

Казват, че във винено отношение цялата красота на природата се концентрира в един сорт – пино ноар. Пино ноар е като крайъгълен камък, който удостоверява достигането на определена зрелост в правенето и изобщо разбирането на вино и рано или късно всеки уважаващ себе си енолог и ценител на виното достига до етап в кариерата си, на който е готов за пино ноар.

Пино е древен сорт, по всяка вероятност селекциониран от човека преди повече от 2000 години. Огромното разнообразие по отношение на цвят, форма и големина на чепка и зърна, добив и органолептични характеристики често става повод да се говори за високата склонност към мутации на сорта. Истината е, че доказателства за това няма, а разнообразието от клонове се дължи на дългото му съществуване. Пино е родител на поне 21 различни сорта и има роднински връзки с два пъти повече. Пино ноар е първата появила се в литературата мутация, последвана на пино мюние (един от тримата участника в шампанското), пино гри, пино блан и т.н. Първото споменаване е в Бургундия, но почти по същото време се споменава и в източници в Германия.

Едни от най-често използваните думи, които ще чуете за описание на сорта са „придирчив“ и „претенциозен“. Истината е, че пино ноар е претенциозен – както на лозето и в избата, така и в последствие в бутилката. През различните етапи от живота си той изисква непрекъснатото внимание на лозари, енолози и консуматори и не е чудно, че някои пазари нямат търпение да се занимават с капризите му.

По-ниското съдържание на танини и пигменти, в сравнение с например каберне совиньон или сира, много често е повод по-неопитните консуматори да го определят като не особено качествено вино, без потенциал. Не се заблуждавайте: най-добрите вина запазват достолепието си дълго време, а най-скъпите вина, продавани на търгове са бургундските пино ноари.

Тук е мястото да споменем и някои други думи за описание на сорта: натрапчива красота, специално място в небосвода на великите сортове и други.

Добрият пино ноар: като младо вино той се характеризира с приятна плодова цветистост – череша, малина, ягода и виолетки. След период на отлежаване развива елементи на горски гъби, шума, катран, трюфели, както и нотки на опушеност. Танините са меки и кадифени, отлежаването в барик ги подсилва, без да ги доминира. Добрият пино ноар е филигранно произведение, което е сложно и приятно за разгадаване. В него се крие много повече от мощ и първосигнална атракция.

Не толкова добрият пино ноар: ако добрият пино ноар е по всяка вероятност едно от най-атрактивните вина на планетата, то не толкова добрият със сигурност е най-разочароващото. Високи киселини, зелени и твърди танини, а ако идва от топли региони – мармаладена сладост и нищо повече.

Освен древен, пино ноар е сорт, който може да бъде срещнат навсякъде по света. Странно, имайки пред вид неговата претенциозност, но както споменахме по-горе улавянето на ефимерната му красота е ултимативният тест за моженето и знаенето на енолозите и дори откровено неподходящи за сорта дестинации искат да работят с него.

Въпросната красота и уникалното предаване на дори най-малките разлики в тероара са отличителни черти за Бургундия и многобройните й миниатюрни апелации. Бургундия е алфата и омегата на пино ноара, но е сложна не само в климатично и географско, но и в законово, и стилово отношение. Както често става с френските вина, бургундските са тези, с които да завършите теста за пино ноар, а не да го започнете. Особено добри вина идват от хладните региони Орегон, САЩ и Отаго, Нова Зеландия, както и Баден, Германия. За всички тях се казва, че се доближават най-много до бургундската стилистика, хубавото е, че притежават и собствени черти: орегонският е плодов, докато този от Отаго има нотки на сушени билки. Към момента немският пино ноар, известен с имената Blauburgunder и/или Spätburgunder, дава сериозна заявка за високо качество и отбелязва първите си сериозни интернационални успехи. Ценово особено изгоден, но труден за намиране извън Германия.

На авантюристично настроените препоръчваме да потърсят пино ноар от Австрия и Швейцария.

Десет вина от пино ноар за запознанство със сорта:

… Ви очакват в книгата :-).

Advertisements

Малина, къпина, трева, праскова…?

или

Кратки дегустационни характеристики на най-популярните винени сортове

ЧЕРВЕНИ СОРТОВЕ

Каберне Совиньон

Широк диапазон от аромати и вкусове.

– при недостатъчна зрялост се забелязват “зелени“ нотки на трева и чушка;

– при пълна физиологична зрялост – черна боровинка, касис;

– в калифорнийските и чилийски кабернета – мента или евкалипт;

– в австралийските – маслина;

– високият афинитет към дъба му придава многобройни вторични характеристики – ванилия, тютюн, кафе, кедрово и сандалово (сладко) дърво, мускус, пикантни нотки.

Каберне Фран

– в чистосортов вариант – благоуханни, ароматни и меки вина с нотки на малина и касис – Бордо;

– растително-тревисти нотки в хладните райони по Долината на Лоара, Франция и Фриули и Трентино-Алто Адидже в Италия;

– понякога графитени нотки.

Мерло

– мека и обла структура, апетитни нотки на слива и стафида;

– подобно на каберне совиньон при непълна зрялост или по-хладен климат – тревисти и зеленчукови нотки;

– при пълна зрялост – нотки на касис, къпина, боровинка, шоколад и подправки.

Пино ноар

Сортът с най-деликатните, чувствени и трудни за дефиниране аромати, базирани на червени плодове:

– ягода и малина

– понякога придружени с нотки на сладки подправки и тамян;

– при по-хладен климат и непълна зрялост – ментови и растителни нюанси;

– когато е напълно узряло – малина, ягода, череша;

– при по-екзотичните екземпляри – дива къпина, черница, горска ягода.

– в горещ климат и презряване на гроздето – силни конфитюрени нотки.

– в процеса на отлежаване в бутилката – копринено-гладка структура и изключително привлекателни нюанси на трюфел, кожа, дивеч, горска шума.

Сира/ Шираз

Вината от този сорт се отличават с плътен и дълбок мастилен цвят и ароматни нотки на:

– дим, цветя, пипер, мента и други пикантни подправки;

– месо на грил, дървени въглища, катран;

– при по-хладен климат, независимо дали е Северна Рона или региони в Австралия, на преден план излизат мента, пипер и като цяло пикантността на сорта;

– колкото по-топъл е климатът, толкова повече се засилват нюансите на къпина и шоколад;

– отлежаването прибавя смолисти и дивечови нотки.

Небиоло

Отличаващият се с висока киселинност и изобилни танини пиемонтски сорт, от който се правят вината Бароло и Барбареско, притежава интересен и разнообразен ароматен и вкусов спектър. Той комбинира аромати на:

– теменужки, рози и дим

с тези на:

– трюфели, копър, ликорис (женско биле) и смола.

 

Санджовезе

Доминиращият в едно тосканско вино сорт се отличава с високо стилово разнообразие на вината, които могат да бъдат получени от него:

– млади, свежи и сочни аромати на череша и вишна;

– богати, концентрирани, дълголетни, отлежавали в дъбови бъчви, с аромати на тъмни череши, слива, билки и дафинов лист;

– контактът с дъба му придава нотки на чай, ванилия и сладко дърво;

– с напредване на възрастта се развиват нюанси на кожа и дивеч.

 

Барбера

Наричаната още “делничният пиемонтски сорт” барбера се отличава с висока киселиннност и невероятно хамелеонска способност да варира в характеристиките си в зависимост от добива на лозето:

– в рутинния си ежедневен облик барберата е сочна, плодова и непретенциозна;

– възможна е и пълна метаморфоза и тогава барберата е концентрирана и пищна с ноки на череша, слива;

– допълнени от ванилия и сладки подправки, когато е отлежавала в нов барик.

Темпранийо

Всестранно надареният сорт е главната опора на вината от Риоха, Рибера дел Дуеро и много други испански вина:

– от него се правят както млади и сочни вина с аромати на червени плодове, главно ягода, така и по-сериозни, отлежавали в дъбови бъчви вина с аромати на ванилия, ликорис (женско биле) и тютюн;

– с възрастта се развиват нотки на кожа;

– сортът притежава много интересни, плодово-пикантни характеристики, които носят обаче и белег на известна неутралност, т.е. трудно е да се запомнят конкретните му сортови белези. Ето защо той често се купажира с по-ароматни сортове като гарнача, която се отличава с по-малко танини и багрилни вещества, но затова пък с по-интензивен и конкретен аромат.

 

БЕЛИ СОРТОВЕ

Шардоне

Много хора смятат думата шардоне за синоним на бяло вино или за марка вино – на такава невероятна популярност се радва днес този сорт. Тя се дължи на невероятно широкия спектър от ароматни и вкусови характеристики, които шардонето може да развие в зависимост от различни почви, климат или хрумвания на енолозите.

В родината на шардонето – Бургундия – то варира от посредствено и безинтересно до интензивно и комплексно.

В Шабли то е минерално, стегнато, жилаво, цитрусово и предимно без дъб;

В Кот дьо Бон, под формата на легендарните Мюрсо и Шасан-Монраше то е отлежавало, а често и ферментирало в дъбови бъчви, със значителен потенциал за отлежаване, богато, интензивно, с аромати на зрял цитрус и жълт плод, ванилия, препечена кора от хляб, мед и ядки.

В Новия свят ароматите преминават в друг спектър и се движат между:

– пъпеш, жълта ябълка и грейпфрут (в по-хладен климат) и

– круша, манго, лайм и ананас (от по топли региони).

Сам по себе си не особено ароматен сорт, шардонето показва висок афинитет към дъба и това се изразява в плътна закръгленост с маслени нотки, както и в нотки на дим, тост, канела и ядка.

От същото семейство:

Пино блан

– при висок добив на лозето пино блан може да бъде доста неутрален и безцветен, макар и чист и свеж.

– може да бъде и екстрактен и пищен, отличаващ се с нотки на ядки, деликатна опушеност и мускатов характер – Алто Адидже, Елзас.

Пино гри/пино гриджо/граубургундер

– често с лек меден оттенък в цвета, може да бъде характеризиран като междинен пост между неутралния му братовчед пино блан и откровено ароматния и уханен гевюрцтраминер;

– опушени, деликатно пикантни и в отделни случаи маслени нотки.

Совиньон блан

Франция – Сансер, Пюи Фюме – благоуханен, свеж, но не натрапчив. Прясно окосена трева, коприва, бъзов цвят и цариградско грозде са ключовите аромати и вкусове, подплатени от минерални, пикантни и нотки на типичния за почвите в областта кремък и варовикова глина.

Нова Зеландия, Марлборо – самоуверен, интензивен, в зависимост от степента на зрялост и стила доминират зелени грахови и бобови шушулки и зелени аспержи или акация, грейпфрут, манго, маракуя, гуава.

Ризлинг

В германската си родина – областите Мозел и Райнгау – ризлингът се отличава с невероятна елегантност и прецизност и аромати на:

– костилков плод (праскова и кайсия), ябълка, жълт и зелен лимон и мед.

– шистените почви по долината на Мозел придават на тамошния ризлинг уникална минералност, която се изразява в развиването на медени и понякога петролено-керосинови нюанси.

Елзаският ризлинг е коренна противоположност на немските и австрийски ризлинги и се отличава със:

– строга и елегантна сухота;

– цитрусов плод;

– флорални нотки.

Австрийски ризлинг:

– висока минералност, костилков плод (бели кайсии), грейпфрут, цветя.

Австралийски ризлинг – от Клеър и от Идън Вали:

– нотки на зелен и жълт лимон;

– с възрастта се развиват минерални и петролени нотки.

 

Гевюрцтраминер

.. като разходка из магазин за парфюми – розови листа, канела, джинджифил, личи, манго.

Мускат

Известен най-вече с благоуханните си мускатови характеристики, независимо дали като сухо или като десертно подсилено вино.

– в сладкият си, подсилен с алкохолен дестилат вариант мускатът придобива аромати и вкусове на сушени, желирани плодове; ядки, мед, конфитюр от дюли;

– качественият сух мускат се отличава с екзотична ароматност и с подкупващи нотки на прясно грозде, рози, стафиди, захаросани портокали и ананас.

Грюнер Велтлинер

Австрийската гордост представлява кристално свежо и богато сухо бяло вино с доста разнообразни аромати и вкусове:

– бял пипер, семена от копър, пролетни цветя;

– грейпфрут и зрял жълт плод – жълта ябълка, зрял банан;

Вионие

Запазената марка на модерния напоследък сорт от Северна Рона са благоуханните аромати на:

– пролетен цвят и жасмин

и богатият, плътен вкус на:

– праскова и кайсия.

Отглеждането му при по-топъл климат (Австралия, САЩ) може да резултира във

– висок алкохолен процент, пикантни нотки и пищно тяло.